Вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни пред Си Ен Ен
За Иран ще търсим докрай дипломатическо решение
Улф Блицър
На 25 януари т.г. водещият журналист на Си Ен Ен Улф Блицър взе интервю от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни. То бе веднага излъчено в неговото предаване "Ситуационна зала", което, според създателите му, представя информацията сурова, без сценарий и редактиране. Представяме ви техния разговор със съкращения.
- В обръщението си "За състоянието на Съюза" президентът Буш спомена Осама бин Ладен. Защо не можете да го хванете?
- Явно добре се е скрил. Известно време го търсихме. Мисля, че окончателно е влязъл под земята. Не комуникира, освен може би чрез куриер. Вече не говори по радиото, не праща видеозаписи, както правеше в миналото.
- Но Номер 2 в Ал Каида, Айман ал-Зауахири, го прави. Той е на екран почти колкото мене.
- Не вярвам някой да стои на екран колкото тебе, Улф! Не зная дали имаш представа, че те, двамата, обитават най-накъсаната, груба територия на планетата. Бил съм в Афганистан, Пакистан, по границата и прохода Хибер. Много труден терен! Части от него никога не са били под контрола на човека.
- Жив ли е още Бин Ладен?
- Мисля, че да.
- И мислите, че е в Афганистан или Пакистан?
- Не искам да бъда толкова точен.
- Това е много смущаващо. Пет години след 11 септември още не можете да го хванете! А неговият заместник през ден, през два се показва по телевизията.
- Но хванахме целия "слой" на Ал Каида под Бин Ладен и Зауахири. Знаеш ли коя е най-опасната работа на този свят? Третият човек в Ал Каида. Хората на този пост живеят много кратко, или попадат в плен при нас - например Халид Шейх Мохамед. Осуетихме много от заговорите, които те планираха след 11 септември. Вече 5 години на територията на Америка няма нито един атентат. Разузнаването и въоръжените сили на САЩ вършат невероятна работа! Нанесохме големи поражения на висшето ръководство на Ал Каида. Тя все още съществува, но не е толкова силна, колкото преди.
- Може би щяхте да имате по-големи успехи, ако заради Ирак не бяхте изоставили войната срещу тероризма…
- Отдавна слушам този аргумент. Стар е. Истината е, че можем да вършим две неща едновременно - да водим войната срещу тероризма и да стабилизираме Ирак. Ако не бяхме влезли в Ирак, Саддам Хюсеин щеше още да е на власт и в този момент щеше да води ядрена надпревара със своя ирански съсед Махмуд Ахмединеджад - неговият смъртен враг. Но аз нямам нищо против да спорим до утре.
- Но забранените за полети зони силно сдържаха Саддам.
- Не, не го сдържаха. Саддам подкупваше определени фигури в чужди правителства. Програмата "Петрол срещу храни" беше корумпирана отгоре до долу. В миналото Саддам е използвал оръжия за масово унищожение. Той запази военните способности за производството им и можеше да го възобнови. Той изхвърли оръжейните инспектори. Финансираше семействата на атентаторите- самоубийци. Саддам беше един от най-големите спонсори на тероризма, а Ирак стана убежище на терористи. Той започна две войни. Той наруши 16 резолюции на Съвета за сигурност. Но Саддам е вече е история, затова и нашият спор е възможен. Сваляйки Саддам, ние постъпихме правилно, защото оттогава досега в Ирак три пъти се проведоха национални избори. В Ирак има демокрация. Имаме конституция и ново, демократично избрано правителство. И друго - нашето присъствие в Ирак не може да бъде причина за засилване на тероризма. На 11 септември 2001 г. ние не бяхме в Ирак. Те нямаха нужда от нашето присъствие в Ирак, за да нападнат Америка.
- Но самият президент Буш говори за възможността от "кошмарен сценарий" в Ирак. Там има…
- Не, няма! Там има само текущи проблеми. Но ние постигнахме целите си - отървахме се от стария режим. Сега там има нов режим. Той е бил на власт по-малко от година. Не бързайте да го отписвате. Всъщност, много провинции на Ирак са относително спокойни. Все повече власт бива трансформирана на самите иракчани. Ирак има и големи успехи. Вярно, имаме още много работа. Трябва да подобрим сигурността на населението. Президентът изработи план за това. Най-голямата опасност може да дойде от изтеглянето на САЩ от Ирак в този момент. Това би дало валидност на стратегията на терористите. Ще покажем, че не ни стиска да се бием срещу тероризма.
