събота, 17 ноември 2007 г.

Промяна на климата. Глобалното затопляне реабилитира Лисенко

По-възрастните от вас сигурно знаят кой е Лисенко. Лисенко е именит съветски учен биолог-ботаник, академик, приложил марксизма в науката на СССР. Лисенко произвеждал за управляващите комунисти, политически коректна наука. Марксизмът-ленинизъм казвал, че средата е всичко, а наследствеността не е от значение … и готово! Лисенко вкарал този политически постулат в биологията и отрекъл генетиката. Той написал множество научни трудове, които дълго време никой не се осмелил да оспори, а когато това станало, съветската биология била вече изостанала от западната с 20-30 години. Съвременното тълкуване на климатичните промени ми напомнят това време. Новите лисенковци са фанатизираните зелени активисти, които стигат до там, че да искат Нюрнбергски процес за отричащите затоплянето.

В наше време, дискусията за промяната на климата буреносно набира скорост. Политиците искат да спечелят от нея и медиите им помагат, тласкайки я в посока все повече отдалечаваща я от идеала за независима и обективна наука.

Това не е ново. Да не забравяме, че началото бе поставено от Маргарет Тачър по време на конфликта ѝ с британските миньори и стигна своя трагикомичен апогей с връчването на Нобелова награда за мир на Ал Гор, за значителен научен принос в борбата с глобалното затопляне. По този начин Нобеловият комитет, който връчва наградите, загуби още малко от авторитета си - носители на престижното отличие за мир са и хора като Ясер Арафат и Шимон Перес .

И така , как политиката влияе на учените за да получи необходимите ѝ аргументи? Ще дам няколко примера с глобално затопляне и политическото му представяне във формата на просто СО2 счетоводство, напълно игнориращо комплексността на проблема, но за сметка на това политически коректно.

Как и защо се увеличава грешката в прогнозите?

На 02 февруари 2007, Intergovernmental Panel on Climate Change(IPCC) представи поредния си доклад(4AR). Резюмето на доклада включва между другото и прогнози за увеличаването на температурата от наши дни до 2100 година според различни сценарии. Ако сравним резюмето на доклада на същата организация от 2001, с това от 2007, ще установим, че интервалът за прогнозиране на температурата е увеличен на 100 години за всички сценарии. Ето:
Прогноза за 2100(референтна година 2000)

(Данните в таблицата са от резюмето на доклада IPCC за 2100 година, референция IPCC WG1 и WG2 )

Графиката сравнява данните за предполагаемия интервал на температурна вариацията в доклада от 2001 (в синьо) и тези от доклада през 2007(в червено). Ясно се вижда, че прогнозата от 2007 допуска по-голяма грешка и е по-неточна в сравнение с тази от 2001 година.

Пример: В таблицата за сценарии A1FI (в жълто), прогностичния модел за 2100 година, прави допускането, че световното население населението ще нарасне с 16% и БНП на глава от населението ще се умножи по 17, т.е увеличение от 1602%! Китаецът през 2100 година ще бъде точно толкова богат колкото американеца през 2000 година. В същото време, се предполага, че всеки човек на Земята ще „произвежда” 4 пъти повече СО2(+278%), но ако погледнем долната графика разбираме колко спекулативни са тези предположения.

Долната графиката показва, че количеството на отделян СО2 на глава от населението не се е променила през последните 30 години:
В заключение: Увеличавайки прогностичния период на 100 години, IPCC въвежда желана по-голяма грешка в предвижданията. Предишният период на прогнозите за 30 години беше проверяем в рамките на едно поколение. Двадесет годишните сега, след тридесет години биха могли да сравнят настоящите прогнози с реалната ситуация след 30 години и евентуално, ако разминаването е голямо, да поискат сметка за какво са похарчени парите, които са ги убедили да дадат за „спасяване” на планетата. Увеличавайки периода на 100 години с цената на значителна допустима грешка, в новите прогнози за 2100 година има само едно сигурно нещо – никой няма да е жив за да провери верността им и никой няма да поиска сметка на политиците.

