Китай закрепи деюре, това което се случи дефакто преди доста време – прехода към капитализъм. Интересно на кого сега ще се молят нашите червени китайофили?
събота, 24 март 2007 г.
петък, 23 март 2007 г.
четвъртък, 22 март 2007 г.
Големият страх от стратегическата празнота.
Природата не познава „празното” или по-скоро се стреми веднага да го запълни. Преди 30 години нито транспорта, който сега е достъпен за всички и пречи на асимилацията, нито комуникациите, бяха същите. Основната част от медиите се спират само на „партизанските стратегии” , а тези на държавите борещи се срещу „съпротивата”-„тероризмът” остават в страни от вниманието. Така се създава усещането за слабост на държавата и чувството, че тя нищо не прави за защита на гражданите си. Голяма част от левичарските медии подменят думата терористи със „съпротива”. Впрочем аз нямам нищо против от използването и на думата съпротива , но без политическо жонглиране и по определение какво е това. Определение, което на тях им се изплъзва, заради желанието да дадат благороден аспект на ежедневните убийства в Ирак и Афганистан.
Но да се върнем на стратегията. Ако левичарите говорят за „партизаните”, а аз ще кажа няколко думи за държавите воюващи с тях – защото всеки медал има две страни. Какъв избор имат те – западните държавите?
Богатите държави сега са уязвими идейно – развитието на интернет, сателитите, мобилните телефони, премахнаха пречките пред свободното разпространение на идеите и деимунизираха почти всички западни страни. За пример ще дам два атентата – този в театъра в Москва и този в метрото в Лондон. И при двата извършителите са израсли и възпитани в страните които мразят. Т.е. и двата атентата се дължат на съпротива, която не е привнесена отвън. Те са били мотивирани от достъпността до нови екстремистки идеи, благодарение на напредъка на теле и инфокомуникациите.
Богатите държави са уязвими и чисто физически. От тероризъм , който идва от вън и прониква през границите, благодарение на евтиния, посев местен и достъпен за всеки транспорт. Пример за това са атентатите на 11.09. в Ню Йорк и тези през 1993 в метрото в Париж. И при двата случая те са организирани от гастрольори, проникнали на националната територия, използвайки пропуските в осигуряване на сигурността на транспорта.
Идейната и физическа уязвимост на Богатите държави, и двете, ги принуждава да комбинират стратегии за борба с тази съпротива(тероризъм). Ясно е че тази борба, не може да бъде насочена към факторите улесняващи проникването и – транспорта и комуникациите. Тогава какво? Какви са възможностите?
1. Увеличаване и засилване на контрола по границите и намаляване на квотата за емиграция. Строги мерки за сигурност и наблюдение по летищата и големите транспортни възли. Това обаче не намалява опасността от вътрешен тероризъм – пак пример Лондон и Москва.
2. Разгръщането на експедиционен корпус, чиято задача е да разруши вражеската структура да окупира територия и да изблъска навън съпротивата , без да и позволи да се завърне. Този подход беше използван от САЩ в Афганистан. Той изисква големи ресурси. Затова и НАТО е ангажирано в прилагането му. Освен това тези ресурси са в перманентно обновление и увеличение – в Афганистан през 2003 имаше 18 000 , а сега около 55 000 войника.
3. Третият тип отговор на заплахата е това което САЩ направиха в Ирак. Приложиха познатия в стратегията прийом на „мухоловката”. Идеята е да се изнесе , или създаде конфликт , в зона която е несигурна и нестабилна с непрекъснати, персистиращи конфликти с ниска интензивност и обременено историческо минало. Идеално отговарят за тази цел, държави, които са предварително отслабени , финансово изолирани - какъвто беше случая с Ирак.Принципът е стар колкото света: да се привлекат на едно място съпротивляващите се, да бъдат ангажирани там за да им се намали възможността да нанасят удари другаде и в крайна сметка – да се унищожи възможно най-голям брой от тях. Това се случи в Ирак, където бяха физически унищожени десетки хиляди джихадисти, а загубите на американската армия в сражения са 2 814 военни.
4. Има и четвърти възможен отговор – увеличаване на капацитета на местните правителства за борба със съпротивата. Т.е. комбинирани военно-финансови мисии, които най-често се кръщават като мисии са поддръжка или подкрепа на реда в даден регион. Необходимите неща тук са основно логистика, разузнаване, охрана и специални части, които подпомагат националните, но всъщност вършат основната работа по „налагането”. На преден план, пред медиите, винаги се дава приоритет на национално-регионалния характер на операциите. Пример Етиопия и Сомалия. Този подход , позволи на националните сили на Етиопия, с дипломатическата поддръжка на Запада, финансирани отвън и с подкрепата на американски средства за разузнаване и авиация , да проведат неотдавнашната операция за прочистване.
