Мама на Дилиан думаше
Диляне, сине Пейевски,
защо си мама угрижен,
угрижен още замислен?
Ще вземеш да ми отслабнеш,
отслабнеш, че и повехнеш.
За теб живея Диляне,
Диляне, мили маминин.
Мама на Дилиан думаше
Диляне, сине Пейевски,
защо си мама угрижен,
угрижен още замислен?
Ще вземеш да ми отслабнеш,
отслабнеш, че и повехнеш.
За теб живея Диляне,
Диляне, мили маминин.
Никой не беше забелязал кога придойде в града тази жена. По онова време от четирите краища на земята ни се стичаха прокудени клетници — голи, боси и гладни. Отмъстителната ръка на врага, след като изби и прокуди хората, насити свирепата си стръв в пожарища. Там погина и всичкото нейно добро: дом, имот и свои. Тя имаше синове, дъщери и внуци. Избитите погинаха, а какво станаха оцелелите — никога и от никого не чу нито дума за тях.
Съдбата я отвя отсам границата с шепа хора от онзи край. Губиха се дълги дни през гори и балкани, по задръстени пътища от една победена и разнебитена войска.
След месец скитане спряха навътре в царството в някакъв непознат малък градец. Там се заселиха. Отначало и тя като другите заживя около познати от онзи край и поминаваше криво-ляво. Работеше чужда работа: зиме — по къщите, лете — в полето. А когато се прибираше вечер дома, сядаше на къщния праг и плачеше. Тя обгръщаше с две ръце коленете си, люлееше се полека и равномерно плачеше и нареждаше на разпев. В изсушената й памет нямаше вече нищо друго освен смътен спомен за миналото и преживените страшни дни. Виждаше един далечен град и двор, обкръжен с тополи — много тополи, безброй, — а по средата бяла двуетажна къща. Изричаше имена на възрастни и най-много на деца. Тя простираше ръце напред, сякаш напипваше малките главици, и нареждаше имена, като им притуряше най-причудливи умалителни, каквито можеше да създаде в момента наболялата й душа. Зовеше ги с гальовни обръщения, напътствуваше ги, разпитваше ги за самите тях, разпитваше ги за свои и чужди. Като че ли дечицата наистина бяха около нея. Съседите я слушаха и покъртени от безмерната й скръб, също почваха да бършат насълзените си очи.
Когато съдим другите, да не забравяме, че и нашата нация е изживяла своите кошмари. След 1913 година стотици хиляди българи, немили недраги, под урагана на гръцкия и сръбски терор напускат родните си места за да поемат пътят на бежанеца …:
“ … Жената стоеше пред началната трамвайна спирка и гледаше света като насън. Сън тежък, страшен; сън, който, тя много добре знаеше, никога няма да се свърши.
Тя слушаше напътствията на старата жена — догде ще стигне с тази кола, где ще слезе, ще се качи пак, ще пита минувачи да й посочат болницата. Не, тя наистина внимаваше, запомваше, виждаше дори непознатите хора, които ще срещне и как ще ги попита. И все пак всичко беше сън. В паметта й се сплитаха дни, седмици, месеци; безкрайна смяна на случки, на хора и патила — от тежки по-тежки.
Назад стоеше миналото — шест месеца, — а отвъд тях — селцето им. Но като че ли шестте месеца бяха някаква тъмна пропаст, огласяна от писъци на давещи се хора, а отвъд тази пропаст се издигаше висок бряг и огряното от божи ден тихо селце. Тя имаше там дом — бедняшки, но свой дом; имаше земя, покъщнина, добитък. Но ето че дойдоха зли, чужди хора — отнеха къщата, имота и добитъка, разпиляха покъщнината. Мъжът й — млад, левент момък — падна пронизан от куршум. Останаха тя, старите и детето. Бягаха. Нощем избягаха — те и цялото село. Пътят им беше към чужда земя; не, към своя земя. Там ги чакаха еднокръвни братя, чакаше ги любов, свобода и щастие. Да, и щастие. Защо не! Най-сетне ще се забрави всичко, всичко — нали рожбата й Велко е с нея, нали е живо детенцето й, милото, клетото…
Забележете приятели, не управлението на БСП, не на ДПС, нито на Атака, а на ГЕРБ. За съжаление, започваме наистина да се съмняваме дали Драгалевската секта е излечима? Както е казал вождът:
Без Костов по костовски!
