През 1914 г. на страниците на сп. "Свободно мнение" се разиграва своеобразен процес "Леонид Андреев срещу България". Процесът започва с отворено писмо на руския писател към българите, озаглавено "Към търгуващите в храма". То е публикувано на 22.11.1914 г. в книжка №47 на списанието.
Писмото започва с ценностна самоидентификация на обвинителя: "Аз не съм политик, не съм дипломат, не съм член на партия, аз съм писател, за който по-високо от всичко стоят интересите на справедливостта и доброто." Заел позата на съдник и пророк, писателят оценява политическата позиция на България като се абстрахира от политическата логика на нейното поведение и като изхожда от гледната точка на мита за славянската солидарност. Руският славянофил гледа на българо-сръбския спор за Македония отдалечено. Това, което е трагедия за България (загубата на Македония), за Л. Андреев е жалба за "някакви си обиди". Да се иска от България да защитава през 1914 г. Сърбия от Австро-Унгария, е абсурдно, при условие че сърбите не желаят да коригират Букурещкия мирен договор от 1913 г. За какво трябва да се бие българският войник - за суверенитета и целостта на държава, заграбила изконно български територии?
Л. Андреев обаче не се изказва с оглед конкретиката на българо-сръбските отношения. Той изхожда от абстракцията "славянска солидарност", която е аполитическа. Съвременната геополитическа ситуация е видяна през призмата на едно етномитологично мислене, чрез архетипите на Библията, и естествено българският народ е означен със знаците на дявола, Юда, блудния син:
"Славянският свят се срамува и навежда очи, когато чува името българин - така в почтеното семейство се срамуват от недостойния член. Вие имате славянско сърце, българи, но немски мозък и езикът ви е раздвоен като на змия..."