Готино и малко тъжно. Назад във времето когато се редяхме на опашки за да гледаме "За един пробит долар".
Помните ли Гойко Митич и Дийн Рийд?
събота, 14 април 2007 г.
Intro to Gunfight at the O.K. Corral - 1957
Ернесто(Че) Гевара и Шамил Басаев
Разликата между двамата е само в това, че на челото на единия има червена звезда, а другият се е запасал със зелена превръзка с надпис «Аллах акбар» и още - все пак, Басаев е избил много по-малко хора от аржентинския наркоман убиец Гевара.Че - патологичен садист, убиец на деца и жени, приятел и съратник в борбата на расиста човекоядец Патрис Лулумба ( Лулумба наистина е човекоядец в смисъла - яде човешко месо ). Да видим какво е казал терористът Че:
THE REAL CHE GUEVARA
"Crazy with fury I will stain my rifle red while slaughtering any enemy that falls in my hands! My nostrils dilate while savoring the acrid odor of gunpowder and blood. With the deaths of my enemies I prepare my being for the sacred fight and join the triumphant proletariat with a bestial howl!" "Hatred as an element of struggle; unbending hatred for the enemy, which pushes a human being beyond his natural limitations, making him into an effective, violent, selective, and cold-blooded killing machine. This is what our soldiers must become … "
Che Guevara
Че е много смел когато в Cabana Fortress избива невинни цивилни, между които и 14 годишно дете ... , но след това, когато боливийските войници го залавят, с плачещ глас на наркоман страхливец, хленчейки, се опитва да моли пощада:
"I am much more valuable to you alive than dead,"
и още :
Over 4,000 deaths are documented to have taken place in Cuba, mostly firing squad execution, in the first three years after Fidel Castro’s takeover (1959-1962). Che Guevara was one of the regime’s chief executioners during this period and is said to have acknowledged ordering "several thousand" executions. All took place without affording the victims fair trials and due process of law.
Ето тук и едно интересно видео на испански за съжаление.
Най-страшното е, че и сега комунизмът продължава да убива хора.
По време на "страшната" диктатура на
Батиста в Куба е имало 11 затвора. Сега в страната те са около 300 !!!
---------------------------------------------------------------------------------------------
The questions are:
1.Why so many prisons in a country where everyone is supposed to be equal?
2.Why so many prisons in a country where the people are in charge?
3.Why so many prisons in a country that for 46 and a half years has been 'educating' the 'new man' that is supposed to be like Che?
--------------------------------------------------------------------------------------------
--------------------------------------------------------------------------------------------
На кучето , кучешка смърт - както за Ернесто Гевара, така и за Шамил Басаев.
петък, 13 април 2007 г.
Лидерът Саркози - France’s chance
Известни са нашите пристрастия към кандидата за френското президентство, Никола Саркози. Може да се каже, че той споделя доста от вижданията на екстремцентристите. За сега всички сондажи го сочат като печеливш и на първи и на втори тур.
Основната му конкурентка, Мари-Сеголен Ройал, подкрепена от социалистическата партия, където приятелят и с когото имат заедно 4 деца, но без брак...та приятелят и е нещо като генерален секретар на социалистите:-))). Биг БОС. Де факто той пробута кандидатурата на гаджето си, което хабер си няма от външна политика и прави гаф след гаф. Същата история както и при българската Атака, в която Воленчо, нареди цялото си семейство на партийната ясла. Мари-Сеголен по време на кампанията се отличи с глупост и непознаване на елементарни за един политик неща. Например в различни интервюта тя направи следните изцепки:
- заяви, че Франция има една атомна подводница, а те са седем;
- обеща по телефона на журналист представящ се за министър председателя на Квебек??? да даде независимост на корсиканците;
- призова по TF1, OOН да се намеси и да излезе с ясна позиция за сваляне на режима на талибаните в Афганистан, а талибаните не са на власт там от има няма 5 години;
- призова Франция да заеме активна позиция по въпроса с Афганистан и да участва директно в решаването на проблемите там, не знаеше, че френски войски участват в операцията на НАТО в страната;
Въпреки огромните и гафове, Саркози не си е позволил нито веднъж да намекне за тях или пряко да обвини в некомпетентност кандидатката на социалистите. Джентълмен!;-).
