Прочетете тази книга за да разберете защо Бог наказа Сърбия.
Безкрайни са сръбските грехове към българите, хиляди са невинните жертви
мъже, жени и деца избити от тях в окупираната Македония. Много преди
Сребрениница и Сараево, преди Вуковар и Косово сръбските изроди в
първата половина на 20 век прилагат политиката на етническо прочистване и
превръщат Македония в концлагер по-страшен и от ивицата Газа.
Анри
Пози е роден през 1879 година в Бержерак, Франция. Публицист, дипломат и
журналист, който през 1934 година написва книгата „Войната се завръща“
("La Guerre revient" публикувана на английски като „Black Hand Over
Europe“), в която той описва сръбските издевателства над мирното
българско население във Вардарска Македония.
Веднага
след излизането и от печат, книгата е забранена в Югославия, а съдът в
Белград осъжда автора на 20 години затвор. Сръбската терористична
организация "Бялата ръка" му издава смъртна присъда, която трябва да
бъде изпълнена в която и да е страна по света.
“Изведнъж всичко, което ми беше казано в Загреб, София, Белград за начините на разпит, употребявани в сръбските затвори: нос и уши изрязвани, дланите и ходилата пристягани, прищипване на гръдните зърна с нажежени клещи, разкъсване на половите органи, нажежени железа, положени на кръста и под краката - се завърнаха в паметта ми.”
АНРИ ПОЗИ
ПРЕДГОВОР
Тази книга ще ми създаде (и не само вън от Франция) неумолимо неприятелство.
Някои ще видят в нея атака, а други защита. Тя не е нито едното, нито другото.
Тя е само едно усилие да се изложи по възможност най-ясно и най-обективно - в най-критичния час от войната насам - това, което научих, което видях и което е. В никой момент на анкетата, чийто резултат изнасям тук и от която някои части излязоха вече в "L’ Oeuvre", "L’ Echo de Paris" и "Je suis partout", не съм искал да се обявя за или против чехите и словаците, румънците или сърбите, за или против хърватите, македонците или унгарците.
Моята единствена цел е била да покажа докъде се е стигнало в едната половина от Европа четиринадесет години след несправедливия мир, и защо се е стигнало дотам, да посоча катастрофата, към която вървим, ако не се предпазим, и защо вървим натам.
Единственото нещо, което ме интересуваше, когато пътувах из Югославия, България, Унгария, Австрия; единствената грижа, която не ме напусна нито за момент, това са последиците от тази грешка, тази неправда, това престъпление. които заплашват сигурността и бъдещето на Франция.
Аз сведох и подчиних всичко на това и всеки изминал ден след моето завръщане, всяка проява на кризи, които следват една след друга и се умножават там от шест месеца, засилва чувството ми, че което казах в тези страници, трябваше да се каже – и без съмнение, да се каже по-бързо и по-силно, отколкото аз го направих.
Това е всичко!