Тези четири метода в стратегията се наричат: Protection, Interdiction, Attrition и Emulation.
Но нито един от тях САМ не е ефективен. Решението е в комбинирането и балансирането между тях. Това в момента прави САЩ, а НАТО следва и подкрепя. В миналото се даваше приоритет на първия и четвъртия подход и резултатите въобще не бяха убедителни. След 11.09., Републиканската администрация възстанови загубеното равновесие и в момента и четирите подхода са еднакво приемливи. На това се дължат и добрите резултати.
Така трябва да се продължи.
Римл@нин
сряда, 21 март 2007 г.
Производителност на труда и стандарт. Либералната рецепта.
Увеличаването на стандарта на живот зависи от увеличаването на производителността на труда. В САЩ, вече 50 години, тази производителност се увеличава средно с 2,5% и можем да предположим запазването на тенденцията в бъдеще. За сега няма никакви индикации за промяна и. Т.е. нивото на живот на американците ще се удвои през 2030 година в сравнение с 2001.
timber
Какво става в същото време в Европа? Да вземем за пример Франция, позната с антилибералната си политика. Увеличението на производителността на трудът във Франция, от края на 80те години е 1%. Ако тази цифра не се промени, удвояването на БВП ще стане през …2070! – 40 години след САЩ.
timberвторник, 20 март 2007 г.
Зле, много зле.
Лошо изглеждат нещата с демографията в България. Не знам как са правени анализите, но ако това е вярно, скоро ООН трябва да обяви българина за рядък вид и да го сложи под специална защита. Това едва ли ще ни помогне. На нашия фон, дори страни като Русия изглеждат оптимистично, а управляващите живеят в пълно безхаберие.
The UN predicts the steady depopulation of vast areas of eastern Europe and the former Communist world, as a result of high levels of emigration and birth rates running persistently below replacement levels.
Bulgaria's population will fall by 35 per cent by 2050. Ukraine's will plummet by 33 per cent, Russia's by one quarter and Poland's by one fifth. There will be 10 per cent fewer Germans and seven per cent fewer Italians.
timber
неделя, 18 март 2007 г.
Чели ли сте Киплинг?
Song of the Dead
We were dreamers, dreaming greatly, in the man-stifled town;
We yearned beyond the sky-line where the strange roads go down.
Came the Whisper, came the Vision, came the Power with the Need,
Till the Soul that is not man’s soul was lent us to lead.
As the deer breaks — as the steer breaks — from the herd where they graze,
In the faith of little children we went on our ways.
Then the wood failed — then the food failed — then the last water dried –
In the faith of little children we lay down and died.
On the sand-drift — on the veldt-side — in the fern-scrub we lay,
That our sons might follow after by the bones on the way.
Follow after — follow after! We have watered the root,
And the bud has come to blossom that ripens for fruit!
Follow after — we are waiting, by the trails that we lost,
For the sounds of many footsteps, for the tread of a host.
Follow after — follow after — for the harvest is sown:
By the bones about the wayside ye shall come to your own!
ПЕСЕНТА
Една рускиня си спомня за С.Станишев.
Рядко се попада на такива неща за действащ министър председател. Прочетете:Многие знают, что мне выпало счастье учиться в Московской школе политических исследований, основанной Еленой Михайловной Немировской. Sapienti sat, как говорится. Речь сейчас не о том.В МШПИ учатся в основном российские слушатели, но каждый год есть немного иностранных - как правило, с постсоветского пространства, но есть в виде исключения отдельные представители ближнего зарубежья.
Последние 10 лет в школу - сначала в качестве студента, потом - в качестве эксперта - приезжал болгарин Сергей Станишев. Блестяще образованный человек, говорящий по-русски как мы с вами, без малейшего акцента, один из активных функционеров Болгарской Социалистической партии.Мы с ним сразу сдружились, ибо не сдружиться с ним было невозможно - редко встречаются такие обаятельные, излучающие внутренний свет люди. Мы с ним часами говорили о политике (я - российский оппозиционер, он был болгарским), пили водку (Серёжка очень талантливо пьёт - много, наравне с самыми пьющими из нас, но ни хрена не пьянеет, а после многочасовых возлияний просто уползает, и только его и видели:))), гуляли по голицынским паркам вечерами или прогуливали лекции днём - у нас со Станишевым есть один общий талант: мы видим грибы из-под земли и собираем их там, где их никто не находит.Вечерами мы всей компанией играли в "мафию", Серёжка был одним из лучших комиссаров Каттани: ему было достаточно посмотреть человеку в глаза, и он безошибочно знал, кто мафия:))).
