Нека да си припомним какво означава „радикална лява политика”

Днес две социологически агенции Медиана и Галъп представиха своите най-нови социологически сондажи на избирателна нагласа в България, публикувани съответно във в. „Труд” и в. „Преса”. Според Медиана, ако изборите бяха днес за БСП биха гласували 22.5%, за ГЕРБ – само 19.3%. Според Галъп БСП получава 22,6% подкрепа, а ГЕРБ - 22,1%. Станишев и Борисов са с 29% одобрение. Според коментарите на агенциите управляващите губят подкрепа заради лошата си икономическа политика, както и липса на социална политика.
В събота БСП свиква 48-я си редовен конгрес, на който ще бъде приет политически документ за участие на партията в парламентарните избори. Какво може да се каже в аванс?
Членът на Националния съвет на БСП Дора Янкова коментира днес в предаването “Преди всички” на БНР в каква посока ще тръгне партията.
“Икономиката ни е изтощена и социалната държава е демонтирана. Ние казваме - радикална лява политика. Когато ние коментираме, че държавата трябва да подкрепи своите граждани, че трябва да има справедлив достъп до енергийни, водни и други блага, когато ние коментираме, че държавата трябва да ограничава частни монополи, когато ние коментираме, че в концесионирането на обществените блага и дейности държавата трябва да има дял, както и общината, за да може да има регулация, за да не изпадаме в този дебат, който е сега за това, което става с електроразпределението, това са неща, които в нашия документ за радикална промяна много добре са разписани като политическа воля”, заяви Янкова, като отбеляза, че тези виждания ще залегнат и в предизборната програма на партията. “Ние поставяме в основата си, че държавата активно трябва да участва в икономиката – и като собственик и като регулатор, не само разпределител”.

”? какви бяха народните цени в България преди 1989 година, защото ако прочетем по-внимателно казаното от Янкова, БСП планира сериозно връщане на държавата в цялата икономика и ценообразуването.

Цени в периода 1985-1988 година

Бензин /внос от СССР/
Обикновен - 40 ст. за литър
Електричество
1 киловат час нощна тарифа – 1.5 ст.
1 киловат час дневна тарифа – 2.5 ст.
3-5 лв. на месец /ако не се ползва ток за отопление/

Вода
1 куб.м. – 15 ст.

Топлофикация /без топломери/ - 20 лв. месечна сметка за апартамент

Цени на храни:
Прясно мляко/литър – 30 ст.
Кофичка кисело мляко 500гр. – 23 ст.
Сирене краве 1 кг – 2.30 лв.
Сирене овче 1 кг.– 3.30 лв.
Кашкавал „Витоша” 1 кг. – 4.00 лв.
Кашкавал „Балкански” 1 кг. 5.00 лв.
Масло 125 гр. – 50 ст.

Хляб
Типов хляб 1 кг. – 15 ст.
Добруджа 1 кг. – 26 ст.
Бял 1 кг. – 30 ст.
Боза, 200 г. - 6 ст.
Баничка със сирене – 10 ст.
Рогчета – 15 ст.
Кифла с мармалад – 10 ст.
Локумена вафла – 5 ст.
Обикновена вафла – 3 ст.
Тулумбички – 10 ст.

Месо
Свинско месо с кости 1 кг. котлет – 2.60 лв.
Свинско шол – 1 кг. - 4.50 лв.
Свинско бон филе 1 кг. – 7.00 лв.
Яйца – 8-10 ст.
Луканка 1 кг. – 6.00 лв.

Плодове и зеленчуци

Български домати 1 кг. – 20 ст.
Маслини 1 кг. – 60 ст.
Бурканче Лютеница – 53 ст.

Грозде 1 кг - 30 ст.
Диня – 5 ст.
Банани 1 кг. – 1.20лв.
В т.нар. показен магазин без опашки - 2.00 лв.
Портокали 1 кг - 90 ст. по празниците

Чифт обувки – 20 лв.

Заплати
Средна работна заплата – 252 лв. - 274 лв./1989г./
Минимална работна заплата – 120 лв. – под 10% от населението е на такава заплата
За млад висшист – 230 лв.
Работник в Кремиковци – 500 лв. /с включени премии и вредни/
12-те членове на Политбюро на ЦК на БКП – 6 000 лв.