Apr 12th 2007From
The Economist print edition
NO FRENCH presidential election in 50 years has looked as unpredictable as this year’s, the first round of which takes place on April 22nd. This is so even though the leader in every opinion poll so far has been Nicolas Sarkozy, the candidate of the ruling centre-right UMP party. His support may be overestimated, just as that of the far-right Jean-Marie Le Pen may be underestimated. The rise of the centrist François Bayrou, who at one point almost overtook the Socialist Ségolène Royal, has muddied the electoral arithmetic. And with only ten days to go, more than two in five voters are undecided.
This election matters. France is the euro zone’s second-biggest member and home to ten of Europe’s 50 biggest companies. But it is deeply troubled. It has the slowest-growing large economy in Europe, a state that soaks up half of GDP, the fastest-rising public debt in western Europe over the past ten years and, above all, entrenched high unemployment. Over the past 25 years French GDP per person has declined from seventh-highest in the world to 17th. The smouldering mood of the suburbs (banlieues), home to many jobless youths from ethnic minorities, blazed into riots in 2005 and lay behind new trouble that flared recently at a Paris railway station. The disenchantment of voters is reflected not only in opinion polls but also in their rejection of the European Union constitution in 2005. Tellingly, they have not re-elected an incumbent government for a quarter-century.
The most urgent cure for all these ills is to get the economy growing faster. That requires radical liberalisation of labour and product markets, more competition and less protection, lower taxes and cuts in public spending, plus a shake-up of the coddled public services. None of these things was seriously tackled in the past 26 years, under the presidencies of François Mitterrand, from the left, and Jacques Chirac, from the right. This was a time when other European countries, such as Britain, Spain, the Netherlands, Ireland and the Nordics, transformed themselves for the better, and still largely retained their cherished social models and welfare systems. Here lies the biggest challenge for the next French president.
eCp
Основната му конкурентка, Мари-Сеголен Ройал, подкрепена от социалистическата партия, където приятелят и с когото имат заедно 4 деца, но без брак...та приятелят и е нещо като генерален секретар на социалистите:-))). Биг БОС. Де факто той пробута кандидатурата на гаджето си, което хабер си няма от външна политика и прави гаф след гаф. Същата история както и при българската Атака, в която Воленчо, нареди цялото си семейство на партийната ясла. Мари-Сеголен по време на кампанията се отличи с глупост и непознаване на елементарни за един политик неща. Например в различни интервюта тя направи следните изцепки:
- заяви, че Франция има една атомна подводница, а те са седем;
- обеща по телефона на журналист представящ се за министър председателя на Квебек??? да даде независимост на корсиканците;
- призова по TF1, OOН да се намеси и да излезе с ясна позиция за сваляне на режима на талибаните в Афганистан, а талибаните не са на власт там от има няма 5 години;
- призова Франция да заеме активна позиция по въпроса с Афганистан и да участва директно в решаването на проблемите там, не знаеше, че френски войски участват в операцията на НАТО в страната;
Въпреки огромните и гафове, Саркози не си е позволил нито веднъж да намекне за тях или пряко да обвини в некомпетентност кандидатката на социалистите. Джентълмен!;-).
