След Освобождението държавните ни мъже са мишена на
“освободителите”
Със серия от поръчкови убийства Русия се опитва да дирижира политиката на
независима България. След Освобождението империята организира покушения срещу
държавните ни мъже. Целта на атентатите е да обърнат страната в задунайская
губерния.
Строителите на младото княжество демонстрират характер. През 1885 г. без
разрешение от Русия извършват съединението с Източна Румелия. В отговор
Петербург организира детронирането на княз Александър Батенберг, къса
дипломатическите отношения и вдига русофилски бунтове.
Новият княз Фердинанд е още по-неудобен. Руската мечка го обявява за “немски
агент” и решава да го затрие.
33 наполеона струва ликвидирането
на Фердинанд. Брои ги Славянското
благотворително общество на Светослав Миларов.
“Навремето Светослав Миларов бе видна
личност - пише хронистът на оная епоха Добри Ганчев. – Говореше се много за
него. И той обичаше да разправя за себе си. Човек експанзивен и при туй не
всякога със свежа глава. Често я товари с разни възбудителни пития. Поет,
публицист, та че и малко дипломат. Служил бе някъде по туй ведомство. На Др.
Цанкова от близките хора.”
Драган Цанков свързва Миларов с Александър Кривцов, който от името на
обществото финансира покушението. Заедно с неколцина съмишленици през 1889 г.
Миларов се прехвърля от Одеса в България. Теглят жребий кой да застреля
Фердинанд. Късметът се пада на него.
Светослав Миларов дебне княза на
пловдивската гара.
“Фердинанд трябва да пристигне от Калофер и да се прехвърли на трен за София.
За кураж Миларов пие коняк в бюфета. По едно време отива да се облекчи в
клозета, откъдето се чува изстрел.
“Разтичаха се пристави, стражари - разказва бай Добри. - Излязох и аз да видя
що е. Водят Миларова. Води го кметът Дюкмеджиев с един стражар. Питам кой
гръмнал. Миларов разправя, че кога бил в нужника и си закопчавал гащите,
револверът му, който държал в задния джоб на панталоните си, закачил се в нещо и
изгърмял.”
След провала на клозетния атентат е задействан план Б. Пак чрез Драган Цанков
руските тайни служби наливат 50 000
франка в заговор за убийство на Фердинанд и на министър-председателя
Стефан Стамболов.
Главен изпълнител е майор Коста Паница. През януари 1890 г. Паница плете
съзаклятническа мрежа от ближни нему офицери. Сред вербуваните е комендантът на
Софийския гарнизон Стефан Кисов. Той отказва, съветва го да се наспи, за да
изтрезнее.
Коста Паница крои да извърши покушението на 20 януари, когато в двореца има
бал. Цяла нощ пали с руска водка антибългарския си патриотизъм. На сутринта е
арестуван. Осъден е на смърт и разстрелян на 16 юни 1890 г.
Братушките въвеждат
традицията “всяка година
атентат”
На 15 март 1891 г. към 8 часа вечерта Стефан Стамболов и финансовият министър
Христо Белчев излизат от кафене “Панах”. Охранява ги стражарят Спас Антонов. На
улица “Войнишка” (сега “Дякон Игнатий”) при една от портите на Градската градина
злодеи връхлитат министрите. Чуват се два изстрела, после още един. Стамболов
хуква и се шмугва в някакъв касапски дюкян. Белчев пада и издъхва на място.
Автори на покушението са рублофилите Димитър Ризов и Кристо Ножаров. Те
минават западната граница и се покриват в Сърбия. После се прехвърлят в Румъния,
където са задържани.
Потребни са 4000 франка, за да
бъдат пуснати, донася агент Путята, на Азиатския
департамент в Петербург. “Ако Ризов и Ножаров не бъдат освободени по един или
друг начин, то те могат да бъдат принудени да говорят с помощта на мъченията,
които се практикуват сега в София”, предупреждава той.
Със силата на банкнотите убийците са отървани. “Преди четири дни Ризов и
Ножаров пристигнаха в Одеса”, телеграфира Путята на 28 май 1891 г. Тук двамата
са осигурени с държавни пенсии.