- САЩ крепят това шиитско правителство с много пари и огромни количества прецизно, модерно оръжие. Обучаваме ги. Не се ли безпокоите, че накрая и те ще се обърнат срещу нас, както някога направи Ал Каида?
- Това няма да стане. Можем много да спекулиране с "ами ако това", "ако онова"…
- Как няма да стане? Премиерът Нури-ал-Малики все по-силно затопля отношенията си с Иран и Сирия. Защо не търси затопляне с умерените арабски правителства - Йордания, Египет, Саудитска Арабия?
- Той развива отношенията си с всички тях. Те са му съседи.
- Но те са сунити, а Малики е шиит…
- Той, освен това, е иракчанин. Той не е персиец. Между арабите и персийците има големи разлики, макар и двете групи да са шиити. Не можем да твърдим, че щом е шиит, значи е враг. По-голяма част от иракчаните са шиити и те за първи път в историята си проведоха демократични избори. В Ирак ще победи принципът на демокрацията - управление на мнозинството.
- Направихте големи гафове - самият президент го признава.
- Спомнете си какво стана, когато се изтеглихме от Афганистан. Подкрепяхме активно муджахидините срещу Съветския съюз, те победиха с наша помощ и ние се изтеглихме. След което на власт дойдоха талибаните и превърнаха страната в убежище на Ал Каида - с тренировъчни бази, в които 20 000 терористи бяха обучени само в края на 90-те години. Удариха военния кораб "Коул", нашите две посолства в Източна Африка и накрая дойде 11 септември, когато избиха близо 3000 американци в родината им. Ето, това става, когато се изтеглим от Близкия изток. Едва тогава разбрахме, че всичко, което става в Близкия изток, има жизненоважно значение за Америка. Нашите критици, които искат да се изтеглим от Ирак, не предлагат алтернативен план, ни политика. Те искат само да предислоцираме или изтеглим войските. Истината е, че можем да доведем докрай и двете мисии. Имаме човек като генерал Петреус, който сега поема командването. Имаме добра стратегия. Трябват ни само здрави нерви, за да довършим докрай работата.
- Ако сенатът приеме резолюция срещу изпращането на допълнителни войски в Ирак, ще ги изпратите ли?
- Това няма да ни спре. Но това ще бъде лошо с оглед на духа на нашите войски в Ирак. Онзи ден генерал Петреус много добре обясни това пред сенатската комисия, която го изслушваше: "Не може да гласувате с голямо мнозинство за моята кандидатура като главнокомандващ в Ирак, да ме изпратите там с възложена от вас мисия, а после да приемете резолюция, която е против мисията ми там". Така че ние продължаваме по нарчертания път, независимо какво говорят и правят в Конгреса. Онова, което те могат да направят, понеже държат кесията, е да съкратят финансирането. Имат право на това. Но президентът вече взе решение. Ние ще продължим да се консултираме с Конгреса. Но трябва и да си свършим работата. Генерал Петреус и нашите войници там ще я свършат, и то много по-скоро, отколкото говорещите глави по телевизиите си представят.
- Коя е най-голямата ви грешка в Ирак?
- Подценихме колко много е смачкано населението на Ирак през 30-те години управление на Саддам, особено шиитите. Те не могат да се изправят и да поемат отговорност да се самоуправляват. Понеже десетилетия наред всеки, който е заставал изправен там, е губил главата си.
- Смятате ли, че Нури ал-Малики е способен да арестува Моктада Садр - антиамериканският шиитски ходжа, който командва "Армията на Махди"?
- Засега нямам основание за недоверие към Малики. Той се активизира напоследък. Показа желание да арестува всички елементи, които нарушават закона.
- Питах конкретно за Садр…
- В последните седмици Малики подгони "Армията на Махди". Арестувал е към 600 нейни бойци. - Генерал Абизейд казва: "Садр избива американци. Търсихме го жив или мъртъв." Трябва ли Малики да арестува Моктада Садр?- Това е въпрос, който ще бъде решен от Малики. Мисля, че ще го направи. Нека да го оставим да се справи със сектантското насилие в Ирак както прецени за добре. Там има и престъпни елементи на стария режим, баасисти.
- Преди повече от година казахте, че въстанието в Ирак е в предсмъртна агония. Какво излезе?! Как да ви вярваме?