Пенсии
Пред 1989 година пенсията е 80% от работната заплата през последните три години преди пенсиониране.
С най-ниско възнаграждение са били хората със земеделски пенсии – тя е била между 10 лв.- 60 лв.

Каква е реалността към момента обаче?
Ето какво показват данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2012 година.
Общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на
2012 г. е 1 157 лв. и спрямо същия период на 2011 г. се повишава с 16.1%.
Общият разход на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2012 г. е
1 058 лв. и се увеличава спрямо същото тримесечие на 2011 г. с 13.4%. Най-голям дял при формиране на общия разход на домакинствата имат разходите за храна и за жилище (енергия, горива, вода и др.) - 52.3% от всички разходи.
Най-съществено перо от бюджета на българските домакинства са разходите за храна и безалкохолни напитки. Като абсолютни стойности те се увеличават с 11.1% и през четвъртото тримесечие на 2012 г. са 370 лв. средно на лице в домакинството. Относителният им дял в общия разход намалява с 0.7 процентни пункта и представлява 35.0% от него през четвъртото тримесечие на 2012 година.
Разходите за дома (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане) се повишават от 166 лв. през четвъртото тримесечие на 2011 г. на 180 лв. средно на лице от домакинството през същото тримесечие на 2012 г., или с 8.4%. Делът им в общия разход намалява с 0.6 процентни пункта и достига 17.3% от него през четвъртото тримесечие на 2012 година.

 

Мира Лазарова, EconomyNews

Магистрала Хемус, близо до Шумен, 07.02.2013 година

Войни на бъдещето през погледа на списанието “Популярна механика” от 1921 година

 

Военни самолети и гигантски подводници и беззащитни под натиска на техните оръжия търговски пътища и градове. След края на Първата световна война,  светът е имал предчувствие, че следващата война ще бъде по-ужасно клане . Тези страшни прогнози не успяха да предотвратят новия световен конфликт, но успяха с голяма точност да предскажат доминацията на ВМС и ВВС в бъдещата война. Светът, а заедно с него на войната от началото на ХХ век се променя с тревожна скорост. Тази тенденция ни засяга дори и днес в епохата на напреднал научен и технологичен напредък. Англо-бурската война и Руско-японската война беше може би последния конфликт преди преминаването към военни моторизирани формации. Само след 10-15 години на бойното поле се появяват танкове и самолети, а окопите бяха пълни с иприт. След Първата световна война се разбра, че военните ще продължат да произвеждат машини за разрушаване с още по-бързи темпове.

Все още не заглъхнал екотът от битките и вече експерти и инженери започват да правят прогнози как ще изглежда следващия конфликт. Те са предсказали, че самолети и подводници ще доминират само след 10-20 години, а класическата пехота ще остане в миналото. Войната все повече ще се превръща във сблъсък между механизми и технологии.

Този свят, точно описан през 1920 година, можем да видим днес. Търговското ембарго, бомбардировките, пета колона в страната на врага и медийната поддръжка са се превърнали нещо задължително от арсенала на военните. Още през 1920 година се казва, че победителят във войната сега ще бъде този, който разполага с по-добра технология, а не този, който може да мобилизира "100 милиона мъже." Някои може да каже, че се преувеличава, но днес например  60 милионна Англия в продължение на шест месеца може да постави на колене 1,5 млрд. Китай  просто като организира пиратска блокада на проливите и водите около Филипините. Възможно е в подобни войни, в които ще има и печеливши и губещи, да не загине нито един войник.

"Война на войната", "унищожаване на милитаризма", "последната война" и други лозунги, които хипнотизираха масите на всички страни, лозунги в които хората искрено са вярвали, къде са те сега? Има ли и най-малко съмнение, че нито Първата световна, нито Втората световна, нито победата в Студената война не поставиха точка на въоръжените конфликти. Цинизмът достига до там, че вече политическите сили в демократичните държави не работят за да избегнат войната, а само как да я регулират и канализират в желано направление. Войната става постоянна част от нашия живот, подводниците, самолетите, роботизираните машини, спътниците, я водят 24 в денонощието, 7 дена от седмицата, месец след месец, година след година. В същото време средствата за масова информация ни заливат с аргументи и контрааргументи, но никакъв случай не поставят под въпрос самия характер и необходимостта от тази перманентна война.

 

Живеем в свят предсказан през 1921 година.