петък, 9 февруари 2007 г.

Русия и САЩ никога няма да бъдат врагове. Путин цитира Буш.




Това е казал президента Путин. Същото мненение споделя и Буш, който неодавна нарече Русия, приятел на Америка. В думите им има истина. Това са единствените Велики сили, който никога не са воювали пряко една с друга.
10 февраля 2007, 14:01
Владимир Путин уверен, что Россия и США никогда не будут врагами.
Выступая на Мюнхенской конференции президент России процитировал слова президента США Джорджа Буша, который заявил, что исходит из того, что Россия и США никогда не будут противниками и врагами. «Я с ним согласен», - сказал глава российского государства, передает
РИА «Новости».
И за да подвърди тези си думи, Русия отказва да е предавала нови ракетни технологии на Иран:
10 февраля 2007, 13:45
Россия не передавала Ирану ракетные технологии - это делали многие другие страны, в том числе из Европы, заявил президент РФ Владимир Путин.
«У меня нет сведений, что Россия в 90-е годы оказывала Ирану помощь в создании собственных ракетных технологий. Там активно очень действовали другие страны. В том числе технологии шли по разным каналам. У нас есть свидетельства тому - я в свое время передавал их напрямую президенту Соединенных Штатов», - сказал российский лидер, выступая на Мюнхенской конференции по безопасности.
«Из Европы идут технологии, из азиатских стран. Так что Россия здесь ни при чем», - подчеркнул он, передает
РИА «Новости».


Русия и САЩ имат и друг общ интерес - икономически. Известна е ролята на Президента Буш в стабилизирането и укрепването на руската държава. Известно е и това, че Буш и Путин са лични приятели. Тази дружба е скрепена с джентълменско споразумение за начина, по който се инвестират парите от Стабфонда.Какво е Стабфонд? - Стабилизационен фонд. Той е създаден от руското правителство за да предодврати прегряването на руската икономика, която не може да усвои огромните постъпления от продажбите на ресурси. Той функционира по следния начин:
Правителството е фиксирало цена за барел на $27 и в бюджета постъпват само данъците от тази сума. Ако международната цена на петрола е $57, оставащите данъци върху $30 постъпват в Стабфонда , с който правителството не може да разполага. Тези пари се използват само по предназначение за "стабилизиране" на държавата. От този фонд бяха изплатени външните задължения и по-голямата част от него е вложена в американски държавни ценни книжа. Т.е. голяма част от руската свръхпечалба от петрол се инвестира в американската икономика. Америка е доволна, а ЕС е губещ. Той е основен купувач на руски ресурси, но не успява да задържи парите при себе си. Руско-американската дружба, засега, е поставена на здрава основа - взаимния интерес.

Белите мечки се потят. Ще пият Кока-Кола за освежаване.



Продължаваме с мечешкия проблем. Ето вече и компанията Кока-Кола е екологично отговорна и в духа на времето, разхлажда животните с безалкохолни напитки. Съмнявам се обаче мечоците да оставят пингвините и да минат на Фанта. Ето още един пирон в ковчега на зелените:
Global Warming and Hot Air
By Robert J. Samuelson
Wednesday, February 7, (Washington Post)
You could be excused for thinking that we’ll soon do something serious about global warming. Last Friday, the Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) — an international group of scientists — concluded that, to a 90 percent probability, human activity is warming the Earth. Earlier, Democratic congressional leaders made global warming legislation a top priority; and 10 big U.S. companies (including General Electric and DuPont) endorsed federal regulation. Strong action seems at hand.

Don’t be fooled. The dirty secret about global warming is this: We have no solution. About 80 percent of the world’s energy comes from fossil fuels (coal, oil, natural gas), the main sources of man-made greenhouse gases. Energy use sustains economic growth, which — in all modern societies — buttresses political and social stability. Until we can replace fossil fuels or find practical ways to capture their emissions, governments will not sanction the deep energy cuts that would truly affect global warming.

