България се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Бързият разгром на Югославия и Гърция от силите на Вермахта през април 1941 г. е последван от присъединяването с неокончателен статут към Царството на територии от Западна Тракия, Югоизточна Македония, островите Тасос и Самотраки, събирателно наричани Беломорие, от Вардарска Македония, Косово и Поморавието заедно със Западните покрайнини, всичко на обща площ 39765,6 кв. км.Правителството на Богдан Филов разработва програма за изграждане на основните комуникации в тези райони, паралелно със структурирането на администрация, образователните, стопанските, културните и другите държавни институции. Сред тях значително място е отделено на строителството на свързващи железопътни линии между старите предели на Царството и новите земи [1].
България провежда железопътна политика спрямо географската област Македония непосредствено след Освобождението и стремежът за жп свързване е характерен за почти всички правителства преди и след войните от 1912-1913 и 1915-1918 г. Въпреки че един от крайните резултати - осъществяването на директна жп връзка, не е постигнат, на територията на България е изградена и на 16 юли 1910 г. е открита до крайната точка на границата линията София-Кюстендил-Гюешево от проекта до Скопие. През Първата световна война не само за военни цели се строят теснолинейки (600 мм) по трасетата: Скопие-Тетово-Кичево, достигнала в околностите на Охрид; Градско-Прилеп, достигнала в околностите на Битоля; Радомир-Дупница-Г.Джумая/дн.Благоевград/-Кулата, достигнала на няколко километра от Демир Хисар /дн. Сидирокастрон/, и някои по-къси линии с обща дължина 671 км или 88,3 % от целия внесен дековилен парк. В държавната програма като основни свързващи проекти за нормални железници са приети Гюешево-Куманово, Кюстендил-Царево село /дн. Делчево/-Кочани-Щип-Градско и по долината на р. Струма[2]. Между двете световни войни на мястото на теснолинейката е построена нормалната линия Радомир-Дупница-Г. Джумая и се работи към Симитли и Крупник за достигане до гръцката границата при Кулата[3]. В същия период е изградена теснолинейка (760 мм) към долината на р. Места от Саранбей /дн. Септември/ до Белица от проекта с крайна точка Неврокоп /дн. Гоце Делчев/[4]. Приблизително от тази железопътна реалност започват българските жп строежи в Македония по време на Втората световна война 1941-1944 г. или първата основна причина е продължилата повече от половин век и не показала необходимите резултати политика по този въпрос. На лице е пълна приемственост между отделните правителства, които схващат необходимостта от преки комуникации като елемент за реализиране на стремежа за национално обединение.