Как да направиш от сложното просто

Става въпрос за това, че от всички фактори, които повлияват климата, политиците си избраха само един – СО2. Общата картина е далеч по-сложна и самите учени не са единодушни нито в методите за изучаването ѝ, нито с прогнозите, които се лансират в медиите. Ето как изглеждат нещата:

Всеки непредубеден, би видял веднага, че цикълът на карбона се намира в директна двупосочна връзка с климата, но съществуват още половин дузина фактори влияещи на процеса.

Например за облачността може да се каже, че в известен смисъл е и причина и следствие . Не знаем точно как облачността се променя и как точно зависи от делта Т, защото тя е с ретро активен ефект и от една страна има охлаждащ ефект( променя албедото на планетата), но от друга има затоплящ(абсорбира инфрачервената радиация от планетата).До колко са разнопосочни научните мнения за важността на различните фактори, можем да разберем и от тези три сериозни изследвания: тук David Holland Изтъква решаващото значение на слънчевата радиация, а тук MIKE LOCKWOOD
,CLAUS FROЁ HLICH
и тук се твърди точно обратното: Our results show that the observed rapid rise in global mean temperatures seen after 1985 cannot be ascribed to solar variability, whichever of the mechanisms is invoked and no matter how much the solar variation is amplified.

Защо политиците си харесаха точно карбона, а не някой от другите 6? Защото е просто да се обясни на хората. Хората не слушат сложни обяснения и в първите 5 минути трябва да са разбрали за какво им се говори. СО2-счетоводството е точно такова просто и популярно обяснение. То дава причината, виновника, казва какво трябва да се направи и завършва с „Дайте парите, а ние ще се погрижим за другото”.

Странната графика на Rayner

Това е графиката на Rayner за промяната в дебелината на ледовете от филма „Неудобната истина” на Ал Гор. На нея се констатира рязка промяна в тенденцията, която започва някъде между 1976 и 1980. Гор дава обяснението: това е резултат от човешката дейност и бурните темпове на индустриално развитие след 1975 година. Това се е случило според автора на графиката(Rayner) и Гор го повтаря.

Че се е случило „нещо” няма съмнение. Или някакъв фактор е предизвикал „счупването” на правата ( това мнение застъпва Гор и според него факторът е човешката дейност) … или има промяна в методът(в начина) на отчитане на дебелината на ледената покривка. В случая се касае именно за второто. Променен е методът: 1976-1978 е началото на отчитането на промените от космоса чрез сателити. Гор мълчи за това и във филма си и в книгата си. Как изглеждат нещата всъщност? Ето така:
Авторите са Dmitry Divine и Chad Dick (Divine 2006), които събират всички налични данни за промените в ледения шелф от 1750 до 2002 година за Гренландия и Баренцево море. Ясно се вижда, че топенето започва видимо да се забелязва през 1850 година. Преди 150 години, а не преди 30 години , както Гор и Rayner се опитват да ни убедят.

Причина ли е СО2, или следствие?

Медийните климатолози и Гор твърдят, че е причина и тя е в резултат на неразумното поведение на човека. Въпреки това съществуват множество научни трудове, които доказват, че промените в климата са започнали преди индустриализацията и че СО2 следва промените на температурата:

Ясно се забелязва, че увеличаването на СО2 е в резултат на покачването на температурата, а не обратното. Т.е. първо се покачва температурата, а след това СО2. Това се потвърждава и от трудът на Stott L., A. Timmermann, R. Thunell (2007), Southern Hemisphere and deep-sea warming led deglacial atmospheric CO2 rise and Tropical warming, Science, DOI: 10.1126/science.1143791, където те пишат: Температурите на дълбоките води в океана са се увеличили с 2 градуса между 19000 и 17000 години ПХ, което изпреварва с 1000 години увеличението на атмосферния СО2 и затоплянето на повърхностните слоеве на океаните.
Какво ни чака?