Considering this reality, you should treat the pious exhortations to “do something” with skepticism, disbelief or contempt. These pronouncements are (take your pick) naive, self-interested, misinformed, stupid or dishonest. Politicians mainly want to be seen as reducing global warming. Companies want to polish their images and exploit markets created by new environmental regulations. As for editorialists and pundits, there’s no explanation except superficiality or herd behavior.

Anyone who honestly examines global energy trends must reach these harsh conclusions. In 2004, world emissions of carbon dioxide (CO2, the main greenhouse gas) totaled 26 billion metric tons. Under plausible economic and population assumptions, CO2emissions will grow to 40 billion tons by 2030, projects the International Energy Agency. About three-quarters of the increase is forecast to come from developing countries, two-fifths from China alone. The IEA expects China to pass the United States as the largest source of carbon dioxide by 2009.
Poor countries won’t sacrifice economic growth — lowering poverty, fostering political stability — to placate the rich world’s global warming fears. Why should they? On a per-person basis, their carbon dioxide emissions are only about one-fifth the level of rich countries. In Africa, less than 40 percent of the population even has electricity.

Nor will existing technologies, aggressively deployed, rescue us. The IEA studied an “alternative scenario” that simulated the effect of 1,400 policies to reduce fossil fuel use. Fuel economy for new U.S. vehicles was assumed to increase 30 percent by 2030; the global share of energy from “renewables” (solar, wind, hydropower, biomass) would quadruple, to 8 percent. The result: by 2030, annual carbon dioxide emissions would rise 31 percent instead of 55 percent. The concentration levels of emissions in the atmosphere (which presumably cause warming) would rise.

Since 1850, global temperatures have increased almost 1 degree Celsius. Sea level has risen about seven inches, though the connection is unclear. So far, global warming has been a change, not a calamity. The IPCC projects wide ranges for the next century: temperature increases from 1.1 degrees Celsius to 6.4 degrees; sea level rises from seven inches to almost two feet. People might easily adapt; or there might be costly disruptions (say, frequent flooding of coastal cities resulting from melting polar ice caps).

I do not say we should do nothing, but we should not delude ourselves. In the United States, the favored remedy is “cap and trade.” It’s environmental grandstanding — politicians pretending they’re doing something.

Companies would receive or buy quotas (”caps”) to emit carbon dioxide. To exceed the limits, they’d acquire some other company’s unused quotas (”trade”). How simple. Just order companies to cut emissions. Businesses absorb all the costs.
But in practice, no plausible “cap and trade” program would significantly curb global warming. To do that, quotas would have to be set so low as to shut down the economy. Or the cost of scarce quotas would skyrocket and be passed along to consumers through much higher energy prices. Neither outcome seems likely. Quotas would be lax. The program would be a regulatory burden with little benefit. It would also be a bonanza for lobbyists, lawyers and consultants, as industries and localities besieged Washington for exceptions and special treatment. Hello, influence-peddling and sleaze.

What we really need is a more urgent program of research and development, focusing on nuclear power, electric batteries, alternative fuels and the capture of carbon dioxide. Naturally, there’s no guarantee that socially acceptable and cost-competitive technologies will result. But without them, global warming is more or less on automatic pilot. Only new technologies would enable countries — rich and poor — to reconcile the immediate imperative of economic growth with the potential hazards of climate change.

Meanwhile, we could temper our energy appetite. I’ve argued before for a high oil tax to prod Americans to buy more fuel-efficient vehicles. The main aim would be to limit insecure oil imports, but it would also check CO2emissions. Similarly, we might be better off shifting some of the tax burden from wages and profits to a broader tax on energy or carbon. That would favor more fuel-efficient light bulbs, appliances and industrial processes.

It’s a debate we ought to have — but probably won’t. Any realistic response would be costly, uncertain and no doubt unpopular. That’s one truth too inconvenient for almost anyone to admit. timber

Израел атакува. Ребелот в Ливан.

След съмнителните резултати постигнати по време на миналата кампания в Ливан, показали липсата на характер и в армията , но и в управляващата политическа класа, Израел атакува отново. От вчера са в ход нови военни операции срещу Хизбула.
Вече няколко часа тежките булдозери D-9, следвани от танкове навлизат прогресивно в триъгълника между Авивим-Арун - Арас - moshav.