- Ако историята се пишеше от хората, които с нетъпение чакат да се провалим в Ирак, включително и някои наши приятели в медиите, поражението не ни мърдаше. Но като направим равносметката, виждаме колко много сме постигнали. Тежко ни е. Трудно ни е. Много е лесно да стоиш отстрани с наплюнчен пръст, да гледаш накъде ще задуха вятъра и после да започнеш да поучаваш стадото. Сегашният президент не е такъв. Той поема отговорност за всичко, което правим в Ирак. Хайде да помислим какви последици ще има политиката, която вие предлагате.
- Аз не предлагам, само питам...
- Не, не само питаш. Ти правиш внушения. Мисля, че въпрос на почтеност е да кажете: "Вижте, ние не знаем какво трябва да се прави. Смятаме да приемем поражението и толкоз". А знаете ли какви ще бъдат последиците за Америка от това?
- Готов ли сте да започнете война срещу Иран, за да разрушите ядрените му способности?
- Хайде сега, Улф! Знаеш, че няма да правя спекулации на тази тема. Никоя президентска администрация, освен ако са психически болни, няма да отговори на твоя въпрос. За Иран имаме изработена политика. В ООН получихме единодушно одобрение за налагането на санкции. Бе приета резолюция относно иранската ядрена програма. Ще направим всичко възможно, за да решим проблема по дипломатически път. Но в същото време показахме, че всички останали опции също са на масата.
- Сенаторите демократи Байдън и Рокфелер казаха, че ако ще предприемате военни стъпки срещу Иран, ще ви трябва одобрението на Конгреса,. Ще ги предприемете ли?
- Няма да спекулирам с "военни стъпки", ако ще цял ден да ми повтаряш този въпрос.
- Вярно ли е, че Белият дом е "натопил" вашия съветник Люис Скутър Либи, който е на съд, за да защити президентския съветник Карл Роув?
- Аз съм призован като свидетел по това дело и след седмици ще свидетелствам. Няма да кажа нищо повече ни на теб, ни на някой друг от медиите. Скутър Либи е извънредно способен и талантлив човек.
- Консервативните републиканци се страхуват, че ще се споразумеете с демократите и ще узаконите престоя на милиони нелегални имигранти в САЩ. Какво смятате да правите с тях?
- Нужни са поправки към законодателствотро за имигрантите. Проблемът е много сериозен в онези сегменти от нашата икономика, които разчитат на труда на нелегалните имигранти. Ще затегнем още повече контрола на границите. Вече утроихме бюджета на граничните войски. Сега трябва да изработим програма за временно пребиваващи гастарбайтери в САЩ. С нея ще регулираме потока на нелегалните. Имаме съгласието и на лявата, и на дясната страна на Конгреса.
- Смятате ли, че от Хилъри Клинтън ще излезе добър президент?
- Не, защото е демократка. Имам философски и политически противоречия с нея.
- Какви са шансовете на сенатор Джон Макейн за президентския пост? Той е републиканец, но е много критичен към вас. Казва, че президентът не трябва да се вслушва в съветите ви. Нарече Ръмсфелд "най-лошият военен министър на САЩ след Макнамара."
- Джон е добър човек. Познаваме се много отдавна. По много въпроси сме съгласни, по други - не. Дон (Ръмсфелд-б.р.) беше много силен военен министър.
- Дъщеря ви Мери, лесбийката, която живее със своя партньорка, обяви, че е забременяла (с изкуствено оплождане -б.р.). Вашите критици питат нима не е важно за едно дете да има нормално семейство. Искате ли да им отговорите нещо?
- Щастлив съм, че ще имам шесто внуче, Улф! Обожавам и двете си дъщери и всичките си внуци! Мисля, че с този въпрос ти просто мина границата.
- Намирам вашите дъщери Лиз и Мери за симпатични. Поздравления за шестото внуче. Това беше един честен въпрос.
- Абсолютно несъгласен съм с тебе.
eCp
петък, 26 януари 2007 г.
В Белгия футболистите без 18 и 88 номер на фанелките. Не е виц.
Мин. на вътрешните работи на Белгия е забранил носенето от футболистите на фанелки с номера 18 и 88. 18 отговаряло на Адолф Хитлер, а 88 на Хаил Хитлер:
Brussels Berserk: Belgium Forbids 18 and 88
Patrick Dewael, the Belgian minister of the Interior, has forbidden the wearing of football shirts displaying the numbers 18 and 88. According to the Liberal minister the number 18 stands for “Adolf Hitler” and the number 88 for “Heil Hitler.” A is the 1st letter of the alphabet, H the 8th.
