Проф. д-р Диню Шарланов, История на комунизма в България
Моля при цитиране на части от статията да се дава името на автора и линк към публикацията
Стана дума за това, че еврейският въпрос досега не е разглеждан в аспекта на стремежа на Москва за неговото съветизиране. А той влиза в остро противоречие с националното обединение на българските земи. Оттук и неговият драматизъм придобива изключителна острота. А да се счита, че БКП има принос в спасяването на българските евреи, означава да се влезе в противоречие с основните принципи на историческата истина. Подобно схващане е резултат от прилагане на марксисткото разбиране за класово-партийния подход към историческите събития.
В изложеното досега се утвърждава, че приетият от Народното събрание през декември 1940 г. Закон за защита на нацията е тясно свързан както по време, така и по съдържание с решаване на въпроса за националното обединение на българските земи. Този принцип е следван от правителството и цар Борис III и през следващите години. Това проличава още и от факта, че след обнародването на указа на държавния глава за утвърждаването на Закона за защита на нацията през януари 1941 г. в продължение на една година спрямо евреите се прилагат само някои ограничителни мерки. По-драстично е посегнато на собствеността на еврейските семейства, и то на по-заможните от тях. Но по същество еврейският въпрос е поставен в сянка от правителството и се провежда тактика на отлагане, тъй като от Берлин не се оказва настоятелен натиск, който би заплашил или затруднил процеса на обединението на българските земи.