Целта на операцията е да бъдат изчистени дистанционно взривяващите се бомби, които Хизбула е поставила на пътя на израелските патрули. Това развитие на ситуацията, започна преди седмица с повторното разгръщане на ислямистките сили близо до границата. Под носа на "мироопазващите" сили на ООН, Хисбула е реконструирала в Насрала голяма част от терористичната си инфраструктура. ООН и ливанската армия не се намесват.

Израел от своя страна, както го изисква резолюцията 1701 на ООН, поиска FINULда се намеси. Никакъв резултат. Сега Цахал има думата.
Операцията е основно на израелска територия на север от секюризираната военна зона. Тази територия е призната от ООН като принадлежаща на Израел и е дефинирана като синя линия или международна граница.

Хизбула използва, че армията подцени този район, за да изгради бази за подръжка на бъдещи терористични операции. Шиитите интегристи окуражаваха ливанските селяни да използват земите за селскостопански цели чак до военната бариера, напълно игнорирайки, че се намират на израелска територия.

В началото на операцията, израелскот правителството предупреди Ливан да не пречи на работата на булдозерите. Ливанците, както винаги, нищо неразбрали, са започнали да стрелят срещу машините разчистващи препятствията. Стрелбата е от близката планина Ал Ел Арун. Това предизвиква намесата на танковите части натоварени с осигуряването на сигурността на операцията. Ливанската позиция е била прчистена без жертви от израелска страна.

В момента присъствието на военно въздушните сили над територията на конфликта е впечатляващо. Различен тип машини, основно от базата Kh’el Avir, осигуряват разузнаването и играят възпираща роля. Сухопътните сили са в достатъчна концентрация за да осигурят и по-мащабно настъпление.


timber

сряда, 7 февруари 2007 г.

Полярните мечки се чувстват добре, а Слънцето загасва!



Какво да кажем за новите данни за Глобалното затопляне? Първо започвам оттам, че те не са публикувани. Точно така - не са публикувани. Това, което ни представиха в Париж е само резюме на доклада от експертите към ООН за климатичните промени - GIEC. Самият доклад, засега, е все още само за просветените, т.е. за тези със специален достъп.
Едно от обясненията за непубликуването му, изглежда е желанието на авторите да го "доизгладят" - от резюмето става ясно, че сигурните доказателства за затопляне , практически не съществуват.

Очевидно, тази тенденция на отрезвяване на научното и обществено мнение, силно възбужда зеленото лоби и го кара да упражнява натиск в посока на коригиране ( към завишаване) на недостатъчно черните краски в доклада.

Ами да, прави са. Какво е това увеличение само с 40 см на нивото на океаните и то за 100 години? Много по-добре в ушите, звучеше предишната прогноза - 4 метра за 30 години, вечен мрак, наводнения, които ще започнат едва ли не утре!

Екоразочарованието е голямо. Като капак на всичко и белите мечки са си добре. ( виж снимката ). Хранят се и се размножават. Ядат пингвини. Горките пингвини! Ако зелените бяха прави, пингвините щяха да са доволни. За тях, намалявaнето на белите мечки в резултат от затоплянето, би било много добра новина. Т.е. пингвините би трябвало да са за глобалното затопляне. Питам се защо всички медии са се загрижили само за мечките, а не им пука за птиците?
Зеленото лоби се опитва да подави всякаква критика на тезата си за предстояща климатична катастрофа. Целият дебат е сантиментално политизиран и има много малко общо с науката....пък и въобще не става въпрос за наука, а за преразпределяне на власт и пари. Иначе защо е наложено табу върху дискусията за положителните страни на евентуално затопляне на климата? Никой не говори за това, какво ще спечели Европа ако намали консумацията си на енергия за отопление(това ще намали замърсяването) и периодът за култивиране се увеличи.

Приказките на фашоеколозите, занимаващи ни с проблеми от типа: " Слънцето ще угасне! Да вземем мерки!" са ни вече добре познати. Да, те са прави, че след много милиарди години слънцето ще угасне...но нали никой от вас не си въобразява, че човек може да промени това?

