Да предположим, че всеки ден ,10 мъже се събират в едно кафе да изпият по бира и че сметката им за десетте бири е 100 лева. (Т.е по 10 лева на човек). Ако те платят сметката си според принципа, по който плащаме данъците си, би се получило следното:
- Първите четирима ( най-бедните !?), няма да платят нищо.
- Петият ще плати 1 лев
- Шестият ще плати 3 лева
- Седмият ще се бръкне за 7 лева
- Осмият плаща 12 лева
- Деветият ще даде 18 лева
- Десетият (най-богатия!?) ще плати 59 лева
И така, десетте мъже са съгласни да плащат по горната схема, виждат се всеки ден и изглежда, че общо взето са доволни от системата….съгласието между тях продължава до деня, в който собственикът на кафето, решава, че тъй като десетте мъже са много добри клиенти, ще им направи намаление от 20% и вместо 100 лева те ще плащат по 80 лева за десетте бири.
Групата продължава да плаща както преди. Първите четирима продължават да пият бирата си гратис. Останалите шестима разделят намалението от 20 лева на 6, което прави намаление от 3,33 лева на човек…, но бързо си дават сметка, че така на петия и шестия от компанията, вместо да плащат, трябва да им се плаща за това, че пият бира ( до сега петият е давал по 1 лев, а шестият по 3 лева). Собственикът на кафето им казва, че това не е справедливо и че най-добре е намалението от 20% да се разпредели пропорционално между плащащите шестима.
И така, какво се получава? Петият мъж, се присъединява към четиримата, които не плащат нищо; шестият плаща 2 лева, вместо 3 (или 33% намаление); седмият плаща 5 лева вместо 7 ( или 28% намаление); осмият 9 лева вместо 12 ( или 25% намаление); деветият 14 лева вместо 18 (или намаление 22%); и десетият 49 лева вместо 59 ( или намаление от 16%). Всички ще плащат по-малко и първите четирима + петият ще пият безплатно.
Обаче, веднъж напуснали бара, всеки от десетте мъже си прави сметката какво са икономисали: „Аз получих само 1 лев от 20 левовото намаление” си казва шестият и завижда на десетия, който е получил 10 лева от намалението. Петият също не е доволен, въпреки, че сега пие гратис, но пък е получил само един лев намаление. „Наистина не е честно, най-богатия, е получил най-голямата част от намалението от 20 лева!”, ядосва се седмият, че десетият е получил 10 лева, а той само 2. … И тук се намесва първият, който не плаща бирата, пие аванта, но и той си иска частта от намалението: „ Ние четиримата, Най-бедните не получихме нищо” – крещи той- „Това е див капитализъм и експлоатация на бедните!”. Деветте мъже обграждат десетия и почват да го нападат и обиждат.
На другия ден, десетият(най-богатия) не идва в кафето. Намерил си друга кръчма, в която не го обиждат. Другите деветима пият бирата си без него. Но когато идва времето за плащането на сметката, те откриват нещо много важно, за което до сега не са се замисляли. Установяват, че нямат достатъчно пари да платят и половината от фактурата.
За тези, които разбраха, никакво обяснение не е необходимо,а за тези, които не са, никакво обяснение не е възможно.;-)