The numbers 37 (Che Guevara) or 13 (Mao) are not forbidden. Neither are the popular T-shirts with Che Guevara’s portrait.
One reader in a Brussels paper wondered whether citizens living in houses with the numbers 18 and 88 will be blacklisted as Nazis by the authorities. Young people born in 1988, who have email addresses containing their year of birth, are worried too.
timber
Brussels Berserk: Belgium Forbids 18 and 88
Patrick Dewael, the Belgian minister of the Interior, has forbidden the wearing of football shirts displaying the numbers 18 and 88. According to the Liberal minister the number 18 stands for “Adolf Hitler” and the number 88 for “Heil Hitler.” A is the 1st letter of the alphabet, H the 8th.
The numbers 37 (Che Guevara) or 13 (Mao) are not forbidden. Neither are the popular T-shirts with Che Guevara’s portrait.
One reader in a Brussels paper wondered whether citizens living in houses with the numbers 18 and 88 will be blacklisted as Nazis by the authorities. Young people born in 1988, who have email addresses containing their year of birth, are worried too.
timber
четвъртък, 25 януари 2007 г.
Ben of Mesopotamia
Brian Freeman
Thursday, January 25, 2007
The good news is I’m back safely in Baghdad. The bad news is that I’m in Baghdad.But when I finally emerged from a jet-lag induced coma and stopped by my office to check email, I received some truly tragic news. On Saturday, my friend Captain Brian Freeman was killed in Karbala. (I don't know if his family has been briefed on the details, so for now it suffices to say that Brian and four other members of his Civil Affairs team were killed by militia members, likely Jaish al Mahdi trained in Iran).
Brian was recalled to active duty at the same time as I was in January 2006, and was a fellow member of “The Dirty Dozen,” the twelve Individual Ready Reserve Captains who went through 2-3 months of inprocessing and Civil Affairs training while living in the same barracks together at Ft. Jackson and Ft. Bragg. Unlike most of the other officers in our group, Brian was opposed to the war, and had the courage to say so. But even though he questioned the wisdom of our being in Iraq, he said that he had made a commitment when he entered West Point in 1995, and that he was honor bound to fulfill that pledge regardless of his political beliefs.
I actually ran into Brian two weeks ago before I went on TDY, and unbeknownst to me at the time, just nine days before he was killed. He was in the IZ to interview for a commission in the U.S. Coast Guard, so that he could continue to serve his country without being deployed to Iraq again and missing another year of his children’s life. We talked about his kids (Gunner is 3, and his daughter Ingrid was born just a few weeks before David), about his business school applications, and about what we wanted to do once we were back from Iraq.
Even though we obviously disagreed on the politics of the war, I respected Brian a great deal for standing by his principles. I apologized to him for the less-than-diplomatic behavior I sometimes displayed in our political arguments back at Bragg. Of course, Brian said no apology was necessary -- he was never one to hold grudges or take stuff too personally -- and admitted that half the time he was just screwing with me anyways. (He was easily the funniest guy in the barracks and the class clown in our Civil Affairs course).
I still believe strongly in the strategic importance of this war, even if it has turned out to be much more difficult than anybody anticipated. But sometimes it is excruciatingly difficult to reconcile the necessity of winning in Iraq with the human cost it entails.
When I saw the email in my inbox with only his name as the subject line, I knew what it likely meant, and felt as if I'd been punched in the face. My heart breaks for his wife and his kids. I now know four small children who will never see their fathers again because of this war, because their dads were honorable men who deserved far better fates.
This absolutely kills me.
Thursday, January 25, 2007
The good news is I’m back safely in Baghdad. The bad news is that I’m in Baghdad.But when I finally emerged from a jet-lag induced coma and stopped by my office to check email, I received some truly tragic news. On Saturday, my friend Captain Brian Freeman was killed in Karbala. (I don't know if his family has been briefed on the details, so for now it suffices to say that Brian and four other members of his Civil Affairs team were killed by militia members, likely Jaish al Mahdi trained in Iran).