Apr 12th 2007From
The Economist print edition
NO FRENCH presidential election in 50 years has looked as unpredictable as this year’s, the first round of which takes place on April 22nd. This is so even though the leader in every opinion poll so far has been Nicolas Sarkozy, the candidate of the ruling centre-right UMP party. His support may be overestimated, just as that of the far-right Jean-Marie Le Pen may be underestimated. The rise of the centrist François Bayrou, who at one point almost overtook the Socialist Ségolène Royal, has muddied the electoral arithmetic. And with only ten days to go, more than two in five voters are undecided.This election matters. France is the euro zone’s second-biggest member and home to ten of Europe’s 50 biggest companies. But it is deeply troubled. It has the slowest-growing large economy in Europe, a state that soaks up half of GDP, the fastest-rising public debt in western Europe over the past ten years and, above all, entrenched high unemployment. Over the past 25 years French GDP per person has declined from seventh-highest in the world to 17th. The smouldering mood of the suburbs (banlieues), home to many jobless youths from ethnic minorities, blazed into riots in 2005 and lay behind new trouble that flared recently at a Paris railway station. The disenchantment of voters is reflected not only in opinion polls but also in their rejection of the European Union constitution in 2005. Tellingly, they have not re-elected an incumbent government for a quarter-century.
The most urgent cure for all these ills is to get the economy growing faster. That requires radical liberalisation of labour and product markets, more competition and less protection, lower taxes and cuts in public spending, plus a shake-up of the coddled public services. None of these things was seriously tackled in the past 26 years, under the presidencies of François Mitterrand, from the left, and Jacques Chirac, from the right. This was a time when other European countries, such as Britain, Spain, the Netherlands, Ireland and the Nordics, transformed themselves for the better, and still largely retained their cherished social models and welfare systems. Here lies the biggest challenge for the next French president.
eCp
четвъртък, 12 април 2007 г.
Юнаците от Атака - и те призовават за съпротива.
Само дето още до атентати не са стигнали, а и няма и да стигнат. Слави Бинев ще им помага да се цивилизоват по архонтски. И като добър български бизнесмен , ще ги вземе на работа. Да , но какво точно, ето тези лайна в Атака могат да вършат?
еСр
еСр
На „доблестната” ислямистка съпротива - Какво им направиха алжирците и мароканците?
13 Април, 2007
Империалисти ли са или колонизатори? Или са окупатори в Ирак? Или подкрепят Израел? Или са неверници?
Ал Кайда бие своите. Така е по-безопасно. Цивилните нито са въоръжени нито тренирани като американските маринс. Проблемът на Ал Кайда е и че все по-трудно успява да избива западни граждани. Западът е на щрек, въоръжен и технологичен, пълен с пари и знания как да се противопостави. Досега само желанието липсваше , но и там нещата се оправят.
Та какво остава на Ал Кайда – да избива децата си и сънародниците си араби, това е лесно и не рисковано…пък и Аллах не е казал за какъв точно джихад се попада в рая със седемдесетте девици – така че юруш на атентатите срещу своите ( снимките са от атентатите в Алжир и Мароко )
eCp
Империалисти ли са или колонизатори? Или са окупатори в Ирак? Или подкрепят Израел? Или са неверници?
Ал Кайда бие своите. Така е по-безопасно. Цивилните нито са въоръжени нито тренирани като американските маринс. Проблемът на Ал Кайда е и че все по-трудно успява да избива западни граждани. Западът е на щрек, въоръжен и технологичен, пълен с пари и знания как да се противопостави. Досега само желанието липсваше , но и там нещата се оправят.
Та какво остава на Ал Кайда – да избива децата си и сънародниците си араби, това е лесно и не рисковано…пък и Аллах не е казал за какъв точно джихад се попада в рая със седемдесетте девици – така че юруш на атентатите срещу своите ( снимките са от атентатите в Алжир и Мароко )
eCp
понеделник, 9 април 2007 г.
През 1940, СССР е подготвял и окупация на България. Румъния е била от ключово значение.
12 Април, 2007
"...главный вопрос переговоров должна быть, по договоренности с Германией и Италией, отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, с вводом советских войск в Болгарию…при условии заключения советско-болгарского пакта о взаимопомощи и строительства советской военной базы в районе Босфора и Дарданелл..."
