Войната - всяко зло за добро. Част втора
Войната - всяко зло за добро. Част трета
Войната - всяко зло за добро. Част четвърта
Предизвиканото от военния устрем ускорено развитие на технологиите може да приеме различни форми. Всяко откритие може да израсне от една-единствена вдъхновена идея, внушена от произволно събитие в хаоса на битката. След това развитието на тази идея може да измине мъчителен път. Алтернативният маршрут започва с някое оповестено проучване, което е било направено в университет или изследователски център и е привлякло вниманието на военните. Те на свой ред предоставят средствата за ускорена програма за развитие. След това крайният резултат се използва от военните и по-късно намира приложение в цивилния живот.
Съвременен пример за последния случай е едно проучване на структурата на окото, което се провежда в офталмологичната болница „Мурфийлдс" в Лондон. От известно време известни биохимици предлагат технология, наречена LASIK (Laser-Assisted in Situ Keratomileusis, букв. „Корекция на роговицата на място с помощта на лазер") - метод, при който с помощта на специално конструиран лазер офталмологът може да промени формата на роговицата на окото, така че да компенсира някои отклонения в зрението. Екипът в „Мурфийлдс" работи с много по-съвършен вариант на тази технология, който им позволява да отнемат от роговицата пластове с дебелина само няколко молекули. Освен това екипът проучва потенциалните възможности на импланти, които да разширят „нормалния" обхват на зрението. Тези технологии могат да се окажат полезни не само за коригиране на зрителни дефекти (както прави LASIK), но и за създаването на нещо като „суперзрение". Възможно е пациенти, чиито роговици са били прецизно моделирани, да са в състояние да виждат електроматнитни честоти, които са далеч отвъд нормалния обхват, както и да имат много по-ясно зрение от който и да било човек досега. НАСА не остава по-назад: Dr. Joseph Dello Russo has announced in an interview that for the first time NASA has approved the advanced “all-laser” Lasik to improve the vision of its astronaut candidates, many of whom fail because of vision requirements that are not met.
Очевидно е, че тази нова разработка може да има военно приложение, и британското министерство на отбраната го разбра много бързо и наля средства в проекта на „Мурфийлдс". В замяна то очаква да има право първо да се възползва от резултатите и да прехвърли информацията на други екипи, които да приспособят технологията за военна употреба. По-късно различен вариант на тази разработка ще се развие в изследователски програми за граждански цели, с обещанието всички да имат достъп до по-напреднала хирургична намеса с технологията LASIK.
Подобни системи на обратна връзка между военни и граждански организации образуват гръбнака на огромно разнообразие от технологични разработки, наречени „технологии с двойна употреба". В САЩ тази симбиоза се управлява от една-единствена организация - Агенцията за новаторски отбранителни изследователски проекти (DAPRA). Тя е основана през 1958 г., в разгара на Студената. DAPRA е военицираният варианта на Office of Scientific Research and Development (OSRD), гражданската служба за научни изследвания и развитие, основана от компютърния пророк Ваневар Буш.
Ако подгледнем за момент постиженията на DAPRA ще установим, че откакто е била създадена преди по-малко от половин век тази организация, която понастоящем оперира с годишен бюджет от 3 млрд. долара, може да си припише заслугите за удивително голям брой технологични нововъведения. Най-известният й принос е интернет, разработен специално за Пентагона, който поискал комуникационна мрежа, която да може да преживее ядрена война. Но DAPRA е дала на обществото много повече. Изследователите на DAPRA са придвижили напред нашите познания в толкова разнообразни области, колкото са психологията и психиатрията, разработването на модерни материали, технологиите за наблюдение, многообразните приложения на радара, инфрачервеното засичане, системите за търсене с рентгенови и гама-лъчи, сателитните комуникации, високоенергийната лазерна технология, свръхтънката електронна технология (включително последните микропроцесори) и модерните горивни системи за сухопътни, водни и въздушни превозни средства. Днес DAPRA разработва технологиите, които ще използваме през следващите десетилетия - широк спектър от идеи, сред които има нови видове компютри (особено биокибернегични системи), кибернетични датчици, които да се използ-' в андроидни устройства и плазмени екрани с висока разителна способност за изтребители (които освен това продължават да подобряват и домашните телевизори). DAPRA също така иска да развие по-бързи и по-ефективни методи за производството на военно оборудване. Някой ден те биха могли да бъдат приложени в граждански индустриални системи в Третия свят, които днес са на чертожните дъски в DAPRA. Скоро те ще станат достъпни за търговски цели и ще включват от ефективен компютърен софтуеър за гласово разпознаване до нанотехнологии (науката, която може би скоро ще позволи на микроскопични роботи да проникват в тялото и да оперират наранени или заболели тъкани).
Следва ...