Влияе ли човешката дейност на процеса? Да, но тя не е причина за промяната на климата. Можем ли ние хората, да спрем или забавим развитието на промените с настоящите технологии и социална организация на обществото? Не, не можем.
Отговорните политици знаят това, още повече, че те имат не само научни, но и други източници на информация. Очевидно, че нещо тревожно е започнало да се случва преди векове, но ние сме го разбрали съвсем наскоро.
Енергията.
1.Този, който има достъп до енергия, ще има по-голям шанс от тези, които нямат.
2. Енергията не стига за всички. Следователно след като енергията е толкова важна, но не стига за всички, трябва да осигурим за нас енергия.
Как? Има два начина:
1. Да се открият нови технологии, които да революционизират самият принцип. Това трябва да се предшества от научен пробив, който засега не се задава.
2. Ако научен пробив не ни даде решението, трябва да вземем енергията на другите. Как можем да вземем енергията на другите?
- Като направим релативно по-бедни другите големи консуматори, чрез увеличаване на цената и. Това става и в момента чрез увеличаване цените на барела и оскъпяване строителството на атомни централи.
- Като водим и печелим войни за енергия.
Точно за това ни подготвя, цялата тази медийна шумотевица. Хората в цялата си история са реагирали по един и същ начин. Когато нещо им е трябвало и не са могли да си го доставят, са се хващали за мечовете … победителите не ги съдят. Горко на победените.

Момичета с пушки - 22





Червеният терорист Ернесто Че Гевара



В понеделник излезе най-новата книга на Издателска къща МаК "Истинският Че Гевара" на Умберто Фонтова. Тя представя международната икона на комунизма в съвсем различна от общоприетата светлина.В своята книга Умберто Фонтова, кубински емигрант, развенчава редица митове за „световния символ на революцията”. Заради кръвожадната му омраза към „капитализма” Фонтова нарича Че „кръстник на модерния тероризъм”. Гевара съвсем не е нежна душа и самоотвержен герой – той е яростен комунист, който не се колебае да разстреля бременна в шестия месец жена, чието единствено престъпление е, че семейството й му се противопоставя. Че също е самозван лекар, абсурдно некомпетентен партизанин и нещастен подлизурко. Обгражда се с невероятен лукс, докато се представя за „човек от народа”. Планира да хвърли атомна бомба върху Ню Йорк.

Дълго преди туристите с маркови дрехи от Челси, Манхатън и Малибу да пътешестват по пътя на Гевара в Боливия, боливийските селяни са по следите му, но не с туристически брошури за „пътеките на Че”, а с мачете, вили и въжета.
Шестстотин боливийски доброволци от селскостопанския окръг Cochabamba, създават селска милиция за борба с Гевара. Това са три пъти повече партизани, отколкото някога е имало във въстаническите отряди на Кастро и Гевара в Куба, и десет пъти повече, отколкото е съставът на боливийския отряд на Че в най-многобройния му период, включително подмамените миньори. И най-смешното от всичко е, че тези шестстотин души, които искали да сражават с Гевара, били селяни, не безработни адвокати, скучаещи студенти и уволнени преподаватели по философия.

…„Никак не е добре човек да се смее на каквото и да било свързано с Гевара, защото той изби толкова много хора- казва Феликс Родригес. Родригес, приятел на Pappy Шелтън, е офицер от ЦРУ от кубински произход, който играе ключова роля при залавянето на Гевара. „Но когато стане дума за партизанството на Че, просто не мога да не се смея. В Боливия той не успя да привлече нито един campesino в отряда си! Нито един! Бих се против Виетконг , против Освободителния фронт в Салвадор, против сандинистите и на страната на контрите в Никарагуа. Така че знам нещо за партизанската война. Всички тези движения масово набираха хора от селското население, особено контрите”.

„Че успя да привлече няколко боливийци, но с измама. Разпитах няколко от тях – продължава Родригес. Че им казал, че ако дойдат при него, после ще им уреди да заминат за Куба, Русия или Китай да учат в университети. Когато му припомнили за това, той се намръщил: ‘Куба? Русия? За какво говорите? Кой е казвал нещо такова?’ Взел автомата и рекъл: ‘Добре дошли! Вече сте партизани. И не се опитвайте да бягате, защото армията ще ви убие’. Затова имало много дезертьори в отряда. Добра работа ни свършиха те. Съобщаваха ни за местонахождението на лагера им. Считаха, че са били измамени. Възползвах се от това в разузнавателната си работа”.
В началото на май 1967 г. Гевара пише: „Селската база все още не е разработена, въпреки че е възможно чрез терор да неутрализираме някои от тях. Подкрепата им ще дойде по-късно”.