Комунистите на власт в СССР и социалистите от ГНСП на кормилото в Германия в братска левичарска прегръдка –една от най-кошмарните политически ситуации, в която се оказвала Европа. Тротцкистите болшевики и марксистите национал социалисти са искали да управляват света и като начало са почнали с подялбата на Стария континент. До скоро историята не разполагаше с надеждни данни какви точно са ни подготвяли съветите на нас балканските народи. Сега, постепенното отваряне на архивите показва ситуацията от друга гледна точка – СССР е искал да завладее полуострова чрез съветско-турско-български съюз, чието създава за щастие се проваля. В него Сталин е отдавал ключова роля на България като плацдарм за увеличаването на влиянието си в Румъния, Югославия и Гърция.
След провала на преговорите СССР започва да концентрира войски на границата с Румъния и да се готви за нападение….Советский Союз и борьба за Балканы:
…Одновременно СССР попытался расширить возможное соглашение с Турцией за счет привлечения к нему Болгарии, которая рассматривалась как страна, занимавшая ключевую позицию на Балканах. Проникновение в Болгарию позволило бы СССР зажать Румынию в тиски двух фронтов, получить военно-политическую базу для борьбы за Проливы и проникновения в Югославию и Грецию….
Конкретные советские военные приготовления к решению Бессарабского вопроса начались 9 июня 1940г., когда Военные советы КОВО ОдВО получили директивы наркома обороны … К сожалению, материалы этого совещания все еще секретны, однако совершенно очевидно, что речь на нем шла о подготовке операции против Румынии...
Молотов не успява да убеди германците да дадат зелена светлина за планираното болшевишко нападение на Балканите и ограничава операцията само в Бесарабия. Предполага се, че именно политиката на СССР към Румъния и България е накарала Хитлер да преразгледа отношенията си със Сталин и да се реши на война срещу него. Някъде по това време е взето и окончателното решение за провеждането на операция Барбароса.
България се оказва печеливша от ситуацията и без война успява да си върне Южна Добруджа, с решаващата помощ на Германия, която отказва преразглеждане на отношенията си с Румъния, докато тя не задоволи българо-унгарските претенции:
В июле 1940г. Германия отказалась от румынского предложения о гарантии границ Румынии и от роли арбитра в урегулировании территориальных вопросов, потребовав от нее договориться с соседями, учтя их требования. Такую же позицию заняла и Италия. В этих условиях в августе 1940 г. Румыния была вынуждена пойти на прямые переговоры с Венгрией и Болгарией{629}.
СССР продължава да се надява да привлече България и да построи военни бази на българска територия близо до проливите:
Так, в директивах советской делегации от 9 ноября 1940 г. предусматривалось добиваться в ходе переговоров, чтобы на Балканах "к сфере интересов СССР были отнесены" район устья Дуная и Болгария…..Причем последняя как "главный вопрос переговоров должна быть, по договоренности с Германией и Италией, отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию.
От изложените до тук събития , ясно се вижда, че СССР продължава руската имперска политика на Балканите, като основната му цел е приближаването до и евентуално завладяване на проливите. На пътя на тези стремежи винаги се е оказвала България. За Русия, а по-късно и за болшевиките, страната ни никога не е била нещо повече от плацдарм към топлите морета. България често е била пречка за осъществяването на руските и като такава е носила последствията от това. Сега залозите са други, но играчите са същите и интересите им не са се променили и на йота. Годината е 2007 ... :
„….а источник в Газпроме добавил: "Болгария занимает важную точку на карте Европы…. Представители же самой монополии отметили, что географическое местоположение открывает рынки Турции и стран балканского региона.”
еСр
"...главный вопрос переговоров должна быть, по договоренности с Германией и Италией, отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, с вводом советских войск в Болгарию…при условии заключения советско-болгарского пакта о взаимопомощи и строительства советской военной базы в районе Босфора и Дарданелл..."
