събота, 28 февруари 2015 г.
Борис Немцов е знаел , че ще бъде ликвидиран от Путин. Пред "Собеседник" на 10 февруари 2015 година той казва: “Надявам се Путин да не ме убие…”
Две седмици и половина по-късно, Немцов е показно екзекутиран в центъра на
Немцов: - Никога не съм крил политическите си възгледи - напомни Борис Немцов в личен разговор с репортер - Мисля, че той [Путин] започна войната в Украйна. Отнасям се към него по-зле от всякога. Особено след събитията от "Норд-Ост" и Беслан.
Немцов: - Скъпи ми майка, ако е рекъл Господ, ще отпразнува 87 година - ми каза Борис Немцов. - Заслужил педиатър, отдавна е пенсионер, но все още се интересува от всичко, свързано с медицината. Тя живя един много тежък живот: по време на войната, като ученичка, копаят окопи, а след това две деца. Сега живее в Москва и Нижни Новгород. Тя има сива коса по-малко от мен, тя няма склероза и е с абсолютно нормална и ясна памет. Обсъждаме с нея моите деца и внуци. Да говоря за политика с мама наистина харесвам това. Тя е напълно против това, което се случва в Украйна, смята, че това е една катастрофа и пълен кошмар. Но повечето от тревогите и са свързани с Путин . Всеки път, когато и се обадя, тя се оплаква: "Когато ще спрете да се карат с Путин? Той ще те убие! " И това съвсем сериозно.
- Интересно. И ти си след такива разговори с майка ти започна ли да се страхуваш, че Путин може скоро да те убие пряко или косвено?
Немцов: - Знаеш ли, да ... малко. Не толкова, колкото майка ми, но все пак ... И все пак, аз не се се страхувам толкова много от него. Ако се страхувах много, би било малко вероятно, че ще оглавя опозиционна партия и малко вероятно да участва в това, което правя.
- Благодаря ви. Надявам се все пак здравият разум ще надделее и Путин няма да ви убие.
- Бог да ви благослови. И аз се надявам.
На 28 фев 2015 година, Борис Немцов е убит показно в центъра на Москва. RIP
петък, 27 февруари 2015 г.
четвъртък, 26 февруари 2015 г.
вторник, 24 февруари 2015 г.
Филмът “Съветската история” на български отговаря на въпроса защо Русия нападна Украйна през 2014 година. The Soviet Story (2008)
Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.
(Kликни на картинката за да видиш филма.)
Филм, който прави паралел и обрисува сътрудничество между Хитлер и Сталин.„Съветската история” играе ролята на коректив на популярната представа, че комунистическият експеримент се е превърнал в ужас едва когато Сталин е дошъл на власт. Филмът показва издадени от бащата на революцията, Ленин, документи със заповеди за масови екзекуции, оценени на десетки милиони жертви. Въпреки това е ужасно трудно да се надминат сталиновите способности за терор. Например, преднамерената употреба на глад, за да подчинят Украйна, е обяснена тук в смразяващи детайли. В престъпление срещу човечеството, игнорирано от Запада до голяма степен, седем милиона украинци са били умишлено изморени от глад в изолираната за тази цел република, като хранителните продукти са били конфискувани под дулата на Червената армия.
По същество „Съветската история” разследва близките идеологически прилики и варварска конспирация между съветските социалисти на Сталин и национал-социалистите на Хитлер. В зловеща последователност са съпоставени тематично сходни пропагандни плакати на двата режима, един до друг от двете страни на екрана. Още по злокобни са откритите от Снор документи, доказващи близки връзки между Есес и съветския НКВД (предшественика на КГБ), където наред с други въпроси се обсъжда и „Еврейския въпрос”. И не че просто да си говорят - те поделят помежду си Полша, и по настояване на Сталин предявяват претенции за останалата част от Европа.
„Съветската история” е най-потресаваща когато дискутира начините, по които по-напредналата съветска убийствена машина се използва като вдъхновение и модел за Холокоста. Според бившият съветски разузнавач Виктор Суворов „Делегация от германското Гестапо и Есес дойде в Съветския съюз, за да се научи как да създава концентрационни лагери”.
Но както филмът дава ясно да се разбере, никой от извършилите (и продължаващи да вършат) съветските низости, не е изправен пред съда за своите престъпления. В заключение, Снор повдига емоционален, но напълно основателен въпрос за съветския режим. Единственото слабо място на филма е периодичното използване на анимирани заглавия, напомнящи ни за търговските реклами в исторически програми.
Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите сталинистки корени.
понеделник, 23 февруари 2015 г.
Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари
През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите.
Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне.
НА 14 октомври 1915 г. (по стар стил) православните християни празнуват Петковден. Рано сутринта камбанен звън се разнася над Варна и заглъхва в мътните морски вълни. Подранили богомолци бързат да отидат на църква без да подозират, че предстои кървав ден за техния град. В същия момент крайбрежната телефонно-телеграфна служба известява щаба на бреговата охрана, че на хоризонта се забелязват силуетите на морски съдове.
Те бавно приближават Варненския залив и скоро са идентифицирани като руски военни кораби. От две седмици България и Русия са във война и началникът на Варненската отбранителна линия ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на ключовите обекти - пристанището, жп гарата, флотските помещения и др. В 7,30 часа един след друг към брега се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка на града, разузнават обстановката и пускат напосоки няколко бомби. Посрещнати са с пушечна и картечна стрелба, но без да бъдат засегнати, поемат обратен курс.
Час по-късно руската ескадра се разгръща в боен ред. Тя е в състав от 17 морски военни единици под командването на вицеадмирал Новицки. В нея се включени 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда.
От морето се издига още един хидроплан, който изпълнява рекогносцировъчна задача. Малко след това корабите предприемат масирана бомбардировка на Варна. Първите снаряди падат в пристанището и извън града, в района на Галата и Евксиноград. Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Вниманието на армадата е съсредоточено изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали. Единствено казармите на 8-и приморски полк са засегнати частично, но няма жертви сред военния състав. Става очевидно, че нападението е демонстрация на сила и цели да внесе смут и паника сред населението.
Бреговата артилерия отговаря със силен, но неефикасен огън, тъй като, за да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски мили навътре в морето. По този начин те са
извън обсега на българските батареи.
Обстрелването на града продължава един час и седем минути. Изсипващите се снаряди сеят смърт и унищожение. Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят спасение в мазетата на сградите. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие. Къщи се рушат пред очите на обезумелите и втрещени обитатели. Чуват се викове и стенания на ранените, на които никой не е в състояние да помогне. Изведнъж канонадата престава и ескадрата започва скоростно да се оттегля.
Заслугата за спиране на стрелбата е на две немски подводници U - 7 и U - 8.
Абонамент за:
Публикации (Atom)