“Златото е като оръдие отвързало се по време на буря, което неконтролируемо се носи в непредвидима посока по палубата на финансовия кораб разчиствайки всичко по пътя си.”
Herbert Hoover, Президент на САЩ, 1932 година
Вложителите не искаха да оставят спестяванията си в застрашена банка и паниката избухваше и при най-малките симптоми за трудности. Тъй като имаше опасност банките да фалират, хората които можеха търсеха спасение за парите си. Никой не искаше да държи състоянието си в една система, която беше на границата на банкрута. Никакви политически мерки, никакви финансови ограничения, увеличения на лихвите не успяваха да задържат парите в страна чиято финансова система се дезинтегрираше. Слуховете за отвързване на паричната единица от златното и покритие само засилваха паниката. Този затворен адски кръг захранваше сам себе си - очакванията за девалвация провокираха банкови фалити, а банковите фалити провокираха девалвация. Кризата на банките и валутите парализираше кредитирането и пазара на капитали. Заемите спряха и дори предприятия с отлични резултати, които биха могли да увеличат печалбите си нямаха достъп до финансиране.
За по-малко от седмица след фалита на Creditanstalt, паниката завладя Унгария. След месец в Германия населението започна масово да теглят спестяванията си и да купува злато или долари. По този начин свързаните европейски икономики се теглеха една друга в ужаса на анархията. През 1931 година, германското правителство затвори банките и суспендира конвертируемостта на марката към златото и другите валути.