Войната - всяко зло за добро. Част първа Войната - всяко зло за добро. Част втораВойната - всяко зло за добро. Част третаПатронажът на управници, чиято основна цел била да си осигурят военно превъзходство над съседите, бил в основата на изработването на най-ранните карти и на науката картография. И наистина, няма да е преувеличено да се каже, че съзнанието за стратегическо превъзходство било също толкова силно, колкото и съблазънта на златото, и то тласкало испанците, французите, португалците и англичаните да финансират експедиции до най-далечните кътчета на земното кълбо.
Много по-късно, в последните години на XIX в., Джулиелмо Маркони, още един търсещ дух, се видял принуден да приеме покровителството на военните, когато идеите му не срещнали разбиране. През 1894 г. италианското правителство отказало да финансира неговото проучване върху предаването и приемането на радиовълни. Само че две години по-късно Маркони бил спонсориран от британското правителство, което по това време активно търсело по-добър метод на свръзка между корабите. Така било патентовано първото радио. В началото на следващия век британските дреднаути били екипирани с устройствата на Маркони. От това военно приложение радиото се разпространило по целия свят и навлязло в ежедневието. През 30-те години на XX в. повечето домове в развитите страни разполагали с радиоприемници.
Създаването на радара следва същия модел. Почти по времето когато Маркони работел по радиото, един германец — Христиан Хюлсмайер — се вдъхновил от работата на своя съотечественик Хайнрих Херц, който двадесет години по-рано открил, че електромагнитни лъчения с определени дължини на вълните се отразяват от твърди тела. Хюлсмайер създал машина, която можела да измерва този ефект, а през 20-те години на XX в. двама американци, Врейт и Туве, показали че импулси могат да се отразяват и от йоносферата.
Нито едно от тези открития не събудило интерес у хората, които развързвали правителствените кесии. Едва през 1939 г., когато над Европа надвиснала голяма война, британското правителство започнало да се вслушва в твърденията на младия изследовател Робърт Уотсън-Уат, който проектирал първата работеща радарна система - точно навреме, за да помогне на Кралските военновъздушни сили да победят Луфтвафе
в битката за Англия.
Други форми на военен патронаж са спасявали цели народи от поражение, макар и само временно в някои случаи. Най-известният случай е този с германското правителство, което през 1916 г. осъзнало, че страната много бързо изразходва запасите си от амоняк - основна съставка за производството на мощни експлозиви. По това време единственият източник на химикала била чилийската амониева селитра, а тя била недостъпна поради британската морска блокада. И така, водени от отчаянието, германците се обърнали за помощ към науката.
Няколко години преди войната Фриц Хабер, най-прочутият химик на своето време, бил разработил метод на синтезиране на амоняк в лабораторни условия. Проблемът за Хабер и германските военни бил, че неговият процес произвеждал много малки количества амоняк. С изненадваща прозорливост германското правителство бързо заключило, че изходът от войната може да зависи от резултатите от това изследване, и отклонило средства и ресурси за развиването на системата на Хабер. В края на 1916 г., когато запасите от амониева селитра вече почти били свършили, Хабер бил успял да увеличи производителността на своя метод и бил започнал да синтезщ» големи количества газообразен амоняк. В края на войната всички германски експлозиви се произвеждали по неговата технология. Тази разработка била толкова съществена, че нейният успех - поне така твърдят някои - удължил Първата световна война най-малко с една година.
Без съмнение работата на Хабер е довела до преждевременната смърт на стотици и стотици хиляди хора, но не можем да подценяваме гражданската значимост на неговия метод, тъй като днес амонякът се използва не само за производството на мощни експлозиви, но също и като незаменима съставка на торове, силно почистващи препарати и модерни охлаждащи системи. Днес амонякът продължава да се синтезира по метода на Хабер и произвежданите от него торове спомагат за получаването на реколта, хранеща стотици милиони хора, които иначе биха гладували. Освен това амонячни съединения се използват широко като дезинфектанти по целия свят, а употребата им като охлаждащи агенти е безценна за индустрията.
И все пак историята на Хабер не е нито най-дълбокият, нито най-драматичният пример за военен патронаж в историята на нашето време. Тази чест принадлежи на два проекта от средата на XX в., единият, породен от глобалните кланета по време на Втората световна война, а другият — от глобалното напрежение по време на Студената война през 50-те години.
Създаването на атомната бомба и космическата надпревара бяха изключително скъпи, а проектът „Манхатън" доведе до смъртта на стотици хиляди мирни японски граждани. И все пак няма да е преувеличено да се каже, че, взети заедно, технологичните придобивки от тези две начинания са променили света. Знанията, натрупани от екипа учени, който работи по конструирането на първата атомна бомба в Лос Ала-мос, Ню Мексико, придвижват ядрените изследвания от набор теоретични идеи, формулирани в началото на XX в., до практическа наука. Тя ни е дала атомната енергия, лазерите, оптичните кабели и миникомпютрите — цялото богатство от постижения, които поддържат живота през XXI в.