понеделник, 5 февруари 2007 г.

И така, Другари, ...циркът приключи.


От края на миналата година,Чавес е диктатор. Официално.
И това не е в някакъв преносен или незнам какъв смисъл, а в най-прекия. Венецуелският парламент, в който има само подръжници на Чавес, единодушно, на специална открита сесия на площада му гласува за полoвин година неограничени диктаторски пълномощия - по същият начин по който преди години, германският Райхстаг даде цялата власт на Хитлер.

Въпросът е за какво този новоизпечен каудилио има нужда от толкова власт. Какво ще прави с нея? За сега е известно само, че ще я използва за да промени Конституцията , създавайки си възможност да остане на поста неограничено време. Но и това не отговаря на въпроса - Защо му е?

Самият Чавес казва, че му трябва повече власт за да построи социализма. Царедворците му се обясняват на медийте, че социализмът не е комунизъм и че частната собственост никой не я застрашава. Тези хора или не са запознати с историята или ни считат за глупаци. Както всички знаем, Хитлер също както и Чавес, изграждаше Райха със социалистическа идеология и партията му се казваше социалистическа и работническа. Така че извинението "социализъм не е комунизъм", не върви. Тоталитарният германски социализъм не беше по-добър от болшевишкия му близнак.
Началните стъпки на Чавес са прозрачни - експроприация на чуждата собственост. Докато този процес е в ход правителството ще има достатъчно пари за раздаване на бедните и ще си осигури безусловната подръжка на по-голямата част от населението. Още повече, че за разпределянето на тези блага Чавес е създал местни съвети, т.е. той изгражда номенклатура по места, която ще му бъде вярна и в последствие може да бъде използвана по подобие на първичните партийни организации.

Дотук добре. И какво ще прави след това, когато чуждестранната собственост е изядена, а не дай си Боже и цените на нефта паднат? Диктаторът ще се сблъска с неприятната истина - населението много бързо е привикнало на паразитизма и иска не само така да продължава, но и все по-добре да бъде. Лозунгите от типа: " Ние ще се избавим от игото на империализма!" работят само до момента, в който все още има пари за раздаване, т.е до момента, в който те се материализират в нов телевизор, пералня или нещо друго. Когато този процес се прекрати, а той безвъзвратно върви към края си, бедните ще си кажат " Май не стана така както го мислихме и не за това се борихме".

За да сме точни, трябва да отбележим една съществена разлика между болшевишките революции и боливарската във Венецуела. Болшевиките се бореха срещу капитализма, а Хуго ще мери сили с империализма. Съответно , болшевиките експроприираха наред, но най-засегнати бяха собствените им капиталисти. Боливарците са се прицелили в чужденците и обещават да не пипат националния капитал. В този смисъл, те са по-близо до германския национал-социализъм отколкото до болшевизма. Хитлер също обещава да не пипа националния частен сектор и си удържа на думата. Чавес също обещава, но ще удържи ли и той като австриеца? Ще разберем когато му свършат парите.
eCp

Война на хоризонта. Х. Клинтън е пределно ясна.

Ако Хилари спечели президентските избори през 2008, това ще бъде третия мандат на семейство Клинтън. Буш управляват три мандата , а клинтънови могат да стигнат до четири. Излиза, че е възможно две семейства да водят САЩ почти 25 години.
Друго също е много интересно. Х. Клинтън , след сенатора Либерман се нареди сред привъртжениците на военно решение на иранския проблем. Тя заяви:

U.S. policy must be clear and unequivocal: We cannot, we should not, we must not permit Iran to build or acquire nuclear weapons. In dealing with this threat … no option can be taken off the table.

Най-общо казано, този който се е надявал, че демократите ще променят външната политика на Америка, е бил меко казано наивник, за да не кажа глупак. "Война ще има , Господа!" - ето това почти в прав текст ни казва кандидатката за президенството.

Остава и да спечели ...

Блогърите - заплаха за традиционните медии