Brian was recalled to active duty at the same time as I was in January 2006, and was a fellow member of “The Dirty Dozen,” the twelve Individual Ready Reserve Captains who went through 2-3 months of inprocessing and Civil Affairs training while living in the same barracks together at Ft. Jackson and Ft. Bragg. Unlike most of the other officers in our group, Brian was opposed to the war, and had the courage to say so. But even though he questioned the wisdom of our being in Iraq, he said that he had made a commitment when he entered West Point in 1995, and that he was honor bound to fulfill that pledge regardless of his political beliefs.
I actually ran into Brian two weeks ago before I went on TDY, and unbeknownst to me at the time, just nine days before he was killed. He was in the IZ to interview for a commission in the U.S. Coast Guard, so that he could continue to serve his country without being deployed to Iraq again and missing another year of his children’s life. We talked about his kids (Gunner is 3, and his daughter Ingrid was born just a few weeks before David), about his business school applications, and about what we wanted to do once we were back from Iraq.
Even though we obviously disagreed on the politics of the war, I respected Brian a great deal for standing by his principles. I apologized to him for the less-than-diplomatic behavior I sometimes displayed in our political arguments back at Bragg. Of course, Brian said no apology was necessary -- he was never one to hold grudges or take stuff too personally -- and admitted that half the time he was just screwing with me anyways. (He was easily the funniest guy in the barracks and the class clown in our Civil Affairs course).
I still believe strongly in the strategic importance of this war, even if it has turned out to be much more difficult than anybody anticipated. But sometimes it is excruciatingly difficult to reconcile the necessity of winning in Iraq with the human cost it entails.
When I saw the email in my inbox with only his name as the subject line, I knew what it likely meant, and felt as if I'd been punched in the face. My heart breaks for his wife and his kids. I now know four small children who will never see their fathers again because of this war, because their dads were honorable men who deserved far better fates.
This absolutely kills me.
Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.
Източна Германия е плащала и надплащала на съветските войски, окупиращи територията и. Това и е струвало 1 600 милиона марки годишно. От тях за издръжка на болшевишката армия са отивали 1 293 милиона, а останалото е влизало директно в Госбанку СССР. Даже дневните пари на офицерите са идвали от джоба на немеца. КГБ не е бил изключение - сатрапите енкаведисти са били на издръжка от жертвите си.
Ето това е пример за интернационализъм и класова солидарност в действие:
"С 1953 года,-- писал министр иностранных дел СССР Вячеслав Молотов,-- правительство ГДР уплачивает СССР на эти цели ежегодно 1600 млн марок. Из этой суммы Министерству обороны СССР выделяется на содержание наших войск в Германии 1293 млн марок, а остальная сумма передается Госбанку СССР. Из этой суммы расходуется на посольство 7,6 млн, на финансирование "Висмута" -- 57 млн, на содержание инспекции КГБ -- 28,1 млн и войск МВД СССР -- 24,5 млн марок. Кроме того, 190 млн марок выплачивается офицерам Группы войск в обмен на рубли дополнительно к получаемым ими окладам в марках. Учитывая, что за последнее время дважды объявлялось о сокращении численности наших войск в ГДР и что ГДР испытывает серьезные экономические трудности, следовало бы сократить ежегодные платежи ГДР на содержание советских войск в Германии. "
eCp
Ето това е пример за интернационализъм и класова солидарност в действие:
"С 1953 года,-- писал министр иностранных дел СССР Вячеслав Молотов,-- правительство ГДР уплачивает СССР на эти цели ежегодно 1600 млн марок. Из этой суммы Министерству обороны СССР выделяется на содержание наших войск в Германии 1293 млн марок, а остальная сумма передается Госбанку СССР. Из этой суммы расходуется на посольство 7,6 млн, на финансирование "Висмута" -- 57 млн, на содержание инспекции КГБ -- 28,1 млн и войск МВД СССР -- 24,5 млн марок. Кроме того, 190 млн марок выплачивается офицерам Группы войск в обмен на рубли дополнительно к получаемым ими окладам в марках. Учитывая, что за последнее время дважды объявлялось о сокращении численности наших войск в ГДР и что ГДР испытывает серьезные экономические трудности, следовало бы сократить ежегодные платежи ГДР на содержание советских войск в Германии. "
eCp
сряда, 24 януари 2007 г.
Папа, холокост, датски карикатури - или как социалистите готвят манджа с грозде.
Социалистката Brigitte Zypries, която в момента е министър на правосъдието на Федералната република, предложи за обсъждане нов паневропейски законопроект за борба с расизма и ревионизма.
Според твърденията на германската социалистка, законът би трябвало да е насочен срещу негационизма ( отричането) на холокоста. При по-внимателното му прочитане, обаче се забелязва, че отхвърлянето на холокоста, ще е далеч не единственото инкриминирано в бъдещия закон.Der Spiegel по повод интервюто си с Friso Roscam-Abbing, говорител на европейския комисар по правосъдието, отбелязва че конференцията за холокоста в Техеран, речта на Папа Бенедикт XVI в Ратисбон, датските карикатури на Мохамед са смутили европейското обществено мнение??? и заслужават "усилие" за борба срещу расизма и антисемитизма. Friso Roscam-Abbing добавя: "Устанаовяването на общи критерии ( в случая става дума за закон предвиждащ затвор между една и три години)...ще означава , че в Европа няма да има убежище, в което крайно десните партии биха се почувствали на сигурно място"
Какво лицемерие! Поставянето в една кошница на негационизма, Папата, крайно десните партии, и свободата на печата и словото ( датските каракатури), плюс приказки за расизъм. Ако законът бъде приет в този му вид, ще означава, че ако Папата си позволи нова реч като тази в Ратисбон има опасност да бъде подведен под отговорност, а ако вестник си позволи датския кураж с карикатурите, рискува да бъде затворен и редакцията му тикната зад решетките. Европейското законово недоносче ще позволи и разтурянето на националистически партии, за които в момента гласуват повече от 20 милиона избиратели.
В същото време, странно защо, социалистите и дума не обелват за крайно левите партии проповядващи класова омраза ( с какво класовата омраза е по добра от расовата?) и отминават изказвания на лидера на френските социалисти и интимен приятел на кандидатката за френското президенство, който в открит текст по най-гледаното време на френската телевизия заяви: "Аз не обичам богатите" - според социалистите във Франция богати са тези, които печелят повече от 4000Е месечно.
Законът мълчи и за фашизираните зелени, които предлагат въвеждането на съдебна отговорност за отричащите глобалното затопляне. Питам се, веднъж тръгнали по този път къде ли ще спрем? Впрочем, знае се къде - ще ни се наложи да аплодираме отварянето на новия ГУЛАГ - ЕС.
Не мога да не си задам и следните въпроси:
1. Кой и по какви критерии ще решава коя партия е крайно дясна?
2. Защо са пропуснати в закона крайно левите партии?
3. Защо се споменава само холокоста, а са забравени престъпленията на комунизма и 140 милиона жертви на болшевишките репресии?
4. Значи ли че от тук нататък всeки автор на политически карикатури ще бъде преследван навсякъде в Европа?
5. Кой може да съди Папата - духовен водач на християнството и държавен глава?
6. Нападките срещу християнството ще са ли обект на преследване от закона?
Наистина не вървят добре нещата с демокрацията в ЕС.
Но нека внимават тези господа, които се крият зад нещастието и жертвите на еврейския народ и ги използват като аргументация за отнемане на Свободата ни. Нека не се заблуждават - всичко това много бързо може да се обърне срещу авторите си и няма да се изненадам ако накрая, именно те се озоват на подсъдимата скамейка.
Според твърденията на германската социалистка, законът би трябвало да е насочен срещу негационизма ( отричането) на холокоста. При по-внимателното му прочитане, обаче се забелязва, че отхвърлянето на холокоста, ще е далеч не единственото инкриминирано в бъдещия закон.Der Spiegel по повод интервюто си с Friso Roscam-Abbing, говорител на европейския комисар по правосъдието, отбелязва че конференцията за холокоста в Техеран, речта на Папа Бенедикт XVI в Ратисбон, датските карикатури на Мохамед са смутили европейското обществено мнение??? и заслужават "усилие" за борба срещу расизма и антисемитизма. Friso Roscam-Abbing добавя: "Устанаовяването на общи критерии ( в случая става дума за закон предвиждащ затвор между една и три години)...ще означава , че в Европа няма да има убежище, в което крайно десните партии биха се почувствали на сигурно място"
Какво лицемерие! Поставянето в една кошница на негационизма, Папата, крайно десните партии, и свободата на печата и словото ( датските каракатури), плюс приказки за расизъм. Ако законът бъде приет в този му вид, ще означава, че ако Папата си позволи нова реч като тази в Ратисбон има опасност да бъде подведен под отговорност, а ако вестник си позволи датския кураж с карикатурите, рискува да бъде затворен и редакцията му тикната зад решетките. Европейското законово недоносче ще позволи и разтурянето на националистически партии, за които в момента гласуват повече от 20 милиона избиратели.
