Google предлага превод от и на български

Technorati Tags: google,превод,български

 

Google се интересува от България.  Българският е един от двадесет и трите езика, от които и на които може да се превежда. Наистина има много още да се желае по отножение на качеството на преводите , но това е добро начало.

Портфолио 2008

Това е моето портфолио за 2008 година. Направил съм комбинация между финанси, мултимедиини компании и за основа положих Интел. Интел заради много добрата си позиция на пазара, а мултимедията заради новите тенденции в игровата индустрия. Гръбнакът на портфолиото е изграден от инвестиционни фондове.

Ще отчетем резултата точно след 12 месеца и ще видим кой крив, кой прав. Тази година се очертава доста интересна за финансовите пазари. Късите позиции са за предпочитане.

8 май - Ден на Армагедон. Червените варвари

Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″

Прусия се разплаща за всички.

През 1758 година, императорските полкове на Екатерина II, предвождани от Суворов, превземат Кьонигсберг. С идването на руснаците в града почти нищо не се изменя. Заедно с тях се настанява и известен непознат до сега разкош. Луксът, френските маниери и “льо бон тон” на офицерите бързо привличат на своя страна немското население. Те започнали на устройват балове, търговията се увеличила, дори няколко гражданки на града се омъжили за руснаци. Особено благосклонни “окупаторите” били към университета. Много от тях се надпреварвали да посещават лекции, като с особена популярност се ползвала аудиторията на младия магистър Емануел Кант. Под руска окупация до 1762 година, Източна Прусия преживява период на просперитет и икономическо развитие.

Двеста години по-късно историята се повтаряв в ужасен вариант. През 1944 година нищо вече не може да спре руските войски. Въпреки това в населението на Прусия продължава да живее споменът за онази оперетна окупация, през 18 век, завършила с няколко сватби и мирна раздяла след четири години. Прусаците знаят, че този път ще бъде много по-тежко, но все пак се надяват, че слуховете за руските зверства са силно преувеличени. И се лъжат, страшно се лъжат, правейки фаталната грешка да сравняват християнската руска императорска армия с аристократичните си образовани офицери и дивите комунистически азиатски пълчища, водени от надъхани комисари от НКВД с единствена мисъл за отмъщение на всяка цена.

Когато през октомври 1944, съветските войски навлизат в Третия Райх,” започват грабежи, убийства и кланета - пише берлинският историк Йорг Фридрих - така, че дори в безпристрастните наблюдатели те създават впечатление на монголски орди”. Червената армия издига войната до нов апогей, до ново качествено ниво.

„… в една ферма видяхме пет деца чиито езици бяха забити с пирони за масата” - съобщава очевидец от село Хайденкруг, в долината на река Мемел, където през октомври 1944 влизат войските на 43 армия от Първи Балтийски фронт.Малко по-късно той открива „пет момичета завързани с въжета и силно издрани гърбове, без дрехи, като че ли са били влачени по пътя в продължение на километри”.

Село Демеркоф в Померания, 9 март 1945. В кметството се събрали няколко старци, жени и деца. Те били наплашени, защото съветските войски били съвсем близо. Много скоро, както разказва една от жените, в стаята влязъл червеноармеец и „ без да каже нито дума, той се огледа и отиде към жените и децата. Повика с пръст сестра ми. Тя не стана веднага. Тогава той отиде при нея, постави автомата си под брадичката и се раздаде изстрел. Главата и отхвръкна и плисна кръв. Тя умря веднага, без да спомене и дума …”

Подобни сцени на зверско насилие се повтарят почти навсякъде по Източна и Западна Прусия, Шлезвиг и Померания. Метгетен, квартал на Кьонигсберг, е превзет на 29 януари 1945, но след това германските войски контраатакуват и си го връщат. Пред очите на войниците от Вермахта се откриват такива картини, които не би могло да измисли и въображението на психопат убиец. „Видях останките от две момичета около двадесетте - си спомня лейтенант Карл Кнор - които очевидно са били вързани за две коли и разкъсани на части” От намиращите се недалеч вили били изведени около 60 жени в обезумяло състояние. Всяка от тях е била изнасилвана по 60-70 пъти на ден. Недалеч от това място, капитан Херман Зомер открива десетки трупове на жени и деца. Децата са със счупени черепи, а някои от тях многократно са прободени с щик.

