"Историята, или по-точно историята, която ни се поднася, прилича на запушена тоалетна - пускаш водата, измиваш, а мърсотията въпреки всичко изплува на повърхността"
Гюнтер Грас, "Треакторията на рака"
През октомври 1944 година, съветската армия нахлува в Източна Прусия. Още на границата руският войник го чака огромен плакат:
«ВОТ ОНА, ПРОКЛЯТАЯ ГЕРМАНИЯ!»
За повече нагледност плакатът бил увенчан с голяма стрелка сочеща към ненависния Запад. Само две години преди това, чекистът писател Другарят с главно "Д", Илей Еренбург, приятелят на Сталин и Берия пише:
" ... Ние разбрахме: немците не са хора! Откъдето думата "немец" за нас е най-страшно проклятие. Оттук нататък самата дума "немец" изпразва оръжията ни. Няма да говорим. Няма да се възмущаваме. Ще убиваме. Ако ти не си убил за деня поне един немец, денят ти е провален. Ако ти си мислиш, че вместо теб немецът ще убие съседа ти, ти нищо не си разбрал. Ако ти не убиеш немеца, той ще те убие. Той ще плени семейството ти ще го мъчи и ще го отведе в жалката си Германия. Ако ти не можеш да убиеш немеца с куршум, убии го с щик. Ако на твоя участък има затишие, ако чакаш боя, по-добре опитай се да убиеш немеца преди боя. Ако оставиш немеца да живее той ще обеси руски човек или ще изнасили руска жена. Ако си убил един немец, убии и втори - за нас няма нищо по-весело от немските трупове. Не брой дните! Не брой километрите! Брой само едно: убитите от теб немци. УБИЙ НЕМЕЦА! - това те моли възрастната жена. Убий немеца! - пова те молят децата. Убий немеца! - това крещи земята. Не се колебай! Не пропускай! Убивай! ..."
(«Красная звезда», 24 июля 1942 года)