Mad Max, либийските работилници за оръжие

Ако сте гледали филма Mad Max, сигурно сте били впечатлени от уникалната постапокалиптична атмосфера, в която остатъците от човечеството за да преживеят, майсторят разни машини с подръчни средства. След това с тези машини те водят жестока битка помежду си за контрол над петрола.

През последните четири месеца, метежниците в Либия в редиците на който влизат дезертьори от армията, цивилни и бивши бойци воювали на страната на талибаните в Афганистан, водят война срещу силите на Кадафи. "Направи си сам", това е начинът за снабдяване с оръжие на либийците.

Лумпенизацията на ДСБ и цената на гаргамелщина: САЩ и Европейският съюз все по-трудно преглъщат номерата им

10.03.2010 г, Иван Костов пред Фокус:

"Те(управляващите от ГЕРБ) трябва да имат своя програма. Не да препишат на някой мерките. Това е крайно належащо иначе тръгваме по пътя на Гърция, което е кошмар, за мен лично", продължи Костов

06.07.2011 г., Иван Костов:

"Така че единственото нещо, което е било по силите на г-н Борисов да ни спаси, е несъществуваващата опасност“. (Изказване по повод думите на премиера Борисов, че е спасил страната от гръцкия сценарии)

Ето тези две изказвания са най-показателния пример за политическата гаргамелщина ширеща се в ДСБ. Кое е вярното? Първото където Костов се съмнява, че тръгваме по пътя на Гърция или второто където той отрича въобще съществуването на подобна заплаха?

За съжаление това не е прецедент. Политиката на тази партия не е изградена върху цели и начините им за постигането им, а върху злобарщина, саботажи и личностни предпочитания, симпатии и антипатии. Практическата липса на електорат на ДСБ(около 1%) ги освобождава от необходимостта да защитават интереса на избирателите си защото те са пренебрежително малко. Това широко отваря вратата на клиентелизма и безпринципността където Иван Костов е истински доайен в новата ни политическа история.

Тези които си мислят, че това поведение ДСБ остава незабелязано и неразтълкувано, дълбоко се лъжат. Костов не е добре дошъл в посолството на САЩ, а европейските партньори дори не го забелязват. Опитите на евроатлантическите дипломати на убедят сините, че борбата с престъпността и изграждането на работеща съдебна система в България са национален и евроатлантически приоритет, са срещнали неразбиране в Синята коалиция. Дипломатите неминуемо са достигнали до извода, че ДСБ на думи подкрепя реформата, но на практика я саботира по всички възможни начини.

По този начин, ДСБ от проевропейска и проатлантическа партия, в резултат от лумпенизацията си се превърна в ретроградна политическа сила сравнима с БСП.
Мутацията на “автентичните”  десни в България в безформено и капсулирано, лишено от електорална подкрепа подобие на партия, преориентира САЩ и Европейския съюз към подкрепа на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Българският реванш срещу Сърбия. През 1999 г. българското разузнаване нанася смъртоносен удар на сръбска Югославия

Ако има нещо, което остава константа в балканската политика почти през целия 20 век, то това е българо-сръбската вражда. След 1913 година, България инкасира поражение след поражение, а възходът на Сърбия е главозамайващ. Тя стига до там, че успява да увенчае успехите си със създаването на мини империя наречена Югославия. Нещата продължават така до 1999 година, когато България взима реванша си. Сърбия е жестоко окастрена, губи излаза си на море, а по територия става по-малка и от така презираната от нея България.

На 4 октомври тази година Фишер представи първия том на мемоарите си, в които подробно описва операцията срещу Югославия, както и кризата в собствената му партия на Зелените, предизвикана от прякото военно участие на Германия в сраженията. В книгата си бившият първи дипломат на Берлин официално признава кой му е "издал" плановете на Милошевич, насочени срещу албанското население на Косово:

“Българската външна министърка Михайлова бе човекът, който ми даде тази информация, с която разполагало нейното правителство. Аз предадох информацията по-нататък. Тя бе проучена и преценена за вярна.”

Честит празник на всички честни и достойни полицаи !

На 5 юли се отбелязва професионалния празник на Министерството на вътрешните работи. Това е едно от първите министерства, създадено след Освобождението на България и възстановяването на българската държавност. Обявен е с Решение 79 на Министерския съвет от 28 февруари 1992 г.

На тази дата през 1879 г. княз Александър I Батенберг издава Указ 1 (обнародван в "Държавен вестник", бр. 1 от 28 юли 1879), с който назначава първото правителство на Княжество България (5 юли - 24 ноември 1879 г.) с министър-председател, министър на вътрешните дела и управляващ Министерството на народното просвещение Тодор Бурмов.
Министерството на вътрешните работи е създадено с Указ 23 от 17 юли 1879 г. на основание чл. 161 от Търновската конституция като Министерството на вътрешните дела. '

Бойко Борисов, днес е неговия ден

Защо?

Защото без него щеше да ни управлява още Тройната коалиция, европейските фондове щяха да са спрени пожизнено, нямаше да го има Плевнелиев, кражбите в държавата щяха да продължават, нямаше да бъде бутнато барбекюто на Доган, нямаше да се строят магистралите, нямаше да се пипа незаконното строителство, а Костов щеше още доволно да се изживява като единствен и неповторим десен, Алексей Петров щеше да е шеф на ДАНС, а килърите да продължават жътвата си … е, толкова стига за един мандат. През втория може да свърши и други неща.

Костов двуликия

Тъй като наближават скоро време избори, аз лично реших да напиша по един очерк за всеки един лидер на парламентарно представените партии.Идеята ми е да "опресня" спомените на хората и да предам максимално обективно фактите и събитията, които са се случили тогава.
Иван Иорданов Костов е роден на 23 декември 1949 година в София.Завършва Висшия икономически институт "Карл Макс" (днес УНСС) по политикономия, а през 1981 година в Софийския университет специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси". По-късно става асистент, а през 1992 година и доцент по икономика.Желаел да стане член на БКП ( по данни на баща му, той споделя в едно интервю, че Иван е бил много послушен и желаел да стане, но кандидатурата му е официално отхвърлена) ,въпреки че той го отрича официално някога да е искал да става член.

Иван Костов навлиза в голямата политиката чрез листите на Съюза на Демократичните сили и става депутат в 7-то Велико народно събрание през 1990. В края на същата година става министър на финансите в правителството Димитър Попов. Той остава на този пост и при управлението на Филип Димитров.