След 1944 година, руските войски насилват и избиват не само немските си врагове, но и граждани на държави, които заедно с тях са воювали срещу националсоциализма. Това насилие няма никакво друго обяснение освен варварската натура на източните съветски орди нахлули в християнска Европа. През есента на 1944 г., едновременно с навлизането в Източна Прусия, съветските войски атакуват Белград. Те се държат там точно така както и на немска земя:
В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:
- Била ли е кървава операцията?
- Бих казал, не най-кървата. Немският гарнизон в Белград, няколко хиляди души, е бил избит почти напълно. Съветските войски, според официалните данни загубили 13 000 убити, но всъщност може би 20 или 30 хиляди души. Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии и това поведение предизвиква голям отзвук. Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения, извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.
Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позаваблявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)