Комунистите на власт в СССР и социалистите от ГНСП на кормилото в Германия в братска левичарска прегръдка –една от най-кошмарните политически ситуации, в която се оказвала Европа. Тротцкистите болшевики и марксистите национал социалисти са искали да управляват света и като начало са почнали с подялбата на Стария континент. До скоро историята не разполагаше с надеждни данни какви точно са ни подготвяли съветите на нас балканските народи. Сега, постепенното отваряне на архивите показва ситуацията от друга гледна точка – СССР е искал да завладее полуострова чрез съветско-турско-български съюз, чието създава за щастие се проваля. В него Сталин е отдавал ключова роля на България като плацдарм за увеличаването на влиянието си в Румъния, Югославия и Гърция.
След провала на преговорите СССР започва да концентрира войски на границата с Румъния и да се готви за нападение….Советский Союз и борьба за Балканы:
…Одновременно СССР попытался расширить возможное соглашение с Турцией за счет привлечения к нему Болгарии, которая рассматривалась как страна, занимавшая ключевую позицию на Балканах. Проникновение в Болгарию позволило бы СССР зажать Румынию в тиски двух фронтов, получить военно-политическую базу для борьбы за Проливы и проникновения в Югославию и Грецию….
Конкретные советские военные приготовления к решению Бессарабского вопроса начались 9 июня 1940г., когда Военные советы КОВО ОдВО получили директивы наркома обороны … К сожалению, материалы этого совещания все еще секретны, однако совершенно очевидно, что речь на нем шла о подготовке операции против Румынии...
Молотов не успява да убеди германците да дадат зелена светлина за планираното болшевишко нападение на Балканите и ограничава операцията само в Бесарабия. Предполага се, че именно политиката на СССР към Румъния и България е накарала Хитлер да преразгледа отношенията си със Сталин и да се реши на война срещу него. Някъде по това време е взето и окончателното решение за провеждането на операция Барбароса.
България се оказва печеливша от ситуацията и без война успява да си върне Южна Добруджа, с решаващата помощ на Германия, която отказва преразглеждане на отношенията си с Румъния, докато тя не задоволи българо-унгарските претенции:
В июле 1940г. Германия отказалась от румынского предложения о гарантии границ Румынии и от роли арбитра в урегулировании территориальных вопросов, потребовав от нее договориться с соседями, учтя их требования. Такую же позицию заняла и Италия. В этих условиях в августе 1940 г. Румыния была вынуждена пойти на прямые переговоры с Венгрией и Болгарией{629}.
СССР продължава да се надява да привлече България и да построи военни бази на българска територия близо до проливите:
Так, в директивах советской делегации от 9 ноября 1940 г. предусматривалось добиваться в ходе переговоров, чтобы на Балканах "к сфере интересов СССР были отнесены" район устья Дуная и Болгария…..Причем последняя как "главный вопрос переговоров должна быть, по договоренности с Германией и Италией, отнесена к сфере интересов СССР на той же основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию.
От изложените до тук събития , ясно се вижда, че СССР продължава руската имперска политика на Балканите, като основната му цел е приближаването до и евентуално завладяване на проливите. На пътя на тези стремежи винаги се е оказвала България. За Русия, а по-късно и за болшевиките, страната ни никога не е била нещо повече от плацдарм към топлите морета. България често е била пречка за осъществяването на руските и като такава е носила последствията от това. Сега залозите са други, но играчите са същите и интересите им не са се променили и на йота. Годината е 2007 ... :
„….а источник в Газпроме добавил: "Болгария занимает важную точку на карте Европы…. Представители же самой монополии отметили, что географическое местоположение открывает рынки Турции и стран балканского региона.”
еСр
И Галилео с проблеми. Да му мисли европейският данъкоплатец.
