България е сред новите имигрантски дестинации, коментира проф. д-р Кръстьо Петков на представянето на проекта BG EIF 2010/01-05.03 „Изграждане на капацитет и утвърждаване на добри практики в Южен Централен район за интеграция на граждани от трети страни”.* Той се осъществява от април до края юни т. г. с основна цел да представи модел за интеграция на чужденци, които искат да пребивават легално в страната.
Териториалният обхват на проекта изцяло покрива Южен Централен район – областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково.
Логично е България да е една от новите имигрантски страни, след влизането й в ЕС. Тя не е била и нямаше как да бъде такава преди 5 години, нито преди 20 или 50 години. Ние нямаме дългата имигрантска история на страни като Франция, Германия, част от скандинавските държави. Не познаваме и по-новата, но доста интензивна история на Италия, Испания, Гърция, Португалия, които приемаха емигранти от доста страни от Европа и извън ЕС, подчерта проф. д-р Кръстьо Петков.
Сходно изследване е правено в периода 2007-2009 г. от Фонд „Научни изследвания”. Още тогава е установено, че част от имигрантите – 16%, идват в България, но не остават – това са т. нар. транзитни имигранти. Прогнозите са били, че през следващите години поради интеграцията на България към ЕС този процент най-малкото ще се удвои. Това са и първите сведения, които откриват през първия месец от старта на проекта експертите и външните сътрудници.
В момента се прави социологическо изследване в петте области на Южен Централен район. Вече разполагаме с първата пълна систематизирана информация не само за имигрантите, но и за бизнеса, който те развиват, обясни проф. Петков. Въз основа на изследването отсега можем да формулираме двете области, в които България ще изпита последиците от засилената имиграция: пазарите на труда и икономиката в реалния сектор и в другите сфери, поясни научният ръководител на проекта.