Подкрепа никога не дошла. Вместо това, самите campesinos информирали армията за координатите на отряда. Селяните били в добри отношения с боливийската армия поради очевидни причини – тя била съставена главно от campesinos, не от брадати чужденци, които им крадели добитъка. „Нямаме нито един боливиец в отряда” – написал Че Гевара, освободител на боливийските селяни.

Един месец след началото на божественото приключение, малцината боливийци в отряда на Че започват да бягат. Дезертьорите информират боливийската армия за местонахождението на лагера точно когато Таня пристига с Дебре и Бустос. Близо до град Камири тя изоставя джипа си, в който има документи, снимки, паспортът й, както и списък на псевдонимите, които използва. Джипът е открит от полицията, която го предава на разузнавателния отдел на боливийската армия. Военните разузнавачи проследили и арестували всички връзки на Че в Ла Пас (те не били много).
… Поведението му веднага след като е пленен е много показателно. „Как се казваш, младежо?” – запитал той един от войниците. „Какво красиво име за боливийски войник!” – избъбрал Че след като чул името. (30). Междувременно стрелбата продължавала. Хората му, за разлика от техния comandante, наистина се били до последния куршум. Скоро докарали ранен боливийски войник.

„Да се погрижа ли за него?” – запитал Гевара войниците, които го пленили.
„Защо? Да не си лекар?” – казал капитан Гари Прадо.
„Не, но имам някакви познания по медицина” – отговорил Че в жалък опит да спечели разположението на войниците, като признал най-сетне, че не е лекар.
„Какво ще правят с мен? – обърнал се Гевара отново към капитан Прадо. Предполагам, че няма да ме убиете. Със сигурност жив ще ви бъда по-полезен”.
Джулия Кортес, млада боливийска учителка от селото La Higuera занесла на Гевара храна в последния му ден. „Мислеше, че ще го оставят жив” – свидетелства тя. Казал й: „Ще ме отведат оттук. В техен интерес е да остана жив. За тях аз съм много ценен”.
Превод: Огнян Дъскарев
Copyrights Издателска къща МаК, София, 2007
Материалът е от блога на Калин Манолов

Забравената поезия. Фрагмент

Когато на дедите ми гласът
духа ми скръбен призове на път
и яхнал вятъра, той полети
над морска глъб и стръмни висоти,
дано не бъде въплътен в гранит,
където моят прах е бил зарит.
И моя епитафия тогаз
дано е мойто име между вас.
Не ме ли то прослави по света,
аз друга слава никаква не ща.
Чрез него аз, заспя ли вечен сън,
забравен или помнен, пак ще съм.
Байрон

вторник, 13 ноември 2007 г.

Да се изхитриш така, че да фалираш само ти. Made in Bulgaria

България е единствената фалирала от източния блок

1990 година ... официалното обявяване на катастрофалното положение вече е въпрос само на дни. В началото на февруари 1990 Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на министърпредседателския пост. В строго поверителна докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков го информират, че задълженията на страната към 31 декември 1989 възлизат на 8 млрд. и 621.4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656.9 млн. щатски долара. Обаче вече няма място за маневриране. През 1990 БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви за почти 4 млрд. долара, а разполага с 1 млрд. долара стратегически валутен резерв. Банкерите докладват: "На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент. Като мотиви за въздържаността се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза.

Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата й изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки."

Това е документът, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990, като се преустановят плащанията:

"Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите - правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по кредитите от чужбина със срокове през 1990."

Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен български комунистически премиер не успява да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара от Москва. Горбачов не е в състояние да му осигури такава сума и той си тръгва с празни ръце.

