В Нигерия се води ресурсна вътрешна война.
Отряди на т.н. "Движение за освобождение на делтата на река Нигер", атакуват непрекъснато нефтопроводите и добивните полета на компаниите Shell и Chevron. Предполага се, че движението се финансира от Пакистан, но зад него стои Китай. От своя страна западните нефтодобивни компании в Нигерия са разгърнали собствена частна мрежа за сигурност. Те разполагат с малки наемнически армии, които са силно подвижни, осигуряват охраната на тръбопроводите и водят борба с терористите. Както вече писахме в "Mercenaries never die. They just go to Hell to regroup", това се превръща в тенденция. Никой не разчита на държавните армия и полиция, които са силно корумпирани. Западните наемнически отряди използват често и пряка военна помощ от френския контингент базиран в Чад. Най-често става въпрос за осигуряване на логистика при специални операции, въздушна подкрепа и военноморска подръжка при транспортиране на "чувствителни" материали.
Тази амалгама от редовни армейски части и наемнически мобилни отряди, които действат заедно и взаимно се допълват, се оказва доста успешна и далеч по-ефикасна от една пряка военна намеса.
Не е ли това бъдещата успешна формула за държане под контрол на обширни територии от стратегически интерес за Европа?