При вестта за влизането на Съединените щати във войната Чърчил открито ликува и с основание. Както по-късно той пояснява: „Съдбата на Хитлер е решена. Съдбата на Мусолини е решена. Колкото до японците, те ще бъдат сринати със земята. Всичко останало е само въпрос на правилното прилагане на смазващ натиск" Подобна увереност през 1942 и първата половина на 1943 година сигурно изглежда твърде неуместна за по-предпазливо мислещите сред съюзниците. През първите шест месеца след Пърл Харбър японските части вилнеят неистово из Тихия океан и Югоизточна Азия, като разбиват европейските колониални империи, обсаждат Китай от юг, изправят пред заплаха и Индия, Австралия и Хаваите. По Източния фронт Вермахтът подновява своите победни атаки и след като отминава зимата на 1941-1942 г., пробива с бой пътя си към Кавказ. В почти същото време много по-малобройните германски части под командването на Ромел в Северна Африка се приближават на петдесет и пет мили от Александрия. По-смъртоносни от всякога са както десантната кампания срещу съюзническите конвои, така и най-силните удари срещу търговски кораби през пролетта на 1943 г. Англо-американската „контраблокада" не успява да нанесе тежки поражения на германската икономика посредством стратегическо бомбардиране и търпи значителни загуби сред самолетните екипажи. Ако съдбата на силите от Оста след декември 1941 г. е вече решена, не са много доказателствата, че те го съзнават.