Баба Марта и фантастичния Джонатан Тейлър от Крушево

Джонатан Тейлър е британски музикант влюбил се в България. Той живее в село Крушево до Севлиево.

Българските военни училища са гръбнакът на националната сигурност: 100 години от създаването на Военната академия „Г. С. Раковски”

В условията на извършващите се в началото на ХХ век реформи и модернизация на българската войска необходимостта от офицерски кадри с висше образование става особено належаща. На 11 декември 1911г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия.

През 1912г. с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закон за Военната академия. Според Закона Военната академия се създава "за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска", а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб. Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити.

Поради двете балкански войни от 1912–1913г. откриването на Военната академия се забавя, като това става едва на 4 януари 1915г. Слушателите не успяват да завършат своето следване, тъй като вследствие на влизането на страната в Първата световна война те са изпратени по частите.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. България се задължава да закрие всички свои военноучебни заведения, включително и Военната академия; остава да съществува единствено Военното училище. Въпреки клаузите на договора през 1922г. Военната академия започва своето скрито съществуване и функциониране на територията на Военното училище в София, но под името Преподавателски курс. Под това наименование съществува до 1938г.

През 1931г., успоредно с изучаваната до този момент в Преподавателския курс генералщабна специалност, започва изучаването на интендантска специалност със същата продължителност на обучение (3 години), вследствие на което във Военна академия организационно се оформят два самостоятелни отдела – Генералщабен (общ) и Интендантски.

След започването на Втората световна война учебният процес във Военната академия не се прекратява. Независимо че личният състав на учебното заведение не взема участие във войната до есента на 1944г., мнозина от неговите възпитаници, които по това време вече са генерали, оглавяват българската войска, а през заключителния етап на войната срещу хитлеристка Германия (1944–1945г.) успешно организират и провеждат нейните операции срещу войските на Вермахта.

От есента на 1945г., след завръщането на участвалите във войната офицери от слушателския състав, започва нов етап от развитието на Академията.Това е времето на нейното преориентиране, адаптиране и функциониране в коренно различна от предишната обществено-политическа и икономическа обстановка и в условията на световно двуполюсно противопоставяне. Неговото начало е белязано от борбата за овладяване на Академията от комунистическата партия. Това се постига главно чрез провеждане на чистка сред офицерския състав, въвеждане на политически апарат, създаване на отечественофронтовска, младежка и партийна организация и др. Едновременно протича процес на възприемане на съветската военна наука, която се налага като единна за държавите от Варшавския договор.

В годините на студената война се осъществяват значителни организационни и структурни промени, които се изразяват главно в създаване на нови управленски и обучаващи звена, промени в сроковете на обучението, увеличаване на личния състав и др. Основите на Военната академия са поставени от утвърдения през 1951г. Правилник на ВА "Г. С. Раковски", който утвърждава съществуването на катедри, факултети, академичен курс и осигуряващи звена.

Сръбските зверове в Босна и Херцеговина преди 20 години

На 6 април 1992 година, Европейският съюз признава независимостта на Босна и Херцеговина и това слага начало на гражданската война. Боевете се водят основно на територията на босненските мюсюлмани, а цивилното население е клано от сърбите така като турчин не го е клал. Башибозушките орди на сръбските пара военни съединения, ползващи се с подкрепата на официален Белград и на Сръбската социалистическа партия, извършват незабравими зверства. Избити са хиляди мъже, жени и деца.

Внимание! Нецензурирани снимки.

В духа на най-добрата българска военна традиция: “Стреляш ли по мен, мъртъв си!”

Талибан стрелял по нашите в Кандахар. Българските войници го убили на място. Браво на момчетата и да са живи и здрави!

Във войната няма  място за лигавщини. Не го ли убиеш ти, той ще вземе скалпа ти.

Христос възкръсна, братя и сестри!