11 Април, 2007
Перманентните кризи във всички амбициозни европейски проекти, които трябваше да станат конкуренти на американските технологии, се превръщат в илюстрация на индустриалната, финансова и политическа криза в една Европа неспособна да се обедини. Проблемите са и доказателство за това, че политическия избор , направен за да подпомогне постигането на краткосрочни партийно национални цели, в дългосрочен план превръщат дори и добрите проекти в неефективни, губещи дотирани от европейския данъкоплатец провали.
еCp
След провала на Лисабонската стратегия за превръщането на ЕС в най-голямата световна научна и технологична сила , последваха и тежките финансови проблеми на Еърбъс, в който държавите собственици на компанията бяха принудени да налеят за пореден път около 100 милиарда $. Причината за тази финансова и управленска катастрофа на компанията е грандоманския проект за А380.
И за да се потвърди правилото, че няма две без три, сега и програмата Галилео е в затруднение. След първоначалния ентусиазъм , сега вече нещата не изглеждат така оптимистични и дори се говори за изоставяне на проекта за европейски конкурент на GPS. Дрязгите, както стана традиция в ЕС, са на национална основа. Монополистите държащи правата на GPS Европа, също правят възможното за провала на Галилео. Тази съпротива доведе до отлагането на пуска на системата от 2010 за 2014.
В момента, GPS доминацията на пазара, няма реална конкуренция. Посевместното използване на американския стандарт в армиите на НАТО, в автомобилната индустрия и информатиката , осигурява още много спокойни години пред него. Още повече, че Галилео не предлага никакви технически предимства или новости. Логичен е въпросът – Защо тогава той беше необходим? Струва ми се, че отново ЕС е сбъркал съперника си. Европа доставя една технология, с която не разполага на Русия и Китай (също участници в проекта). И всичко това се прави за една програма, която никога няма да достигне прецизността на GPS. В момента един Том том за автомобил струва 200Е и на тази цена Галилео никога няма да бъде рентабилна. Единственото разумно решение е замяната и с нещо ново, технически по-модерно и прецизно от това, което предлагат американците – иначе провалът е неизбежен. За пример : А300 на Еърбъс срещу В737 на Боинг.
Перманентните кризи във всички амбициозни европейски проекти, които трябваше да станат конкуренти на американските технологии, се превръщат в илюстрация на индустриалната, финансова и политическа криза в една Европа неспособна да се обедини. Проблемите са и доказателство за това, че политическия избор , направен за да подпомогне постигането на краткосрочни партийно национални цели, в дългосрочен план превръщат дори и добрите проекти в неефективни, губещи дотирани от европейския данъкоплатец провали.
еCp
Русия – ислямска държава.
Или поне с всички шансове да се превърне в такава в близките десетилетия. Съветското наследство се оказва по-разрушително отколкото се очакваше.
На мусульманской улице в России - по крайней мере, в домах тех, кто проявляет политическую активность - нынче праздник. Тридцатого марта получило свое разрешение резонансное дело, ставшее пробным камнем мусульманской проблемы.Все началось с того, что русский мужчина принял ислам, к своему славянскому имени Антон Степаненко спереди приставив мусульманское 'Абдулла'. Причем он не просто сменил веру, а стал имамом в южнорусском городе Пятигорске. Однако в январе 2006 года его обвинили в похищении людей и краже и арестовали....
Ето още две статии в тази посока:
Начиная со времен развала Советского Союза, Россия пытается найти свою национальную идею. Работа над проектами была объявлена, интеллектуалы и политики были привлечены, но одно за другим выдвинутые предложения так и не были подхвачены, будь то идея позиционировать Россию в качестве европеизированного западного государства или попытка объявить Россию 'суверенной демократией'.....
