Господин Плевнелиев, вдигнете гордо знамето на модерна България, понесете бремето на белия човек в българската политика. Много сме тези, които ще застанем зад вас! Поздравяваме Ви с прекрасното стихотворение на Ръдиард Киплинг, то е писано за хора като Вас.
Бремето на белия човек
Носете свойто бреме!
И своите синове
във жертва принесете
на чужди богове-
сред варварски народи
с навъсени лица —
от дявол по-коварни,
по-чисти от деца.
Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!
Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото Безумство
да срине в пепелта.
Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът — прост и строг.
И пътя към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!
Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
„О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!…“[1]
Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща „Свобода“;
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.
Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни —
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни…
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът —
и ето: иде скоро[2]
на равни вам Съдът!