Основни изводи и препоръки
• Десните политически принципи имат широка социална база сред избирателите
• Те доминират общественото съзнание
• Дясно управление на страната има шанс при обединение на всички десни електорални сили и при активизиране на десните избиратели
• Обединението на усилията не означава обединение на партиите
• Необходимо е да се търси нова идентичност на новите десни партийни проекти
• Да се инвестират усилия в налагане на лидери и техния авторитет.
• Доверието в партиите започва от доверие в лидерите
Споменах горните думи на един мой приятел, който от душа мрази комунистите-капиталисти и той каза: «Не може да бъде! Това мръсно копеле да си позволи толкова? После и двамата се размислихме за тия му думи.
По начало лятото мина в суматохата на въпроса «Кой..?» и остави на заден план това, което Станишев каза още на другия ден след изборите: «ОЩЕ УТРЕ ЗАПОЧВАТ АРЕСТИ!».
Ето една тема без давност – тема от която ти настръхват косите: какво е искал да каже с тези думи този «социалистически вожд»? Благодатна тема за всеки журналист! Освен това звучи като отличен лозунг за протестите, макар и зловещ.
Следващитте въпроси би трябвало да бъдат:
За какви арести е ставало въпрос?,
За отмъщение ли е ставало въпрос и на кого?,
Имал ли е списък на арестуваните другарят Станишев?,
Кой е подготвил списъка – той самия, или заедно с партийното политбюро, по примера на баща си?
А най-важния въпрос би трябвало да бъде: «Ако още утре щяхте да започнете арестите, другарю Станишев, колко време преди да дойдете на власт сте го подготвяли? С други думи, колко дълго сте си точели брадвите?
Какво завидно самочувствие, другарю Станишев! Каква темпераментна натура, какъв титан(ик) на мисълта: «и Бог не може да ни спре»!
И тогава българският народ направи нещо, което не е правил никога за последните седемдесет години!
Николай Флоров
Статуя на съветски войник, който изнасилва бременна германка, шокира полския град Гданск. Статуята е на полския студент Йежи Богдан Шумчик от Академията за изящни изкуства в Гданск.
Произведението изобразява войник, изнасилващ бременна германка, докато държи пистолет, опрян в главата й.
Идеята за статуята се появила, след като Шумчик прочел за около 2 милиона германки, изнасилени от съветски войници през 1944-1945 г.
Станахме свидетели на раждането не един шедьовър. Сериалът Breaking Bad е толкова перфектен, че може да бъде съпоставен със Сикстинската капела в областта на киното. Дори Антъни Хопкинс възкликва:
“Никога не съм гледал нещо подобно. Просто брилянтно! Твоята роля като Уолтър Уайт е най-внушителното актьорско майсторството, което съм виждал за всички времена.
Каква е тази невероятна и чиста сила, която строи от всички ви по време на цялата продукция. Наистина, какво е това? Минали са пет или шест години, а продуцентите (сред които си ти), сценаристите, режисьорите, операторите, всеки един в своята област, е успял да поддържа дисциплина и контрол от началото до края и това е (простете за изтърканата дума) страхотно."
Не го пропускайте, още повече, че за да го видите не е необходимо да пътувате до Италия.
“Трябва да се работи, а не да се митингува”
“Ние болшевиките в чудеса не вярваме.”
“Празнодумците нямат място на оперативна работа.”
“Това, което се нрави на нашите врагове е вредно за нас.”
“Ако театърът започва с бесилки, то за подобни пиеси трябва да се беси.”
“Само със страх не трябва да се държи властта. Лъжата се оказва не по-малко необходима.”
Да, Сирия е недемократична държава и Асад е диктатор, но в същото време в страната жените се ползват с гражданска свобода, образованието не е религиозно, християните и другите вероизповедания са на почит и не са преследвани. Алтернативата са банди от човекоядци талибани, които не се поколебаха да използват зарин срещу цивилното население. Ако трябва да се избира между двете опции, то това не е никак трудно.
Syrian Scientific Olympiad team member Oussama Yagy being awarded his Bronze Medal in Physics during the International Physics Olympiad held in Denmark in August 2013.
Сирийски абитуриенти випуск 2013.