На 29 април 2011 година, с любителска камера е заснета авария със самолет Ту 154 близо до Москва. Отказва системата за управление. Кадрите са уникални. Самолетът танцува като лист носен от вятъра. Само изключителният професионализъм на руските пилоти предодвратява катастровата.
"Трябва да бъдем безпощадни към тях (комунистите), защото това, дето го обясняваха, че – мирният преход окей, мирен преход, ама да бяха осъдени и да бяха платили за всичко, което направиха. По-голямо наказание за вас от това няма. Вие, които сте направили тези безобразия.”
"Г-н Божинов, качете се при тези хора(Съюзът на репресираните), които са горе, да ви разкажат потресаващи разкази. Аз съм ги чул"
"Точно вие да се плашите от безпощадност – вие лъгахте и избирателите на ДПС. Представете си тук да стоеше ГЕРБ, който да е избил толкова депутати, толкова министри – колкото вие от Народния съд"
В отговор на реплика от червените, Борисов отговаря:
"С „безпощадно” сме имали предвид – никакви компромиси, никакви коалиции с вас. Това сме имали предвид, затова тези хора (репресираните) дойдоха тук да ни подкрепят. Радвам се, че точно това намерихте, което съм казал на Третия конгрес на репресираните. Говорих и за това, че самата Социалистическа партия не се е изчистила от онези хора, те са дейни активисти в момента.
Ето че сега червена Белорусия завършва пътя си точно така като го завърши и червена България– фалит и девалвация, празни магазини и икономическа катастрофа. Трети път няма.
Благодарим за материалите на “оригинали и фалшификати”.
5-6 януари 1946
Преговори между комунистите и опозицията по условието на САЩ. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстрани партийния надзор над армията.
7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: “Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него.”
9 януари 1946
По нареждане на Сталин в София пристига Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.
В подземна София работата не спира. Осъществяват се гигантски за българските мащаби строежи , реализират се сложни инженерни решения и всичко това става под задължителното условие за запазване на историческото наследство на града. Такива промени и градеж, градът не помни от времето на Цар Фердинанд.
Благодарим за материалите на “оригинали и фалшификати”.
Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница.
5 януари 1945
От Москва са върнати за Народния съд бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, бившите министри Петър Габровски, инж. Димитър Василев, Първан Драганов и Димитър Шишманов, бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.
7 януари 1945
От 1089 немци в България са депортирани 75 души. За България отговорността за операцията е възложена на началника на войските на НКВД по охрана на тила на Трети Украински фронт генерал-майор Павлов и е извършена от съединения на НКВД при поддръжката на войски от Трети Украински фронт. Операцията по депортацията в Източна Европа се ръководи от генералите от НКВД Аполонов, Горбатюк и Сладкевич. Ген. Толбухин и ген. Бирюзов осигуряват съдействието на българското правителство и транспорта на "мобилизираните" със средства на армията до сборните пунктове и станциите за натоварване. Към 2 февруари депортацията от всички страни на Източна Европа е завършена - депортирани са 124 542 души, 66 616 мъже и 57 926 жени. Около 75% от изпратените на принудителна работа са в Донбас в Украйна, 11% в Урал. От депортираните от Източна Европа загиват 19% (смъртността при депортираните от Германия е 39%). Репатрирането започва същата година и продължава до 1956.
