Вероятно дълго време се е чудил и маел Западът, как да си оправи отношенията с Матушка Рус. Научни екипи и изследователски институти са си блъскали главите по този тъй животрептущ въпрос, експерти ядно са дъвкали писалките си в невъзможност да се доберат до верния отговор. Държавни глави са се будили посред нощите, облени в студена пот, после не са успявали да заспят до зори, изправени пред ужасяващата питанка.Оказва се, че всичкият този тормоз е бил съвсем напразно. Просто е трябвало интересуващите се от отговора чинно да се подредят на опашка пред президента-самодържец Путин и любезно, с необходимия респект, да го попитат.Той, самодържецът, вероятно дълго ги е чакал да сторят тъкмо това, абдалите, ама главите им така и не увряха, та затова Путин реши да ги улесни, като им даде жокер.
Западът да остави "глупавата си атлантическа солидарност", ако иска да оправи отношенията с Русия, посочи разковничето някогашният агент на КГБ. Направи го по време на срещата си с единствения и неповторим, високоуважаван и главозамайващ със своя неоспорим авторитет дискусионен клуб “Валдай”.
Колко просто било, наистина! Кому е нужна, в действителност, каквато и да било солидарност между цивилизованите, свободни и демократични държави и народи, разположени от двете страни на Атлантическия океан? Тази глупава сантименталност само пречи, в края на краищата.
Попречи още навремето, веднага след последната световна война, на СССР да умори от глад, както си му е редът, наглото цивилно население на Берлин. Попречи на същия СССР да наложи благотворното си влияние върху още по-големи територии от Стария свят, отколкото бяха тези, до които все пак успя да се докопа. Не позволи на Москва с присъщата си справедлива строгост и с желязна ръка да вкара в пътя Запада по време на Студената война и да разпространи навсякъде високата култура на ГУЛАГ, “Запорожец” и СКЪД.
На всичкото отгоре - с безпримерната си наглост - тази ваджишка и глупава евроатлантическа солидарност взе че спечели въпросната Студена война и прати СССР на “бунището на историята”, съвсем както бе предписал онзи главозамаял се каубой и ястреб, покойният Роналд Рейгън. С което, да му се не види, върна назад колелото на историята. Тц, тц, тц…
Днес, в тези радостни и честити за цялото прогресивно човечество дни, когато (барабар с химна) Москва си връща и поведението, и апетитите, и стилистиката, и риториката от онези незабравими и близки за всяко горещо сърце съветски времена, пак глупавата евроатлантическа солидарност се зъби срещу тези благотворни процеси.
Не ще да стори поклон пред великата историческа, суровинно-геополитическа мисия на Третия Рим. Да не говорим, че дори не си дава труда да признае Третия Рим за Трети Рим, а пробутва вместо това някакъв измислен Европейски съюз и онзи гнъсен и зловреден съюз НАТО, в които прилъга по най-мерзък начин щастливите до тогава народи на Варшавския договор и СИВ.
А напоследък самозабравилите се евроатлантически солидаропоклонници дори си позволяват да обсъждат… как да намалят, вместо допълнително да засилят и направят поне 250-процентова енергийната си зависимост от Русия.
Но стига толкова търпение! Достатъчно експерименти в областта на гнилия либерализъм. Ний не щем уроци по демокрация и оценки за степента на демократичност на Русия, посочи мъдрият президент Путин и по този начин постави всяко нещо на мястото му.
Прав е, разбира се. Вероятно вече пришки са му излезли на езика да обяснява на онези дървени глави, че в Русия няма демокрация, а има “суверенна демокрация”, която някои по-окомуш наблюдатели наричат и “контролирана”. А суверенната демокрация е твърде сложна материя за примитивно устроения западен мозък.
И интелектуално, и еволюционно, и като общество, Западът не е все още достатъчно узрял, за да види нейните специфични особености и предимства. Да оцени колко по-подредено става всичко, когато върховният суверен в една суверенна демокрация самодържавно и еднолично може да определя кое е демократично и кое не е демократично, както и какво щастие е и за Русия, и за света, че въпросният върховен суверен се нарича Путин.