В същото време, странно защо, социалистите и дума не обелват за крайно левите партии проповядващи класова омраза ( с какво класовата омраза е по добра от расовата?) и отминават изказвания на лидера на френските социалисти и интимен приятел на кандидатката за френското президенство, който в открит текст по най-гледаното време на френската телевизия заяви: "Аз не обичам богатите" - според социалистите във Франция богати са тези, които печелят повече от 4000Е месечно.
Законът мълчи и за фашизираните зелени, които предлагат въвеждането на съдебна отговорност за отричащите глобалното затопляне. Питам се, веднъж тръгнали по този път къде ли ще спрем? Впрочем, знае се къде - ще ни се наложи да аплодираме отварянето на новия ГУЛАГ - ЕС.
Не мога да не си задам и следните въпроси:
1. Кой и по какви критерии ще решава коя партия е крайно дясна?
2. Защо са пропуснати в закона крайно левите партии?
3. Защо се споменава само холокоста, а са забравени престъпленията на комунизма и 140 милиона жертви на болшевишките репресии?
4. Значи ли че от тук нататък всeки автор на политически карикатури ще бъде преследван навсякъде в Европа?
5. Кой може да съди Папата - духовен водач на християнството и държавен глава?
6. Нападките срещу християнството ще са ли обект на преследване от закона?
Наистина не вървят добре нещата с демокрацията в ЕС.
Но нека внимават тези господа, които се крият зад нещастието и жертвите на еврейския народ и ги използват като аргументация за отнемане на Свободата ни. Нека не се заблуждават - всичко това много бързо може да се обърне срещу авторите си и няма да се изненадам ако накрая, именно те се озоват на подсъдимата скамейка.
вторник, 23 януари 2007 г.
Нюрнбергски процес за отричащите затoплянето.
В САЩ, един от шефовете на телевизионния канал Weather Channel се е обърна с искане към Асоциацията на Американските метеоролози, с искане да се състави деонтологичен Кодекс на организацията, който на практика да позволява уволняването и преследването на учени поставящи под съмнение Глобалното затопляне.
Още през 2006, друг един шеф - David Roberts, но този път на екологично списание, сравни скептичните климатолози с негационистите(отричащи) Холокоста и поиска да се организира за тях съдебен процес подобен на тези за "военни престъпления" или на Нюрнбергския.
Така че има възможност в бъдеще, всички метеоролози опитващи се да дискутират Глобалното затопляне да се озоват в затвора.
Парите са осигурени до 2016 г. Има време.
Добавям докумен показващ, че финансирането на операцията в Ирак е осигутрено до 2016 г. Следователно не може да се говори за сюрприз и грешка на анализаторите. Настоящото развитие е било предвидено в един от двата сценария. Широката публика не е била запозната.
понеделник, 22 януари 2007 г.
В Ирак - атентати и просперираща икономика.
Парадоксално, но въпреки атентатите иракската икономика се развива много добре. MSNBC в Blood and Money ,отбелязва нарича колосален икономическия бум в някои региони на страната. USA today пък в Police in Iraq see jump in recruits , констатира неочаквано увеличаване на кандидатите за места в иракската полиция.
В същото време кръвта продължава да се лее по улиците. Американските сили започват, или са в процес на подготовка на няколко офанзиви едновременно - новият план за Ирак на Белия дом ги задължава да се размърдат. Пак според този план , вече сигурността и ситуацията в Ирак ще се разглежда в регионален аспект. Внимание Сирия и най-вече Иран! Официално вече те влизат в пъзела. Специално Иран ще бъде изолиран. Как, ще разберем тази година. Арестуваните ирански служители все още не са освободени и най-влиятелния заместник на Ал Садр, също е арестуван. Американският флот се концентрира до бреговете на Иран и най-вероятно ще включва три самолетоносача с бойните им групи. Групирането ще завърши до март и най-късно до края на април флотът ще бъде оперативен. Въобще, 2007 ще раздвижи нещата в Близкия изток.