На 26 март 1990 Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг и цял свят разбира, че България е напълно фалирала държава. По своя род актът е единствен в рамките на страните от източния блок. Няколко дни по-късно, на 4 април 1990 г., БКП се преименува в днешната БСП.


Какво завещава комунизмът

Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет, дава едни от най-точните параметри на завещанието на комунизма:

- стоков дефицит

- натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации

- валутен дефицит

- неконтролируема емисия парични знаци

- неконтролируеми инфлационни процеси

- голям консумативен внос от второ направление

- голямо незавършено строителство

- умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти

- амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство

- липса на средства за технологични инвестиции

- реално и системно понижаване на жизненото равнище.

Зелени спекулации



От филма научаваме, че темата за климатичните промени е използвана от политиците както от дясно така и от ляво.

Края на 80те години, Маргарет Тачър отпуска голям бюджет на британските климатолози за да докажат, че въглищата са опасни (изгарянето им води до отделяне на отровни пушеци и голямо количество СО2). Това и служи за обръщане на общественото мнение и спечелване на подкрепа за затварянето на мините в Англия.

В САЩ, НАСА използва темата за да надуе бюджета си за изследвания върху затоплянето. Десетки сателити и стотици учени харчат пари в тази насока.

Така лека полека, влизаме в затворения кръг, който наблюдаваме в наши дни. Днес милиарди долари изтичат в джобовете на тези , които би трябвало да се борят в новия „апокалипсис”.

Трябва да се върнем към здравия смисъл. Имайки предвид сумите, който са в зелената игра, политическите и икономическите интереси не само на зелените лобита, но и на десни политици, трябва да се запитаме до колко предплатените научни изследвания са достоверни. Как можем да разберем, че парите ни отиват за нещо добро, когато имагинерните резултати се чакат след няколко поколения? Т.е. , всичко което се опитват да ни продадат днес Ал Гор и компания е емпирично непроверимо, което позволява пълна свобода на интерпретациите и прогнозите.

Иракчаните към US Army: "Молим ви, оставете ни да се справим с Ал-Кайда сами"

AP) BAGHDAD Former Sunni insurgents asked the U.S. to stay away, then ambushed members of al Qaeda in Iraq, killing 18 in a battle that raged for hours north of Baghdad, an ex-insurgent leader and Iraqi police said Saturday.The Islamic Army in Iraq sent advance word to Iraqi police requesting that U.S. helicopters keep out of the area since its fighters had no uniforms and were indistinguishable from al Qaeda, according to the police and a top Islamic Army leader known as Abu Ibrahim.
Abu Ibrahim told The Associated Press that his fighters killed 18 al Qaeda militants and captured 16 in the fight southeast of Samarra, a mostly Sunni city about 60 miles north of Baghdad.
“We found out that al Qaeda intended to attack us, so we ambushed them at 3 p.m. on Friday,” Abu Ibrahim said. He would not say whether any Islamic Army members were killed.

понеделник, 12 ноември 2007 г.

Марксистите - нощни говедари



Рядко слушам хора, които ми обясняват какво е искал някой да каже или направи. Предпочитам първоизточника и сам си правя изводите. Предлагам ви и на вас същото. Например ето какво казва Маркс за комунизма:

"В комунистическото общество, където никой няма определена сферата на активност… обществото регулира общото производство и така ми дава възможност днес да върша едно, утре друго, сутринта да ловувам, следобед да ходя на риболов, вечерта да паса говеда и след вечеря да критикувам, така както си искам, без дори да съм ловец, пастир или критик.

Карл Маркс "

Това, което аврорът на тези думи игнорира е дали говедата биха били доволни, ако той ги пасе вечер? Ей това е марксизма - пасене на говеда през нощта. Затова сега, даже и в Кибуците, не останаха нито говедата нито говедарите.

Римл@нин

неделя, 11 ноември 2007 г.

Голямата Война 1914-1918

Уникални снимки, добре подбрани. Първата световна война е била истинска касапница - без антибиотици и анестетици смъртността при ранените войници е била над 35%.