събота, 14 юли 2007 г.

За симетрично-несиметричните отговори и страха

Идеята да напиша това ми даде една дискусия в клуб политика на Дир.бг и по специално тези въпроси зададени от участник:

Русия заплаши Европа с нови ракети. Не заплашва САЩ, а ПРО е американска. Защо Русия не заплашва САЩ а заплашва Европа? Прави ли са руснаците?

Русия заплаши Европа с нови ракети
by newswriter on 04/07/2007 2:08 PM
Русия заплаши, че ще разположи нови ракетни установки в района на Калининград, разположен между Полша и Литва. Министърът на отбраната Сергей Иванов обвърза това решение с плановете на САЩ за разполагане на елементи от новата противоракетна отбрана в Полша и Чешката република. Русия вече заплаши, че ще отговори със сила на разполагането на радарна инсталация и проследяващи ракети в двете страни, като пренасочи своите ядрени ракети към цели в Европа. Сергей Иванов заяви, че ако САЩ се съгласят да използват руски военни бази за своя противоракетен щит вместо тези в Полша и Чешката република, няма да има нужда да бъдат разполагани нови установки в района на Калининград. Русия смята, че американският план представлява заплаха за нейната сигурност. Тя предложи на САЩ да използват радарна база в Азербайджан и друга инсталация, която се изгражда в момента в южна Русия. Президентът Буш окачестви идеята като "изобретателна", но даде да се разбере, че САЩ ще продължат да осъществяват плана си за радарна станция в Чешката република и ракетна база в Полша. Сергей Иванов заяви по време на посещение в Узбекистан, че американските планове са заплаха за Русия, но ако САЩ се откажат от тях, то Москва няма да разполага ракети в Калининград.

Да, прави са. Руснаците са в паника. Истерията ги друса на държавно ниво и имат основание за това. Бързат докато Буш е още президент, защото следващата администрация е много малко вероятно да е толкова добра с тях.

Първо, старите им ракети са за пенсия, а нови не успяват да прозвеждат достатъчно бързо. От Булавата до сега имат само проблеми, ако не се лъжа имаха един успечен пуск и след това три неуспешни (може и да бъркам с цифрите, но ако някой се заинтересува ще проверя точно как е). Новите Топол са недостатъчни, а прословутата с хиперсонични маневриращи бойни глави е произведена в един екземпляр, изтреляна е за изпитание и забележете, най-вероятно е била без хиперсонични маневриращи глави. Изпитан е само носителя. Имат една добра ракета Искандер, но пък на нея са и къси крачката.

Това едно на ръка. Второто е, че ПРО в Европа не може да се използва за сваляне на руски ракети срещу САЩ, но може да прихваща такива срещу Европа. Така че с насочването на "нови" ракети срещу Европа нищо не се е променило. И сега, очевидно, руските ракети имат за цел европейски държави, иначе защо руснаците биха изтерясвали така.

Трето, прави са, защото не могат да заплашат САЩ. Страх ги е. ЕС е слаб и разделен. Нормално да се атакува слабото звено в една система. Слабото звено в системата е Европа. Опитват се да я сплашат.

Четвърно, заплашвайки ЕС, се опитват да се представят като конструктивни. Предлагат радари в Русия и Азарбейджан и разполагане на ракети там. Предлагат и обмен на технологии, и информационна система. Само че, кой има нужда от руски технологии от 80те години. Никой. А руснаците имат нужда от нови технологии, до които се опитват даром да получат достъп. Кой има нужда от руски радари, когато САЩ има собствени там? Кой има нужда от информационна система, когато НАТО има всичката необходима информация. Отговорът е ясен. Само Русия има нужда. НАТО няма нужда. Сед като само Русия има нужда, защо трябва да го правим. Русия не е член на НАТО и непрекъснато заплашва съюзниците от ЕС с ракети. Няма никаква рационална логика да се отговаря положително на предложенията им. Всъщност руснаците предлагат да им се даде достъп до технологии, да им се дава информация гратис, и искат участие в контрола на ПРО. Това едва ли ще се случи.

Пето и най-важно. Дори и да се приемат ВСИЧКИ руски предложения. Остава въпросът , добре, засекли сме ракетите изстреляни от някъде... и после какво? Чакаме да ни паднат на главата. Няма интерсептори да ги свалят - Русия е против да се разполагат те в Полша и иска да са в Азайберджан. Но в Азайберджан е невъзможно по политически и военни причини. Т.е. няма интерсептори. Тогава за какво са ни руските радари, обмена на информация и технологии, след като не можем да спрем ракетите?

При това положение, разполагането на руски ракети до Кьонингсберг е по-доброто решение. Разбира се, тези ракети ще имат и съответния "СИМЕТРИЧЕН" отговор.

Римл@нин

неделя, 8 юли 2007 г.

Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява.



Ужасът продължава и днес

Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица.

Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите.

Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник.

Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено господство.

Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги.

Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството,лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол.

Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си .

Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите.

Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари.

Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет.

И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек.

Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах.

А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят.

И още ни управляват.

Хан Крум, Български форум, Kafene