Руските окупатори в България, 1944 г, Георги Димитров пише до Сталин за поведението на руснаците: “Изнасилват жени и убиват мъжете им”

Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България.

“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:

1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.

Ако Путин успее, трябва да му издигнем паметник или защо Русия на Немцов би била много по-опасна за България

Предната тема се казваше „Защитаваме Путин“, и аз наистина искам да го защитя, именно в контекста на глобалните световни процеси.

За нас единственото по-лошо от конфликт между Запада и Русия, е сътрудничеството между двата лагера. Последния път когато западните и руските лидери се срещнаха и в приятелска атмосфера уредиха спорните си въпроси и разделиха сферите си на влияние, това беше много лоша новина за нас. Когато Запада и Русия са в добри отношения, обикновено Източна Европа е разменната монета.

Затова защитавам Путин. Той успя с един замах да унищожи руското влияние в Източна Европа, разменяйки го за Крим и малка част от Юго-източна Украйна. Цялата руска експанзионистична политика в момента е затънала в селата около Донецк. А можеше да е съвсем друго – навремето Сталин, с подкрепата на Запада, е превземал европейски столици по-бързо отколкото Путин отвоюва една по една донбаските паланки. При това Сталин печелил международен авторитет и признание, а Путин вкарва Русия във все по-дълбока изолация. Tа мисълта ми е че западняците могат да бъдат много гадни копелета, когато им изнася, и единствения ни шанс е да не им изнася.

Затова защитавам Путин. Ако не беше Путин щеше ли да се вдигне ЕС и да спре Южен Поток (не казвам дали е добре или зле, като пример за руско влияние го давам.

Ако начело на Русия беше примерно Немцов, щеше да има и газопроводи и АЕЦ и какво ли още не. Аз не вярвам на руснаците – нито на Путин, нито на Немцов, нито на който и да е – мисля че за нас е по-добре да нямаме нищо общо. А това е заслуга на Путин – от България го изритаха, унгарците искат да се продадат, ама не им дават, останалите източно-европейски страни го мразят, Украйна открито воюва, НАТО трупа войски на изток, а връзките между Русия и Запада непрекъснато отслабват, въобще спирането на руската експанзия към Европа вече е официална цел номер една на Запада.

А това не винаги е било така – Запада по принцип не е против руската експанзия, понеже има изгода от Русия и има кого да изтъргува (тоест нас). Това е голямото постижение на Путин – успя да принуди иначе алчния и опортюнистичен Запад да заеме принципна позиция. Сега ако успее и с другия си план – виждайки голямата съпротива на запад, да преориентира вектора на руската външна политика изцяло към Азия, изоставяйки Европа напълно – тогава трябва да му вдигнем паметник (предлагам на мястото на ПСА).

Мнението е от форум Македония, all.bg

Нужни са ни политици като проф. Богдан Филов

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция ”Фокус” по повод 74-годишнина от включването на България във Втората световна война.

Фокус: Проф. Павлов, на 1 март тази година се навършват 74 години от включването на България на страната на Тристранния пакт. С този акт България се присъединява във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Как ще коментирате това и личността на човека подписал документите, министър-председателят проф. Богдан Филов?

Пламен Павлов: България е принудена да се включи в Тристранния пакт, тъй като няма особен избор. Искам да припомня, че на 1 март 1941 г. България няма избор не само, защото тя е подложена на безпрецедентен натиск и от Германия, и от Италия – другият голям играч от оста що се отнася до Европа. Поведението на нейните съседи също е достатъчно предизвикателно по отношение на България и то най-вече на Кралска Югославия, която е един от потенциалните съюзници в оста. Вярно е, че Югославия се включва на 25 март, а на 27 март там се прави опит за преврат с участието на британските тайни служби. В крайна сметка Югославия води война с Германия, победена е, претърпява крах. На 1 март Югославия е потенциален съюзник на оста и то много по-желан от България. Когато на България се обещават териториални придобивки – да се върнат земите между р. Марица и р. Струма. Нека да не забравяме, че цялата територия на днешна Егейска Македония – включително и Солун е обещано на Югославия.

Смърт във ваканционния рай България, ГДР и опитите за бягство през българската граница. Хронология на комунизма

1. България като път за бягство

България – за германците от Изтока и Запада тази страна беше ваканционен рай от възникването на модерния масов туризъм в началото на 60-те години. Отпуската на Черно море и пословичното българско гостоприемство бяха ценени в двете части на Германия, на изток и на запад от Желязната заве
са. Но именно този приятелски имидж на тогавашната Народна Република България подмами по времето на Желязната завеса хиляди граждани на ГДР да извършат бягство от страната си през България на Запад. Тези бегълци са
предполагали, че границите на България са били не толкова модерни като екипираната с най-съвременна техника граница между ГДР и ГФР с нейните
минни полета и автоматични устройства за стрелба. В най-лошия случай, по схващане на повечето бегълци, след приключване на ваканционния престой ще последва задържане. И в действителност преобладаващата част от тези хора са попадали в затвора. В началото те са били задържани в затворите на Народна Република България, а от средата на 60-те години са били екстрадирани и
задържани в ГДР. Най-малко две години затвор са заплашвали „нарушителите на границата“, както са били наричани те по тогавашния жаргон на Източния
блок. В „тежки“ случаи са били налагани и наказания лишаване от свобода за по-дълъг срок.

В тази статия първо ще документирам как е функционирала системата за
гранична охрана в Народна Република България (1) и как се е осъществявало
сътрудничеството между българското Министерство на вътрешните работи и
Министерството за държавна сигурност в Източен Берлин по отношение на
предотвратяването на опитите за бягство (2). След това ще представя най-
съществените мотиви за бягство и основните маршрути за осъществяването
му (3). В последната част на статията ще бъде разгледан въпроса как и защо
се е стигнало до смъртоносните опити за бягство и как тези случаи са били
„обработвани” от българските и източногерманските органи (4).

2. Системата за гранична охрана в Народна Република България