Россия - славянское государство и исторически она была страной православных христиан. Но это также и исламская страна, а после падения 14 лет назад Советского Союза ислам здесь становится все более влиятельным и осязаемым.Это беспокоит некоторых русских, которые опасаются не только мусульманских экстремистов, но и того, что в один прекрасный день Россия может стать страной с преобладанием мусульманского населения....
timber
Проказата на пораженството.
На пръв поглед през изминалите две седмици не се случи нищо особено. Празнувахме Великден, времето беше хубаво и предразполагащо към прекомерна консумация;-). В света , освен поредните жертви в Ирак, дрязгите в ЕС и дуенето на Путин, като че ли всичко беше замряло.
На фона на това затишие се случиха три събития, чието значение не беше глобално, но те бяха достатъчно показателни за желанието на някои да върнат нещата назад.
Първото от тези събития, беше залавянето на 15те британски моряци от Иранските въоръжени сили, без оказването и на най-малка съпротива. По-късно, вече помилвани от иранският президент, след поредица от унизителни и противоречащи си изявления, моряците получиха благословията на Британския военен министър социалист да публикуват и свободно продават разказите за преживяванията в ирански плен.
Второто събитие беше посещението на US House Speaker, Нанси Пелози, в Близкия изток. Това посещение напълно противоречи на политиката водена от американската администрация. Госпожа Пелози най-брутално се набърка в неща извън нейната компетентност и показа неуважение към принципа на разделеност на властите. С ислямска забрадка на главата, тя легитимира сирийския режим и провали усилията за изолирането му. И като капак , в Египет си организира среща с лидера и представители на ислямистката организация Мюсюлмански братя.
Третото събитие, беше, че и Израел започва да следва политиката на повечето западни правителства и да преговаря с терористите взели заложници и да им плаща. Както изглежда един лист за освобождаване на затворници от Хамас е бил приет от израелците, като срещу това те се надяват на освобождаването на ефрейтор Шалит.Да си припомним , че залавянето на ефрейтора миналата година, предизвика военна операция на израелската армия в Ливан. Да се чуди и мае човек за какво е бил всичкия този цирк . Израелците би трябвало най-добре да знаят, че преговорите с терористи и задоволяването на условията поставяни от тях, водят само до допълнително изнудване и нови заложници, както и събитията в Афганистан го показват.
Пак да повторя - не смятам, че тези три случая изчерпват новините през изминалите две седмици. Дори мога да посоча и пример, който е в съвсем друга насока – Ангела Меркел и отказа и да се остави да бъде манипулирана от палестинците по време на посещението и в Близкия изток.И въпреки това , струва ми се, че в западните страни , които до сега бяха най-последователни в борбата си срещу тероризма, се появява нова тенденция.
Ясно се забелязва имперското желание за край на враждебността, за връщане на световните дела към времето от преди 11.09., за отхвърляне като лош кошмар на всичките тези войни през последните 5 години, желания за края на атентатите и насилието. Всичко това са безпочвени фантазии и носталгия по една отминала епоха, в която социализма, мултикултурализма и толерантността, все още не бяха катастрофирали така тежко. Сега застъпниците им са си намерили ново поле за изява – пораженството, което проповядват открито и на висок глас, използвайки страха, умората на обществото , което сами манипулираха и направиха беззъбо и неспособно да се защити.
Да е жив и здрав Китай!
В такова време живеем - на хип-хопа, чалгата, бойкоборисовщините и Биг Брадър. В това българско време няма много място за класическата музика. Тя не се харесва на младите , не ги мотивира достатъчно. Те предпочитат ритмите с бензин в кръвта.
Китай може би ще спаси класическата музика. Там тя става все по-популярна след новото поколение. Според New York Times, 30 милиона учат да свирят на пиано, 10 милиона на цигулка. Повече от 200 000 деца кандидатстват всяка година за влизане в консерваториите в страната.
Същата тенденция може да се констатира и в САЩ, където 40-50% от участниците в най-престижните конкурси за класическа музика, са китайци…
eCp
Абонамент за:
Публикации (Atom)