Червеноармеецът Лев Капелев, след това станал дисидент, си спомня, че когато влязъл в Източна Прусия, първото нещо което видял бил трупът на стара жена. „Дрехите и бяха разкъсани, между слабите и бедра забелязах телефонен апарат, а слушалката му беше забита във вагината и.”… за опитите си да защити цивилното население от безчинствата, майор Капелев заплатил с 9 години в ГУЛАГ.

Така за няколко седмици червените варвари превръщат града на Емануел Кант в развалини. Пощаден бил само гробът на философа. Казват, че това било заповед лично на Сталин, който прочел някъде , че той бил значителна фигура в науката. „Ние плуваме в река от лава, която извираше от някаква зла преизподня” казва доктор Ханс фон Лендорф и продължава да описва изобретателността на освободителите: „ Те не щадят нито осемдесет годишните жени, нито болните в безсъзнание. Една от пациентките ми, която беше ранена в главата и беше в кома … те многократно я изнасилваха”.

Психозата завладява немското население на окупираните от комунистите територии. Тези, които не са успели да се изтеглят на запад, дълбоко го съжаляват. Руските войници не научили почти нищо на немски с изключение на „Фрау ком”. Жените нямали никакъв избор освен да се подчинят. Дори децата започнали да играят на изнасилване.

Господарите в Кремъл не се интересували от геноцида срещу немците провеждан от собствените им подчинени в Източна Прусия. Това не вълнувало Сталин, както не го е вълнувала и съдбата на собствените му граждани. Както казва на 3 март 1945 г. именитият сталински пропагандист Иля Еренбург: „Историческата мисия на Съветската армия се състои в скромната и почетна задача да намали населението на Германия”. Колкото повече страх нагнетявала Червената армия, колкото повече хора убивала, колкото повече жени изнасилвала, толкова повече немци напускали земите на дедите си и тръгвали на запад да се спасяват и освобождавали земите за бъдещо съветско заселване.

Що се отнася до Източна Прусия, Сталин успява и я превръща в пустинна страна с градове фантоми, същото което прави и в Русия. „Катастрофата, която се разрази в резултат на съветското настъпление няма аналог в човешката история” - пише американският дипломат Джон Кенан. „Аз сам прелетях на американски самолет на неголяма височина над тази провинция. Видях само руини и пустинна територия. От единия край на хоризонта до другия нямаше нито един признак на живот …”

От 2 380 000 жители на Източна Прусия, според преброяването на населението през 1950 остават само 160 000 …

Библиография:

Hastings, M. “Armageddon” Chapter 10: Blood and Ice: East Prussia. Alfred A. Knopf, NY, 2004.
Fisch, B. “Nemmersdorf, Oktober 1944. Was in Ostpreußen tatsächlich geschah”, Berlin, 1997.
Hillers, M. “A Woman in Berlin: Six Weeks in the Conquered City” Translated by Anthes Bell.
Beevor, A. “Berlin: The Downfall 1945″, Penguin Books, 2002.
Toland, J. “The Last 100 Days” Chapter Two: Five Minutes before Midnight
Merridale, C. “Ivan’s War, the Red Army 1939-1945″, London: Faber and Faber, 2005.
Naimark, N. “The Russians in Germany: A History of the Soviet Zone of Occupation, 1945-1949″, Harvard University Press, 1995.
de Zayas, A. “A Terrible Revenge. The Ethnic Cleansing of the East European Germans, 1944-1950″, St. Martin’s Press, NY, 1994.

[tags]армадедон, прусия, червени варвари, сталин, кьонигсберг, 1945, 1944[/tags]

Европа, История, Русия, Терор и Комунизъм | wong it!

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

2 Comments

Храните днес в Африка не достигат. А преди 25 години достигаха ли?

Усетиха се. Проблемът с изхранването на населението в бедните страни е вече пред вратата им и най-накрая решиха да заговорят за него и де факто да признаят поредния провал на лявата финансова политика водена от МВФ и Световната банка към бедните страни в Азия и Африка.

МВФ и СБ още от самото си начало започнаха да пренебрегват селското стопанство, давайки приоритет на неясното и много широко като понятие „общо развитие”. Разбира се под общо развитие се имаше предвид преди всичко индустриализацията с ускорени темпове. Само че, фаворизирането на индустрията за сметка на селското стопанство е най-добрият начин да се унищожи не само земеделието, но и самата индустрия. Защо? Ами защото икономиката е едно цяло, колкото и на марксистите да им се ще да не е така.

Десетиления МВФ и СБ следвайки ортодоксалните икономисти като Смит, Вайнер и сие , игнорираше по политически причини тази проста истина. Именно връзките между индустрията и селското стопанство фаворизират икономиката. Например ако доходите се увеличават при селяните това води до увеличаване на продукцията на свързаните отрасли и доставя ресурс за нови индустриални браншове.

И така именно защото африканските страни с началото на деколонизацията, подкрепени от световните финансови институции, искаха да развиват приоритетно индустрията … именно по тази причина сега сме там където сме - и индустрията и земеделието потъват с бързи темпове. Селяните не произвеждат защото цените са много ниски и не успяват да конкурират субвенсионираната от държавата продукция от страните в ЕС, която влиза на африканския пазар като „международна помощ” и след това се оказва на черния пазар около два пъти по-евтина от местното производство. Пример за подобни бидон организации са Marketing boards, или Caistab в Бряг на слоновата кост.

Трябва да е ясно за всеки - точно марксистите икономисти подкрепени от части и от ортодоксалните неокласици вкараха африканската икономика в блатото. И тук не ви говоря за тези, които отидоха и още по-далеч в индустриалната лудост, като Секу Туре в Гвинея или Ратсирака в Мадагаскар, Мендисту в Етиопия, Ниерере в Танзания, които стигнаха по съветски образец до колективизация на селското стопанство, с текезесета не произвеждащи нищо.

Да, кризата в земеделието в Африка не е от вчера. Просто „вчера” големите решиха, че е време да я изкарат в медиите и да ни позанимават с нея година две. Поредната PR кампания с адресант западния данъкоплатец, който трябва отново да бъде убеден, че е необходимо да извади пари и да плаща за нещо, което отново ще бъде без резултат.

Made in Germany: Лили Марлен

Лили Марлен е без съмнение един от музикалните символите на 20 век. Една мелодия обиколила Света и влязла в историята. Това е любимата войнишка песен от ВСВ, официален химн на фронтовете от Русия, през Северна Африка до Бирма и Индонезия. Историята на песента продължава и след войната. Тя се превръща в най-популярния следвоенен хит.

Текстът на песента е от Ханс Леип(1893-1983), войник на руския фронт по време на ПСВ. Той пише поема за любовта и раздялата наричайки я „Лили Марлен”. В названието комбинира името на собствената си приятелка Лили и това на годеницата на другаря си по окоп. Така се ражда „Лили Марлен”.

Поемата е публикувана през 1938 година. Малко след това, Норберт Шулце написва музиката за нея. В тази епоха, той е вече наложил се композитор с известно име. Оперите, които пише са много добре приети от публиката, но точно тази песен в началото не се радва на никакъв успех. Злите езици говорят, че когато Гьобелс е я е чул за пръв път, тя не му харесала. Намирал я демотивираща за армията. В резултат на това, певицата Lale Andersen отказва да я пее и нито един издател не се наема с комерсиализирането и. В последствие, в самото начало на войната Андерсън (1905-1972) променя мнението си. Издадени са само 700 плочи.

Истинският успех на „Лили Марлен” започва през 1941 година, когато Радиото на Вермахта я излъчва за Африканския корпус на Ромел. След победата над Югославия, немското радио открива секция в Белград. За директор е назначен Карл-Хаинц Рейнген, който има приятел на служба в Afrika Korps и на когото тази мелодия е любимата. На 18 август 1941, радиото излъчва песента изпълнена от Андерсън. Фелдмаршал Ромел я чува и на другия ден започва да си я тананика, а след това иска от Радио Белград да я пуска по често в емисиите си. Радиото приема с ентусиазъм и я превръща в емблема на програмита. Излъчва я всеки ден преди края на емисията си в 21 ч. и 55 мин.

Успехът на песента идва много бързо и тя става любима на войниците от двете страни на фронта. Огромната популярност сред немските войници, се пренася и при съюзниците. Фронтовете и границите не могат да я спрат -появява се английската версия на Ан Шелдън, а не много късно след това я запява Вера Лин по ББС. „Лили Марлен” се превръща в неофициалния химн на Осма британска армия.

Тя се пее в болниците, на бойните линии, по гарите където композициите откарват младите мъже към мелницата на войната, по пристанищата на Америка, в кабаретата на Лондон и Берлин, от руските степи, през Атлантика чак до пустините на Северна Африка и заливите на Аржентина.

През есента на 1943, Марлен Дитрих(която живее и работи в САЩ от 1930 година и става американски гражданин през 1939 и която неразделно придружава американските войски от десанта им в Нормандия до разгрома на Германия) изпълнява на свой ред световния шлагер.

И днес песента си остава най-големия музикален успех на всички времена. Независимо как я оценяваме - като пропаганда, социален феномен или само като любовна песен, митът „Лили Марлен” се срещна с вечността и влезе в човешката история. Преведена на 48 езика, тя продължава да се пее и по другите фронтове след ВСВ - в Алжир през 1968, Виетнам, Косово, Афганистан, на здрачаване, когато носталгията е най-силна, след два, три акорда на китара се чуват познатите думи:

Vor der Kaserne
Vor dem grossen Tor
Stand eine Laterne
Und steht sie noch davor
So woll’n wir uns da wieder seh’n
Bei der Laterne wollen wir steh’n
Wie einst Lili Marleen.

Both our shadows meeting,
Melding into one
Our love was not fleeting
And plain to everyone,
Then all the people shall behold
When we stand by that lantern old
As once Lili Marleen.

Le temps passe vite
Lorsque l’on est deux!
Hélas on se quitte
Voici le couvre-feu…
Te souviens-tu de nos regrets
Lorsqu’il fallait nous séparer?
Dis-moi, Lily Marlène?

Ако не умра от страх в окопа,
Ако снайпер не ме надупчи
Или пък ако сам не се предам в плен
Ще бъдем заедно, знам
Изпълнени с любов тук…
С теб, Лили Марлен
С теб, Лили Марлен

От къде идва огромният и успех? Без съмнение от безсмъртните думи, но „Лили Марлен” не е само историята на един войник и неговото момиче. Това е композиция, която достига до самата същност на човешките чувства: раздялата с обичани хора, самотaта, тъгата по Родина и страха от смъртта. Феноменът „Лили Марлен” ни научи и на нещо друго - никога хората не могат да се намразят толкова много, че да не успеят да запеят заедно. Колкото и да сме различни винаги ще има поне една песен, която ще ни свързва, а това не е никак малко.

Избрани теми, История, Разни, Тенденции | wong it!

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

3 Comments

Батерии каквито заслужаваме

Батерии за детските ми играчки издържаха не повече от половин час, а на първият ми лаптоп му даваха 45 минути работа на батерия по каталог. Така продължи доста дълго време. Едва сега започват да се появяват сигнали за технологичен пробив в тази област.

Икономист публикува интересна статия за перспективите, историята и близкото бъдеще на батериите. Тази технология напредна сравнително малко през последните 20 години. Често научните изследвания вървяха в грешна посока и това струваше забавяне и преразход на научен потенциал. Изглежда, че от известно време нещата се развиват в правилна посока. За това говори диаграмата за капацитета на батериите спрямо специфичното им тегло. Литиийонната технология се развива по-бързо от предшестващата я никелкадмиева. В графиката се забелязва началото на експоненциална крива. Това означава ускоряване на класическата технология. Сигурен съм, че ни очакват добри изненади в този сектор.

Това ще даде голямо ускорение на няколко жизнено важни човешки проекта. На първо място става възможно да се появят масови електрически коли в края на следващото десетилетие(2020) и второ новите батерии ще създадат нов индустриален бранш: домашната роботика.

Не трябва да забравяме и сериозната работа в този сектор на Станфордския Университет, която беше определена като един от най-големите научни пробиви за 2007 година.

BMW 520d e по-икономичен от Toyota Prius

The Sunday Times организира тест и резултатът не е неочакван. Toyota Prius е точно това, което изглежда че е: символ на лицемерие и заблуда, който консумира повече гориво от голяма кола на BMW.

При пътуване от Лондон го Женева(включително повече от 180 км градско), BMW 520d се движи с включен климатик и радио, докато шофьорът на тойотата е изключил и двете с цел да икономисва гориво. Въпреки това BMW гори 4,7 на сто, а Toyota Prius с хибридната си технология – 4,9 литра на сто.

Западното военно превъзходство не е от вчера

Впечатляващи са били дисциплината и мотивацията на кръстоносните армии, които печелят битки срещу многократно по-многоброен противник. Технологичното превъзходство във въоръжението, но най-вече в организацията и управлението на войските си е казвало думата. Все пак, не всичко от римската военна традиция е било забравено.

След две годишна обсада кръстоносците превземат Акра и Крал Филип Френски се завръща у дома. Ричард I Лъвското сърце продължава похода към Яфа където турската армия го атакува. Ето какво пише турчина Боха ед Дин, дописник на Саладин за битката при Арсуф на 7 септември 1191 година:

“Врагът се движеше в боен ред; техните пеши войни маршируваха между нас и рицарите им в прави и непоклатими като стена редици. Всеки пеши войн носеше подобна на расо плътна плъстена дреха, а под нея - ризница, толкова яка, че нашите стрели не му правеха впечатление. Междувременно те стреляха с арбалети и стрелите им поваляха коне и мюсюлмански войни. Сред християните забелязах пеши войни, в чиито гърбове стърчаха забити от една до десет стрели, и въпреки това те продължаваха да вървят упорито с обичайното си темпо, без да изпадат от строя. Пешите войни бяха разделени на две: едните маршируваха така, че да прикриват войните на коне, а другите се движеха покрай брега и не участваха в битката, а си отдъхваха. Когато първите се изтощиха, те си смениха местата, за да отдъхнат.

Войните на коне се движеха между двете части на пешите войни и излизаха само за да нападнат. Те се състояха от три отряда: в първия беше Гай, бивш владетел на Йерусалим, с всички сирийски франки; във втория бяха англичаните и французите; а в тила - синовете на господарката на Тивериада и други войски. В центъра на тяхната армия се виждаше платформа превозваща кула висока колкото някое от нашите минарета, на която беше забито знамето на краля. Войската на франките продължаваше да настъпва в този ред като се сражаваше енергично през цялото време. Мюсюлманите изстрелваха рояци от стрели от всички страни като се мъчеха да разгневят рицарите и да ги накарат да излязат от защитата на пехотата. Но всичко беше напразно: те запазваха възхитително самообладание и продължаваха пътя си, без да забързат ни най-малко.

Флотилията им плаваше покрай брега успоредно на тях, докато пристигнаха на мястото, където щяха да лагеруват през нощта. Те никога не правеха дълги преходи, защото трябваше да щадят пешите войни, половината от които не участваха активно в битките, а носеха багажа и палатките толкова огромен беше недостигът им на товарни животни. Беше невъзможно да не се възхитиш на търпението, което тези хора проявяваха: те понасяха смазваща умора, без да получават лична облага. Най-после те разположиха лагера си на отдалечения бряг на река Цезарея.”

От тази далечна епоха ни разделят осем века, но ако разгледаме снимките, ще забележим и приликите. Разположението на живата сила между две редици бронираните машини има за цел да я предпази от атака; високо технологичната екипировка, която не отстъпва от тази на кръстоносците за времето си; висок боен дух и дисциплина; водене на сражения и победа срещу многократно по-многоброен противник. Приемствеността и трансферът на военни знания и умения са запазили непокътнати и до ден днешен силата на западните армии.

А ако американската кавалерия не дойде?

Европа се разоръжава едностранно. Оказва се, че намаляването числеността на сухопътните сили в Българската Армия не е изолирано явление в ЕС. Интересни са данните за четирите най-големи европейски държави:

- Великобритания: 290 тежки танка ( 5 бойни групи по 58 машини) и 26 батальона моторизирана пехота, 8 бригади(някой от тях само с по един полк, но към тях трябва да се прибавят и Royal Marines)

- Франция: 240 тежки танка(4 групи по 60), 26 батальона пехота, 8 бойни бригади плюс Френско-немската бригада. Към тях трябва да се прибави и Чуждестранния легион и 6-8 батальона разгърнати извън Европа.

- Германия: 258 тежки танка (6 групи по 43) и 15-18 батальона моторизирана пехота, 8 бригади, два батальона специални части.

- Италия: 200 тежки танка, 18-19 батальна пехота, 7 професионални бригади + 3 доброволчески при необходимост.

Сухопътните армии на големите европейски сили са средно с около 100 000 войника за страна(без ВВС и ВМФ). За отбелязване е , че армията на Белгия през 1980 година е била от 105 000 души. Четирите „велики” европейски сили общо имат на разположение 990 тежки танка и 400 000 войника, от които само около половината могат да бъдат използвани при необходимост и то само в границите на ЕС.

Да стискаме палци и да се надяваме, че в случай на „големи проблеми” ще можем все още да разчитаме на американската „кавалерия”, защото посочените цифри ясно потвърждават тенденцията за демилитаризация на ЕС.

България в 2008 Tax Misery & Reform Index. Голям прогрес

Forbes публикува Tax Misery & Reform Index за 2008 година. Индексът класира страните по ниво на данъци и такси. България се представя блестящо и заема осмо място след, Катар, Хонконг, Малта, Кипър. Страната ни е прекрасно място за инвестиции и за живот на богати хора.

2008 Tax Misery & Reform Index

The misery score is the sum of the taxes shown in the colored bars, at the highest marginal percentage in each locale. It is our best proxy for evaluating whether policy attracts or repels capital and talent. The countries at the top of the chart impose the harshest taxes while those at the bottom are the most tax friendly. The Reform column reflects a reduction in misery (a negative number highlighted in red) or an increase in misery since we began tracking. In most of the world local governments are usually funded from property taxes, which aren’t part of the Misery Index.

Реформите дават плодове. Наистина засега само за бизнеса и хората, които плащат високи данъци.

Защо Русия не е Америка, а Чечения не е Ирак

Защо САЩ категорично отказват да признаят руските действия в задкавказието като част от войната срещу тероризма, а чеченската съпротива да я приравнят с терористите от Ал Кайда?

Този фрагмент от документалния филм „Чеченски капан” отговаря много добре на тези два въпроса.

Сюжетът е следният:

1. Група руски войници се оказват в обкръжение.

2. Чеченците предлагат на на руснаците да се предадат, кaто животът им бъде запазен.

3. Руските войски вземат за заложници мирното население на чеченското село, в което са обкръжени - основно жени и деца и заплашват, че ще ги избият в случай на атака“Будете стрелять - перережем всех женщин и детей″

4. Чеченците се отказват от щурма и в последствие дошлите руски подкрепления пробиват блокадата.

5. Руските войници използвали за жив щит жени и деца се представят в медиите за герой.

6. Всичко това се случва преди събитията в Буденовска

Ето вече и отговорът на първия въпрос: „Защо Русия не е Америка?”. Защото американските войски в подобна ситуация не биха взели заложници, а ако ситуацията наистина е била чак толкова безнадеждна(това е съмнително защото са получили подкрепление), биха се били или биха се предали в плен. Според американския морал, използването на жени и деца за жив щит не е героизъм, а престъпление.

Отговорът на втория въпрос, „Защо Чечня не е Ирак?” е: защото ако на мястото на чеченците в тази операция бяха се озовали терористите от Ал Кайда, те само биха се зарадвали, че освен военната победа, те съвсем безплатно получават и доказателство за избиването на цивилни от руската армия. Следователно заплахата не би ги спряла да атакуват, а точно обратното. След това те биха използвали ситуацията в PR-акция, как някакви изроди са избили жени и деца.

От ден на ден в Ирак …

Годините минават и равновесието на силите в Ирак се променя. През пролетта на 2004 година, един неочакван бунт започнат от милициите на Муктада Ал Садр срещу американските сили, по време на битката за Фалуджа, накара американското командване да се откаже от превземането на сунитския град(Фалуджа) и да концентрира войски срещу шиитските милиции на Юг. По този начин беше провалена ключова за коалицията операция.

