Снощи, като гледах пресконференцията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са оставили дълбока следа в историята на България. Те са поели държавата в аналогична обстановка, тежка криза, разпри и междуособици и са я извели на върхови места в Европа.
Единият е цар Калоян. Той застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. През 1202г, сключва мирен договор с Византия, която признава официално голяма част от владенията на българската държава. През 1204г. българският владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква. Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява българската държава с останалите страни.
Другият е от по-ново време. Той провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори. Следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема закони за насърчаване на местната индустрия Предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. Това е Стефан Стамболов.