Помню один наш с ним разговор, кажется, году в 2000. Мы к тому времени просрали всё, что можно было просрать в России, социалисты сидели в глубокой жопе в Болгарии. Станишев мне сказал:- Дашка, мы в заднице. Руки опускать нельзя, но нужно готовиться к длительному прозябанию и кропотливой работе с людьми - в коллективах, в аудиториях... Мы отброшены на многие годы назад, у людей на нас идиосинкразия, либералы пришли всерьёз и надолго, вся экономика и все командные высоты в их руках. Можно и нужно заниматься выборами, но сейчас это не даст результата, просто, чтобы квалификацию не терять... Я его утешала, но выглядело это не слишком убедительно, потому что совершенно аналогичные ощущения оставляла у меня ситуация в России.
Помню, в очередной его приезд в Москву я попросила его об одолжении. Я очень люблю песни болгарского трио "Синхрон" (был такой софийский коллектив в 70-е годы, годы моего детства). У меня есть 2 заслушанные до дыр виниловые пластинки, но ничего на других носителях, следы коллектива затерялись. Записывали ли они вообще потом что-нибудь, не распались ли, существуют ли сейчас? Короче я попросила Серёгу при случае позаходить в софийские ретромузыкальные магазины, авось вдруг попадётся?.. Станишев записал название, через год звонок:- Слушай, я тебе так ничего и не купил, задолбался с выборами, но я всё помню, буду продолжать поиски...А потом.... социалисты победили на выборах, Станишев возглавил фракцию в парламенте, потом возглавил Правительство...Сейчас мой друг, однокашник, собутыльник Сергей Станишев - премьер-министр Болгарии.
Плакали, чувствую, мои пластиночки.... Теперь у него есть дела и поважней моих меломанских увлечений. Например, сегодня он обсуждает с Путиным в Афинах строительство газопровода Бургас - Александруполис:)):
Так что если кому попадутся пластинки или записи болгарского трио "Синхрон" - куплю за любые деньги.
timber
Ще се превърне ли грозното пате в лебед? България в петролната игра.
България, Гърция и Русия подписаха в четвъртък дългоочакваното споразумение за изграждане на петролопровода Бургас- Александруполис, който ще пренася евтин петрол до Средиземноморието и ще консолидира руското влияние на европейския енергиен пазар.
Прекалено много отстъпки са направени на руснаците и гърците, а договорените суми за транзита са смешни като приходна част в бюджета. По-сериозно е, ако е вярно, осигуряването на 1000 работни места. Най-добре беше този нефтопровод въобще да не беше започван, но фактът е факт – изглежда наистина ще се строи. Кой е виновен на американците? Нали имаше проект Бургас-Вльора, но го докараха до никъде, а при руснаците сам Путин се е ангажирал. Т.е. това е било руски приоритет и не е бил на САЩ. Резултата го виждаме. Единствената надежда е, че най-вероятно терминалът на Бургас е комбиниран и може да се използва за Бургас – Вльора, ако американското правителство наистина реши да подкрепи проекта, не само на думи, но и с политическо и финансово обезпечаване + натиск за осигуряване на петрола от не руските компании, опериращи в региона на Каспийското море.
Това е положението - с трици маймуни не се ловят.
И тъй като положението е това , да видим какво по точно е станало. Входната точка е наша и се надявам да е „мулти”, иначе си е чисто национално предателство. България ще държи миноритарен дял от тръбата, който договаря да продаде на американска компания. Не е лошо като замисъл, защото САЩ ще могат по-ефективно да бият спирачките на руснаците когато е необходимо. Те могат да го правят далеч по-добре от българското правителство. Това ще бъде хитър ход ако успее.
Второто нещо е, че откъдето и да погледнем, държим гърците за топките. Петролът за новата им рафинерия до Александруполис ще минава през България, а не обратното. Наистина подобен аргумент сега в ЕС звучи малко странно, но кой знае – времената се менят и по-добре е гърците да зависят от нас отколкото ние от тях.
Третият момент е, че все пак тези 155км тръба и помпените станции и мулти входната точка са на българска територия. Те винаги, при екстремна ситуация, дано да не се налага, могат да бъдат чрез закон отчуждени и закупени от държавата по пазарни цени, като чуждите компании бъдат компенсирани подобаващо. Това се отнася за руските компании и може да стане при условие, че Руската Федерация заплаши по някакъв начин българската национална сигурност .
В крайна сметка , излиза, че ако България не е спечелила много от Бургас-Александропулис, то поне е получила допълнителни политикоикономически лостове , с които да влияе на европейската политика. Това може добре да се използва, когато на власт дойде едно бъдещо по-българско и по-малко рускотурскофилско управление.
eCp
Абонамент за:
Публикации (Atom)