Чуйте това!
събота, 19 май 2007 г.
вторник, 15 май 2007 г.
В Израел борят и "френската порнография". Три събития.
В Ерусалим, общинският съвет забрани един от плакатите на френския филм „Молиер”.
Това се е случило след като съветниците констатирали, че актрисата на плаката е с разголено рамо. Кметът на Ерусалим обясни ставащото с „грижа за чувствителните жители на израелската столица”
Това е рамото предизвикало цензурата:
В същото време, Парадът на Победата , пак в Ерусалим, по нареждане на същите власи, е прекъснат. Коли и полиция преграждат достъпа на манифестиращите ветерани към площада на кметството. Практически шествието е разгонено.
неделя, 13 май 2007 г.
Не-евреите, евреите и другите
Какво е общото между Маркс, Леон Троцки, Ноам Чомски и Джордж Сорос?
Всички са леви радикали, родени в еврейски семейства, нямат еврейска идентичност и мразят евреите. Терминът не-евреи е създаден от еврейския историк Исак Дойчер, написал есе с това заглавие през 1954. Той първи описва евреи, които се отказват от събратята си по вяра, като имал предвид себе си. Това са родени евреи (еврейството е национална идентичност, не само религиозна), които се доказват като личности чрез омраза към своите.
След падането на стените в еврейските гета в Европа през 19-ти век част от европейските евреи се превърнаха в леви радикали. Това явление се засили след Холокоста. Те се обявиха за унищожението на буржоазните, традиционните, юдео-християнски ценности на средната класа, от която произлизат. Тези евреи особено силно ненавиждат собствената си култура, произход и еврейска идентичност.
Маркс, внук на двама равини, но и син на евреи, приели християнството, написал едно от най-антисемитските съчинения на 19-ти век “За еврейския въпрос” (1844).
Откъс от съчинението:
“Парите са ревнивият бог на Израел, освен парите те нямат друг бог… Социалната еманципация на еврейството е социалната еманципация на обществото от еврейството.”
Дали организаторите на погромите над евреите в Европа са чели тези редове?
Лев Троцки (Лев Бронщейн), се смята за интелектуалния баща на болшевизма, освен Ленин (друг евреин) и създател на Червената армия. В 1920 при него отишъл с молба да защити евреите от репресиите главният равин на Москва Якоб Мазех. Троцки отговорил: “Защо идвате при мен? Та аз не съм евреин.” Равинът въздъхнал: “Това е трагедията. Троцки прави революцията, но Бронщейн плаща цената.”
От доста години в света се разнасят митовете, че евреите, извършили болшевишката революция, стоят зад всички комунистически престъпления на планетата. А отричането на Холокоста се е превърнал в интелектуален спорт, толкова разпространен, че вече е скучен.
Вярно е, че много болшевишки водачи и почти всички членове на първия централен комитет на болшевишката партия са евреи. Но болшевиките избиваха всички наред – еврейски капиталисти, които после ограбваха, белогвардейци, руски православни мужици и свещеници, царски офицери. Болшевиките унищожаваха преди всичко класовите си врагове, без никакво значение дали са евреи или не – което се отнася и за палачите и техните жертви. Тук особено се отличи един болшевик, който не беше евреин – Сталин (левите интелектуалци дори и него изкарват евреин). Той уби десетки милиони хора, между тях и милиони евреи. В годините след войната именно Кремъл беше най-злият враг на Израел освен арабите, което би трябвало да сложи край на митовете. Други двама комунисти, изпратили на смърт милиони, които също не бяха евреи, са Мао и Пол Пот.Кои точно разпространяват тези митове?
Това са новите световни антисемити/антиционисти. Те не са нацисти, а комунисти, левичари, антиглобалисти, антиамериканци и, разбира се, ислямски терористи. Общата им религия е омразата към Америка и Израел.
Типичен техен представител е Ноам Чомски. Този сталинист е американски евреин, който ненавижда и работи срещу САЩ, еврейството и Израел. Доказателствата са безброй. Ето едно: през май 2006 Чомски посещава Ливан, среща се с шейх Насрала, водач на терористичната организация “Хизбула”, възхвали терористите и осъди Израел.
Сорос като че ли е по-особен тип не-евреин. Той е милиардер, но и левичар. Финансира крайно левия електронен сайт Moveon.org, финансира все по-лявата Демократическа партия на САЩ, готов е да плаща милиони, за да подкрепя всякакви леви движения в Америка, стига да са против сегашното американско правителство. Сорос няма нищо общо с еврейството. Ето как го описват в американското списание The New Republic: “Сорос демонстративно не се интересува от еврейския си произход. Той не е вярващ, няма връзки с еврейската общност. Казал раздразнено на Кони Брук от The New Yorker, че не отрича на евреите правото на национално определение, но не желае да бъде част от това.”
Известният еврейски журналист и писател Джошуа Муравчик преди време съобщи в The Wall Street Journal, че Сорос публично поставя знак за равенство между нацистите и Израел. Мнението на Сорос е нелепо, макар и разпространено, което не е необходимо да бъде опровергавано. Сорос обаче публично взима страната на палестинците в дългогодишния им кървав спор с израелците.
Имам новина за българските комунисти/антисемити,
които смятат, че “Отворено общество” на Сорос е ционистка и вредна организация: внимание, хулите и клеветите съмишленик!
Как да обясним не-евреите? Хора без национални и религиозни корени, лесно прегръщат радикални политически вярвания. Затова те се стремят да унищожат националните и религиозните корени на останалите, като особено мразят своите – Троцки отказал да спаси евреите от болшевишките погроми, Сорос и Чомски сега работят срещу еврейската държава.
И все пак факт е, че милиони хора не харесват евреите. За съжаление, това е част от световната култура. Обяснението е много просто – добрата стара човешка завист. Евреите за разлика от другите етнически/религиозни групи са почти всички високо образовани и богати, почти винаги са на върха на житейската пирамида. Евреите притежават това, което останалите нямат – пари и обществено положение. А най-голямата им вина е, че останалите работят за тях – за еврейските банкери, адвокати, лекари, бизнесмени, кинорежисьори, политици.
Но евреите не са харесвани и заради вечната им другост, това вечно подчертаване, че те са различни, ако не и богоизбрани. Много евреи смятат, че са нещо повече от другите. Сред милионната тълпа в Ню Йорк винаги можеш да познаеш кой е евреин – по дългите черни дрехи и шапки на ортодоксалните евреи (хасиди, които странят дори от другите евреи) или по малките шапчици на по-умерените деца на Цион. Евреите са пресметливи и изключително спестовни, независимо колко милиона имат в банката (по това приличат на богатите българи). Общо взето, еврейските фирми в Ню Йорк предлагат най-ниските заплати и най-кратките отпуски.
В началото на 14-ти век в Тирол
Но един ден в слънчевите тиролски долини дошла чумата. Болестта се предавала чрез дъха, чрез допир, храна, съдове. Красивият весел Тирол почернял, обезлюдил се. Улиците били осеяни с трупове. Останалите живи бюргери започнали да търсят виновник за страшното бедствие. Не търсили дълго – народът с бадемови очи бил там. Почти всички били избити заедно с децата и старците, и Мендел Хирш сред тях.
Бедният, освен че загубил по мъчителен начин живота си, не знаел, че това е само началото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)