вторник, 10 февруари 2015 г.

Открийте разликите. Променили ли са се московците от 1945 до 2015 година?

Германия, Берлин 1945 година – руски войник краде колело от германско момиче.

asd

Украйна, Севастопол - руски войник заплашва с пистолет възрастен украинец.

1868937-625-donbass

Днес, в 12:30 часа руските терористи обстреляха с ракети жилищен квартал на украинския град Краматорск. Резилтат–3 цивилни жертви и 15 ранени

Използвали са руски системи за залпов огън  "Торнадо" .

sd

600x450

540x720

Все повече руски семейства гласуват с краката си и търсят спокойствие в мирна България далеч от путинова Русия. Причината е липсата на перспектива и несигурността в родината им

Още едно доказателство, че не всички руснаци са зомбирани путиноиди.

В Созопол и Поморие се правят огледи от началото на януари, което не е характерно за пазара на ваканционни имоти, който по принцип е сезонно обоснован.

„По-голямата част от огледите ни са за апартаментите в Поморие, където имотите се използват целогодишно и са предназначени за постоянно отсядане, а не толкова за лятна ваканция. Профилът на клиентите не се е променил - семейства на зряла възраст, които избират страна член на ЕС, защото дори при намалелите си доходи, руските граждани от средната класа остават с по-висок стандарт от този, който има средностатистическият българин. Втората група са семейства с все още малки деца, които търсят начин да изнесат дребния си бизнес, за да живеят спокойно в България.

Бизнесът, който развиват у нас, обикновено е обслужващ самата руска общност, която е компактна и в която хората са единни, респективно работят един с друг. Проблемът на кризата в Русия не е в това, че цената на рублата пада, т.е. хората са загубили спестяванията си, защото руснаците не държат парите си в банки или в рубли. Най-важният проблем е психологически – очакването им да имат по-ниски доходи и липсата на ясна перспектива. Но това е както пречка за големи сделки, така и допълнителен стимул за преместване на семействата в друга страна.”

 Теофил Петров, Изпълнителен директор на компания Green Life

понеделник, 9 февруари 2015 г.

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)

janko gochev

Ако в ранното Средновековие Добруджа е областта, където Аспарух създава българската държава, през Първата световна война, същата тази Добруджа се оказва бойно поле, където България отстоява правото си на самостоятелно съществуване във война срещу ‘’освободителката’’ Русия. В българската история тя влиза като ‘’Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’, представляваща  златна страница в бойната летопис на България.
Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, наречен Световната война (1914-1918), номерирана впоследствие като Първа, за да се разграничи от още
по-големият глобален конфликт - Втора световна война (1939-1945).

Боевете за равна Добруджа се явяват и начин за решаването на Добруджанския въпрос, възникнал още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развитие в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 - 1913 г.) и еволюирал до възможността за разрешаване през Първата световна война.

Появата на руски войски в Добруджа през 1916г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите й. Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е повече от ясна - създаване на изкуствен ореол на самодържавна Русия като ,,благодетел’’ и единствен защитник на поробените българи в Османската империя.

Десетилетният стремеж на българската историография да украсява и ‘’облагородява’’ руската балканска политика достига своя апогей в епохата на комунизма. Тогава руското военно присъствие на Добруджанския фронт на Българската армия през Първата световна война просто изчезва.
Ако разгледаме библиографията по въпроса изпъква унизителния за националното самочувствие на всеки българин факт, че по време на т. нар. социалистически период до 1989г. липсват сериозни научни изследвания, които да осветляват участието на България в Първата световна война в Добруджа.

Антирумънските и най-вече антируските военни действия на Българската армия през 1916-1917г. въобще не са сред любимите теми за българската историография от този период. Главната причина е възприетата от комунистическата система политика на социалистически (пролетарски) интернационализъм, деградирал до национален нихилизъм. Този последователно прокарван принцип дори изменя характера на българското участие в Първата световна война, обявена за ,,империалистическа’’ според оценките на болшевишкия вожд Ленин , които изцяло догматично се възпроизвеждат в българските учебници.

неделя, 8 февруари 2015 г.

Битката за Дебалцево или нещастието да се родиш руснак. Руските варвари плащат скъпа цена – 4 танка и 300 руски войника унищожени под Углегорск

Руснаците настъпват към Дебалцево използвайки техническото си и числено превъзходство над Украинската армия въоръжена с оръжие от седемдесетте години. Въпреки това, украинските бойци принуждават руските варвари да плащат скъпа цена. Руската Четвърта танкова бригада напредва, но оставя след себе си 300 трупа и унищожена техника. Още 300 руски майки ще плачат над цинковите ковчези на синовете си.

Ето какво казва руският терорист Александр Жучковский: "Я очень радуюсь нашим успехам в р-не Дебальцево. Но настроение сейчас мрачное. Несем огромные потери. Очень многих бойцов в Песках-Авдеевке потеряли, но в результате даже отошли от занятых ранее позиций. “

Снимка, 4 унищожени руски танка заедно с екипажите им.

33

12