В същото време кръвта продължава да се лее по улиците. Американските сили започват, или са в процес на подготовка на няколко офанзиви едновременно - новият план за Ирак на Белия дом ги задължава да се размърдат. Пак според този план , вече сигурността и ситуацията в Ирак ще се разглежда в регионален аспект. Внимание Сирия и най-вече Иран! Официално вече те влизат в пъзела. Специално Иран ще бъде изолиран. Как, ще разберем тази година. Арестуваните ирански служители все още не са освободени и най-влиятелния заместник на Ал Садр, също е арестуван. Американският флот се концентрира до бреговете на Иран и най-вероятно ще включва три самолетоносача с бойните им групи. Групирането ще завърши до март и най-късно до края на април флотът ще бъде оперативен. Въобще, 2007 ще раздвижи нещата в Близкия изток.
Дайте шанс на войната?? Цинично, но вярно.
А ако приемем, че настоящата ситуация в Ирак с кървавите терористични атаки в Багдат, в края на крайщата е ползотворна за краткосрочните американски интереси и също толкова ползотворна за дългосрочните иракски такива? Ирак безусловно се е превърнал в ябълка да раздора между различните ислямистки течения и се движи по ръба на гражданската война.От една страна Edward Luttwak твърди в Los Angeles Times, че самата изкуствена същност на държавата Ирак е причина за насилието, от друга страна добавя:
That is the mistake that the U.S. and its allies are now making by interfering with Iraq's civil war. They should disengage their troops from populated areas as much as possible, give up the intrusive checkpoints and patrols that are failing to contain the violence anyway and abandon the futile effort to build up military and police forces that are national only in name.
Some U.S. and allied forces still will be needed in remote desert bases to safeguard Iraq from foreign invasion, with some left to hold the Baghdad Green Zone. But for the rest, strict noninterference should be the rule. The sooner the Kurds, Sunni, Shiites, Turkmen and smaller minorities can define their own natural and stable boundaries within which they feel safe, the sooner the violence will come to an end.
Iraq's civil war is no different from the British, Swiss or American internal wars. It too should be allowed to bring peace.
Ето още една статия от същия автор Edward Luttwak, но то този път в Wall Street Journal :
It was the hugely ambitious project of the Bush administration to transform the entire Middle East by remaking Iraq into an irresistible model of prosperous democracy. Having failed in that worthy purpose, another, more prosaic result has inadvertently been achieved: divide and rule, the classic formula for imperial power on the cheap. The ancient antipathy between Sunni and Shiite has become a dynamic conflict, not just within Iraq but across the Middle East, and key protagonists on each side seek the support of American power. Once the Bush administration realizes what it has wrought, it will cease to scramble for more troops that can be sent to Iraq, because it has become pointless to patrol and outpost a civil war, while a mere quarter or less of the troops already there are quite enough to control the outcome. And that is just the start of what can now be achieved across the region with very little force, and some competent diplomacy.
Как да разбираме това? Нещо като препоръка към бъдещата администрация в Белия дом, да забравят за демократичния идеал и за привлекателния му потенциал....поне що се отнася за страните от Близкия изток. И двете статии ме навеждат над мисълта, че в бъдеще фразата: "Дайте шанс на войната", ще бъде все по-малко еретична и все по-често прилагана на практика.
неделя, 21 януари 2007 г.
Секс от пръв поглед. Политически спам.
Това си е лична работа на всеки. Може да е лична , но се оказва, че не е толкова проста. Странно. на мен ми се е случвало няколо пъти и не съм имал особени душевни терзания. Сексът на пръв поглед е единствена опция, когато не сме сигурни дали ще има втори поглед. Хвани момента и бягай, ако щеш. В такива моменти не ти трябва дори легло. -става и в колата или в тоалетната на ресторанта;-)
Но има и друг тип секс от пръв поглед, който е продължение на виртуално интернет запознанство. В такава ситуация не съм попадал, но сигурно е възбуждащо. Хем познаваш, хем не познаваш партньора. Има тръпка в тая работа....тук по-подробно.
Русия се предаде и подписа за месото с ЕС.
Въпреки че дълго време настояваше за отделни споразумения с всяка от страните на Евросъюза, Русия в крайна сметка се примири и на 19.01.2007 ратифицира меморандума за търговията с животински продукти на ЕК. ЕК спечели. Руснаците не успяха да разделят ЕС и да настроят отделни членове срещу новоприетите България и Румъния. Да напомня, че "опасните болести" по българските и румънските животни бяха използвани от "братска" Русия за шантаж и изнудване не само на нас, но и на ЕК.
Абонамент за:
Публикации (Atom)