От космическата надпревара сме получили комуникационните спътници, глобалните далекосъобщителни мрежи, системите за метеорологични наблюдения, спътниците за търсене на природни ресурси, пробиви в медицината, които могат да се постигнат единствено с изследвания при нулева гравитация, нови лекарства, нови модерни материали, Циф. ровата технология, миниатюризацията. И тук списъкът е дълъг и впечатляващ.
Сър Сой Цукерман, който е писал надълго и нашироко за науката и войната, изтъква следното: „Обемът на националните ресурси, които са посветени на приложенията на науката за военни цели, обикновено е огромен в сравнение със заделеното от правителството в гражданската сфера... В крайна сметка границите, до които науката бива внедрявана във военната сфера, зависят от търпението и убедителността - и то убедителност в няколко различни посоки - на хората, които са отговорни за обезпечаването на националната сигурност. И наистина, ясно е, че често научните начинания изискват толкова огромни ресурси, че никога не биха били започнати, ако не бяха в сила военните императиви. В случая двата очевидни примера са развитието на приложната атомна наука и полетите в космоса.
Влиянието на правителството и военните е ясно в случаи като проекта „Манхатън** и космическите програми на САЩ и Русия, но това влияние се проявява в много форми. Проектът „Манхатън** е първият пример за институционализирана голяма наука". Има два други начина, по които военните нужди и предполагаемите военни нужди на една нация могат да бъдат задоволени. Те са по-често срещани и поради големия си брой и широкия си обхват са също толкова важни, колкото и мегапроектите, струващи милиарди долари.
Първият от тези начини е огромното военно участие във финансирането на университетите. От 40-те години на XX в. една значителна част от милиардите долари, които се влагат в западните университети, идват от военните. Другият е използването на изобретателността на дребния бизнес. След като военните са получили правото първи да се възползват от нововъведението, то бива предоставено на широката общественост. Това „колонизиране" на гражданската наука от страна на военните означава, че военните приложения на някаква конструкция, устройство или технология обикновено са с десет години пред която и да било стандартна гражданска употреба.
Важно е да се отбележи, че научният прогрес не е рожба нито само на военния устрем, нито само на лабораториите, които се финансират от комисиите по отбраната. И все пак военните императиви често са фактор и решаваща сила. Във фокуса на политиците и военното командване винаги ще има нов враг и нова причина за разработването на оръжия, лекарства, транспортни средства и комуникационни мрежи. От тях са се породили и ще продължават да възникват нови методи за водене на война, а заедно с тях и нови кървави конфликти. Но за щастие, както се надявам да стане ясно от разказа ми, по протежение на този трънлив път човечеството е спечелило и ще продължава да печели много ценни неща. Защото, както знаем от историята, от най-тъмните кътчета на човешката душа може да се роди както зло, така и добро.
По "
Изобретено от войната "
И в столицата партия ГЕРБ води убедително във втория тур на местния вот. Партия ГЕРБ печели 16 места за районни кметовев столицата на втори тур, а със спечелилия на първи тур кмет на Искър, спечелените места на ГЕРБ в столичните райони стават 17.
За много от великите мислители в историята военният патронаж е бил жизненоважен, за да осигуряват прехраната си. Брунелески, Алберти и по-късно Галилей са разчитали за своето препитание на войнолюбивите амбиции на своите богати господари. Всъщност в продължение на дълги години Леонардо да Винчи (пацифист по убеждения) служил като военен инженер и при херцога на Милано Лудовико Сфорца, и при неимоверно жестокия Чезаре Борджия. В писмото, с което се представя пред Сфорца, Леонардо заявява: „Най-бляскави Господарю, след като вече видях достатъчно и се запознах с доказателствата на тези, които се смятат за майстори и изобретатели на военни машини, и след като се уверих, че техните изобретения и употребите на гореказаните инструменти не се различават по нищо от тези, които се използват от всички, дръзнах - без да искам това да навреди на някой друг - да се свържа с Ваше Превъзходителство, за да ви запозная с моите тайни изобретения, като след това се оставям на Вашето благоволение, за да Ви покажа на дело -в удобно за вас време - това, което накратко съм описал по-долу”. След което се захваща да описва проектите си за обсадни машини, нови видове барут, транспортни средства и оръдия, включително мортири, „много удобни и лесни за транспортиране; с тях могат да се изстрелват камъни, които да се сипят почти като градушка, а пушекът им ще хвърля врага в ужас и така ще му причинява големи щети и объркване".