Четири години по-късно, се случва точно обратното. Муктада, след десетина дни сражения в Багдад с иракските сили за сигурност, подкрепени от британски и американски въздушни сили, се отказва от продължаването на конфронтацията . Обърнете внимание, че това се случва ПРЕДИ върху главите на муктадовите милиционери да бъде стоварен с цялата си мощ чукът на американо –британската военна сила. Всъщност Ал Садр капитулира пред иракската армия.

Загубите понесени от „Армията на Махди”, финансирана и подкрепяна от Техеран, обясняват този феномен. 1000 бойци убити за около 5 дни, са доказателество от една страна за ефикасността на иракските специални части и от друга говорят зле за подготовката и мотивацията на шиитските милиционери. Този извод се налага, особенно в сравнение с 2004 година, където една голяма част от иракските войници отказаха да воюват срещу метежниците и се присъединиха с оръжията си към тях. Новата иракска армия удържа първата си победа(разбира се с подкрепата на коалицията) и показа, че времето на непредвидеността е до голяма степен останало в миналото.

Всичко това се потвърди още веднъж и през този уикенд. Басра беше прочистена от остатъците на садриските милиции и иракската армия контролира града:

Iraqi Army Takes Last Basra Areas From Sadr Force

След всичко това, е още по-трудно да бъдат разбрани болшинството от медиите(и всички които все още им вярват), продължаващи да пишат за иракско „блато” където САЩ е затънал завинаги. Фактите говорят друго. Свидетели сме как, година след година въпреки допуснатите грешки, една нова регионална сила набира сили – Ирак националистически, мажоритарно шиитски, все още крехка държава, с която без съмнение ще трябва да се съобразява всеки в Близкия Изток – най-вече във военен и икономически смисъл, при условие, че САЩ неочаквано не се откажат от подкрепата си.

USA, Ирак и Иран | wong it!

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

6 Comments

Че Гевара никога не е бил подкрепян от народа

Патологичният убиец на бременни жени и деца, вечно дрогираният бисексуален социалист Че Гевара, никога не се е радвал на подкрепата на народните маси. Точно обратното - хората са го мразели и при първа възможност са до предали.

Кубинците в средата и края на 60-те полагат неимоверни усилия да изнесат партизанската технология за завземането на властта в независимите държави на Латинска Америка, с надеждата да постигнат победата на Марксистката революция и там. В поч­ти всички държави на Южна Америка възникват местни пар­тизански движения, марксистки по своята ориентация и радващи се на открита кубинска подкрепа. И без
изключение, те претърпяват кошмарен провал. Най-ярка персонификация на този провал представлява самият Че Гевара и неговият трагикомичен опит да започне подобно движение в Боливия, който завършва със собствената му смърт. Ернесто Гевара(Че) пише:

Продължаваме да живеем в тотална изолация. Различни болести подкопават здравето на някои от нашите другари. Селската ни база е все още неразработена, въпреки че евентуална програма за пла­ниран терор би успяла да неутрализира част от тях, а после да дойде и подкрепата им. Засега нямаме нито един доброволец от селяните… Ако трябва да обобщя, измина месец, през който всичко протече нормално, предвид стандартното развитие на
партизанската война.

Че Гевара,
Боливия, април 1967 г.

Виж още:

Ернесто(Че) Гевара и Шамил Басаев

В Куба комунизмът най-сетне победи. 230 гр. месо за човек на месец

Червеният терорист Ернесто Че Гевара

.

Терор и Комунизъм | wong it!

If you enjoyed this post, please consider to leave a comment or subscribe to the feed and get future articles delivered to your feed reader.

22 Comments

Допингът в науката, по-разпространен от този в спорта

Ако сте си мислили, че спортистите са шампиони по вземане на допинг, дълбоко сте се лъгали. Съгласно анкетата та списание «Nature», 20% от работниците на умствения труд от 60 страни в света, използват като стимулатори на умствената дейност лекарства за лечение на ADHD(Attention Deficit Hyperactivity Disorder) - напълно игнорирайки страничните ефекти, с които са прекрасно запознати. Още по-лошо:

Болшинството от тях считат, че на здрав възрастен трябва да бъде позволено да употребяват тези лекарства, ако те го желаят, с наложени ограничения за деца. Една трета от тях казват, че ще се чувстват задължени да дават тези лекарства и на децата си ако другите деца ги взимат.

