… СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу в Украйна, окупира Крим и поведе братоубийствена война в Донбас … кошмарът продължава.
Руснакът иска ли война?
не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.
Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.
Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.
Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.
Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.
Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.
И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва
когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.
Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.
Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.
Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.
Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори
„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”
Оригиналът:
