Афганистан: октомври 2010 година

Сега, повече от 150 000 войници от НАТО са на територията на Афганистан. През този месец  са убити 64 души. Войските на Алианса продължават настъплението в южната провинция Кандахар, която се счита за основна крепост на талибаните. В същото време, между вътрешния кръг на президента Хамид Карзай и членовете на "Куета Шура" са започнали предварителни разговори. Настоящата стратегия на коалицията е да се оказват натиск върху ислямистите в големи райони на страната, което да принуди лидерите им да вземат участие в преговорите.

Приятел успокоява ефрейтор Алекс Бим, върнал се от операция, в която е загинал другарят му Франциско Джексън, 19 октомври.

Италианските войници отнасят в гробовете им 4 войника загинали по време на бойни действия в Афганистан, Рим 11 октомври 2010.

Дървен кръст на кота с картечна позиция на НАТО в памет на британски военнослужещи загинали в боя, 23 октомври 2010.

Еманципацията на една нация. Изложбата “Хитлер и немците”

Как комунистите унищожиха Българската армия: Разгромът на българското офицерство след 9 септември 1944г.

Няма по-черна дата в най-новата история на България от 9 септември 1944. Датата, на която с помощта на съветската армия 17 часа след нахлуването є в България бе извършен преврат и властта бе заграбена от комунистите.
Тъмночервен мрак покри хубавата ни Родина, в който взеха надмощие най-низките човешки страсти – завист, отмъстителност, омраза, жестокост.
Комунистите знаеха, че войската, по-специално командният є състав и особено офицерският корпус, е най-опасният им враг. Но те въпреки че се страхуваха от него, не можеха, а знаеха и че не трябва да го ликвидират изцяло и веднага, тъй като нямаха кадри от свои съмишленици, с които да го заменят, за да водят войната, която обявиха на Германия.
И изпратиха войската ни да се бие срещу германците, като гонеха три цели. Първо, да създадат престиж на комунистическото ръководство на държавата. Второ, на основание дейното ни участие във войната срещу Германия след нейното завършване България да бъде призната от победителите за съвоюваща страна. И третата цел, за момента може би най-важната – войската и нейните командири – офицерите, да бъдат пратени далеч от страната и да бъдат ангажирани в бойни действия, които да им отнемат възможността да реагират и да противодействат на комунистите, когато разчистват сметки с противниците си и налагат с терор властта си.