Медикаментите, за които става въпрос са:

Trade Name	Generic Name	Approved Age
Adderall	amphetamine	3 and older
Concerta	methylphenidate (long acting)	6 and older
Cylert*	pemoline	6 and older
Dexedrine	dextroamphetamine	3 and older
Dextrostat	dextroamphetamine	3 and older
Focalin	dexmethylphenidate	6 and older
Metadate ER	methylphenidate (extended release)	6 and older
Metadate CD	methylphenidate (extended release)	6 and older
Ritalin	methylphenidate	6 and older
Ritalin SR	methylphenidate (extended release)	6 and older
Ritalin LA	methylphenidate (long acting)	6 and older

Както виждаме, на първо място и най-безвреден е амфетаминът. Той може да се приема от деца над три години. В този ред на мисли, може да се каже, че дупнишките братя Галеви в известен смисъл допринасят за развитието на науката, а Румен Петков се оказва в ролята на ангел хранител на световния прогрес.

Централните банки с общ фронт срещу финансовата криза. Големите излязоха на светло

Ако до сега е имало някакви съмнения, че сме във финансова криза, то днес те изчезнаха. Големите финансови играчи координирано приведоха в действие план за преодоляване на проблемите.

Първият залп беше даден както и подобава от най-мощния: днес на 11 март, Fed заедно с Централната Европейска Банка, обявиха серия от мерки за увеличаване на ликвидността на финансовите пазари. В общо комюнике те казват:

„Натискът върху някои пазари не престава да се интензифицира … Ние ще продължим да работим заедно и да вземаме необходимите мерки за да контрираме този натиск върху ликвидността.”

Но нещата не спират до тук. Двата колоса в световните финанси, предвиждат включването в инициативата на Националната Банка на Швейцария(BNS), Канадската и английската национални банки, както и японската банка.

Какво точно ще се прави?

1. Fed ще увеличи от 10 на 30 милиарда $ отворената кредитна линия за Централната Европейска Банка

2. Fed ще увеличи от 2 на 6 милиарда $ кредитната линия за Националната Банка на Швейцария

3. Централната Европейска Банка стартира нова операция в $ ( тук подробности не са известни) с капитал от 15 милиарда $. Резултатът от тази операция ще стане известен на 27.03.2008.

4. В същото време американците стартират нова процедура, която ще им позволи да заемат ценни книжа за 200 милиарда $ на група големи банки .

5. Fed еднократно ще увеличи ликвидността с 100 милиарда $, като в същото време ще започне изкупуване на книжа за същата сума.

Какво ни прави впечатление?

Първото е, че очевидно нещата са по-сериозни отколкото се е предполагало и това е наложили публично оповестена и политически подкрепена акция на финансовите колоси. Нещо което се наблюдава сравнително рядко - обикновено те привилегироват дискретността и стоят далеч от медиите. Фактът, че сега са излезли от сянката, говори достатъчно сам по себе си.

Второ, още веднъж много ясно виждаме кой е отговорен за световната икономика и къде са съсредоточени ресурсите. Такива кризи ни показват истинските Големи играчи, а не тези които претендират за титлата. Констатираме отсъствието на китайски и руски институции, които по една или друга причина не са били поканени в „кризисната група”.

Мръсница, сама си го търсиш … о времена, о нрави!

През 2001, професорът антрополог Unni Wikan, заяви че “жените в Норвегия трябва да поемат своята част от отговорността” тъй като мюсюлманите ги намират провокативни в стила на обличане и в поведението.

Изводът на професора е, че не мюсюлманите трябва да се адаптират към европейските норми, а точно обратното: “норвежките трябва да разберат, че живеят в мултикултурaлно общество и са длъжни да адаптират към него поведението си”.

В Дания, където ситуацията е катастрофална, един от мюфтиите на Копенхаген, заяви за медиите, че жени, които отказват да носят забрадки са “кандидатки за изнасилване”.