Отговорността на главната роля
В Прага президентът Вацлав Клаус заяви, че "германците постигнаха по мирен път недвусмислена хегемония над Европа, хегемония, за която водиха неуспешно две световни войни". Това е колкото невярно, толкова и подло, но за щастие има и други мнения.
В статия за германския седмичник "Die Zeit" полският външен министър Радослав Шикорски писа наскоро: "Настоявам Германия да даде решаващ принос за оцеляването и процъфтяването на еврозоната. Никой друг не може да стори това. Аз съм може би първият полски външен министър, който казва такова нещо, но това е истината. Аз не се страхувам от мощта на Германия, а от бездействието на Германия".
Какви думи! Само злонамерените могат да твърдят, че Германия се е натискала за тази роля, а Ангела Меркел - най-малко от всички. Тази роля бе наложена на германската канцлерка, която иначе избягва големите думи и светлините на сцената. Защото знае много добре, че главната роля носи със себе си и много проблеми.
Примерът на Германия
Затова днес е неуместно да се говори за "хегемониалните претенции" на германците. Достатъчна е "ръководната отговорност", както се изразява министърът на финансите Волфганг Шойбле. А още по-добре би било Германия да действа така, че да дава пример, както в случая с усилията за преодоляване на актуалната криза с еврото.
Така много по-лесно би могъл да се наложи планът на Меркел за създаване на един истински икономически и финансов съюз, за бюджетна дисциплина и санкции от европейските съдилища. За подобен пример обаче и дума не може да става, когато председателят на парламентарната група на управляващите консерватори Фолкер Каудер разправя, че "сега Европа говори на немски", а един политик от баварския Християн-социален съюз арогантно лепва на средиземноморските държави етикета "страните на безгрижието".
Дойче Веле