Пример – ако ти се взриви атомна подводница и погребе екипажа си на дъното на морето, традициите на примитивната демокрация изискват от държавния глава незабавно да се появи на мястото на трагедията и да прояви съчувствие към близките на жертвите. Ей така, дори и само заради нелепия жест на обикновена човещина.
Тъпо!
Виж, в суверенната демокрация е уредено далеч по-успешно. При подобна ситуация суверенът остава да си почива в Сочи, край едно съвсем друго и значително по-топло море, а негови верни служители се прокрадват иззад разстроените майки на загиналите и – без да ги питат – им прасват с ловко и изящно отработено движение една инжекция с конска доза успокоително, за да не вдигат твърде много истерична и нездравословно критикарска врява.
Вместо да се проникне от този и подобни светли примери и да се опита (макар и с присъщата си несръчност) да го приложи, Западът продължава да се придържа към остарелите си постулати за това, че върховен суверен е народът, за независимостта на отделните власти и балансиращия контрол между тях, за разглеждането на индивида като върховна ценност сам по себе си, за свободата на медиите и волеизявлението, за свободата на пазара… и прочие, и прочие овехтели и прашясали канони, върху които проявява, остави другото, и лошия вкус да гради глупавата си атлантическа солидарност.
Е, всяко търпение си има край. И от камък да беше Путин, все трябваше досега, под напора на толкова много злостни провокации, търпението му да се е изчерпило. А той, все пак, не е от камък. Макар и богоподобен, от плът и кръв е, твърдят запознати.
Затова Западът да внимава. Московският самодържец му показа пътя за оправяне на отношенията с Русия и този път минава единствено и само през загърбването на глупавата атлантическа солидарност и затваряне на очите относно някои смущаващи особености на руската суверенна демокрация. И ако пътят е вече ясно и подробно показан, то нека Западът не забравя, че богоподобният Путин един път показва. После наказва.
Време е да сложим веднъж и завинаги край на солидарността, скрепваща общността на демократичните, свободни и цивилизовани народи, намиращи се от двете страни на Атлантика. Настъпил е моментът да загърбим и принципите, ценностите и традициите, върху които е построена пясъчната кула на тази глупава и разобличена от Путин евроатлантическа солидарност. А после, когато пред някога солидарните страни се появи сериозен проблем, да отиваме на крака в Москва, за да ни бъде там подробно разяснен характерът на самия проблем, както и да ни бъде посочено неговото решение, към което от нас ще се изисква единствено чинно да се придържаме.
Нека забравим смехотворните западняшки чест и достойнство и възприемем почина на някогашния немски канцлер Шрьодер, който се ориентира най-чевръсто в динамичната обстановка, формирана от още по-динамичния някогашен агент на КГБ в Кремъл - и веднага след приключването на величавия си мандат се преквалифицира от служител на германския народ и Европа в служител на “Газпром” и Путин.
Шрьодер му хвана цаката. Дано успеят и останалите. Иначе Путин може да се нервира… и да направи още някое програмно изявление пред единствения и неповторим, високоуважаван и главозамайващ със своя неоспорим авторитет дискусионен клуб
“Валдай”. Жоро Георгиев
Винаги съм знаел, че ако за "Властелинът на пръстените" на Толкин трябва да се направи кастинг само измежду политици, то за ролята на Грима няма по-подходящ от Герхард Шрьодер. Не е важно, че не е актьор, не е и необходимо- просто трябва да е себеси и да е напълно естествен. Бившият канцлер е перфектен за тази роля.
ОтговорИзтриванеЗа роля на Бащицата от Изтока не остава друга, а именно тази на Саруман, за да има някаква съответсвеност, все пак. И да, знам, че е малко низък..ааа, простете- нисък. Това обаче не е проблем, Питър Джаксън използва такива технологии, дето правят така, че нормални на ръст хора да играят хобити- значи ще може и природно естествен полуръст да изиграе доволно висок магьосник.
Г.Василев