ГЕРБ сам взима 30,1% от гласовете при избори, а новата Тройна коалиция БСП+Куневица+Доган = 29,5%

Ако изборите бяха днес, за управляващата партия биха гласували 30,5% от анкетираните, за БСП - 18%, за формацията на Меглена Кунева - 6,1%, за ДПС - 5,4%, за СДС - 3,7%, за ДСБ - 1,7%, а за Атака - 1,3 на сто от хората. Решени да не гласуват са 19,4 процента от хората.

Приоритетите на избирателите са:

1. Спазването на закона и справедливата данъчна система

2.  Редът и дисциплината

3. Създаването на условия за силна икономика

4. Силна държава

47% от хората, гласували за ОДС през 1997 година, вече гласуват за ГЕРБ. И въпреки това дясното има широк кръг избиратели - 26% от хората. Но те не припознават Синята коалиция. В центъра се определят 43% от анкетираните, а вляво - 21-22%.

Източник: 24 часа

Първата чеченска война. Оръжие за масово поразяване над Грозни

Въпреки използването на оръжия за масово поразяване, прочистване на територии и екзекуции на цели семейства, Русия губи първата чеченска война. Снимки на Александър Неменов.

Втора тактическа ракета тип Искандер в небето над Грозни. Първата ракета вече е ударила целта си.

Меглена Пръмова-Кунева приклекнала на банка Пари Ба, Свобода Бъчварова в романа си “Земя на прицел” описва подобна ситуация преди 100 години

Действието в първия том на романа се развива в края на 19 и началото на 20 век преди Балканските войни. Основен персонаж е банкерът Скарлатов, който се опитва да защитава българския национален интерес, нерядко влизайки в конфронтация със силните на деня. Особен интерес предизвикват пасажите в книгата описващи финансовите взаимоотношения между големите европейски банки и балканските страни. Тези пасажи неминуемо ни карат да си спомним Меглена Кунева и тесните и връзки с Пари Ба.

Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено!

Земя на прицел, роман от Свобода Бъчварова

Глава Пета

- Пич, истински пич! - каза едноръкият. -Кой?
- Буске. Пезевенкът Буске! Тоя търтей, който смуче България!...

Димитър Петков се бе занимавал с Буске доста често. Статиите му във вестника разсмиваха всички. Но Буске не бе смешен. Никак не е смешен, си мислеше старият банкер. Вече две годни, откакто дойде в София, но измежду всички членове на дипломатическото тяло е човекът с истинска, реална власт и можеше безпрепятствено да се меси във вътрешните работи на страната. Официалната му титла бе френски делегат на партньорите по тигрите от Българските държавни заеми. Имаше дипломатическа инвеститура. Той единствен упражняваше финансов контрол над страната от името на Франция, тъй като заемодавец бе Франция. За всяка стъпка, за всеки изтеглен лев от Народната банка българското правителство бе задължено не само да уведоми делегата Буске, но и да има неговото съгласие за изразходване на сумите. България бе изпаднала под пълен френски финансов контрол. Заплатата му надминаваше сто и двайсет хиляди лева годишно. Дали френският президент получава толкова, се попита банкерът, но със сигурност знаеше, че френският консул в София получава петдесет хиляди лева. По-вероятно реалният му доход да стига до сто и петдесет хиляди лева с далаверите, които върши, с комисионните, които получава от истинския си господар - Банк дьо Пари е де Пеи Ба. Да не говорим за извънсметните му разходи. Той даваше най-големите, най-богатите приеми в София, където канеше понякога повече от сто души. Но скандалните му връзки с жени, подаръците, пръскането на пари не му създадоха облика и популярността на аристократ.

Честит празник момчета и момичета в униформи! Благослови ги пред земята и Свети Георги мъченик, за бащин дом и майка свята да бъда български войник!

Да сте живи и здрави и да ви дава Бог сили да служите на България!

Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година” от ЧАРЛС ЛАНИУС

Комунистът е винаги комунист. Най-често той е дървен, прост и много, много лъжлив. Комунистът обикновено е бандит, терорист и манипулатор. Пример за това са реакциите под статията  “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година”. Те твърдят, че такава статия не е съществувала, точно така както твърдят, че Достоевски никога не е писал за руската злоба срещу българите. Наш читател издири оригиналите. Ето доказателствата: