В коментариите по другите икономически теми, често се спекулира с "огромния" държавен дълг на САЩ, който е "невиждан досега в никоя друга страна в света". Вярно ли е това? Не. Не е вярно. Това е лъжа и манипулация. Левите читатели не са си дали труда да проверят как наистина стоят нещата. Ето така:
Американците като анонимния Джо водопроводчика, заслужават Нобеловата награда по икономика, а не претенциозния икономист Paul Krugman подобен на болшинството финансови правителствени чиновници, които не успяват да се ориентират в действителността.
Американците работят и печелят долари, а след това ги харчат, а това осигурява увеличаването на GDP.
През седмицата след 29 септември, изплашени от журналисти и нобелови експерти, хората намалиха харченето и започнаха да пазят парите си в банковите сметки, но през миналата седмица тенденцията се обръща - парите по текущите сметки на американските граждани намаляват от $721 милиарда на $673 милиарда.
Европейските министри на външните работи на заседанието си в Люксембург(14.10.2008), дадоха на Мароко т.н. "напреднал статус", който се изразява в усилване на политическите връзки и прогресивна интеграция на африканската страна в общия европейски пазар. Този статут от доста време е силно желан от кралство Мароко. Остава да видим какъв импакт ще има това решение върху арабската емиграция. Европейските политици претендират, че интеграцията на Северна Африка в икономическите структури на ЕС , ще намали емиграционния натиск, нещо което е силно съмнително.
Путин обича да целува момченца, кончета, пиленца, коне, тигърчета. Интересно от психологична гледна точка това как може да се обясни.
Капиталите(много!) остават да да чакат инвестирани в къси съкровищни бонове - Bills за 1 месец и за 3 месеца в САЩ. Доходността е много ниска - около нула и нещо процента.
(кликни на графиката)
Същото е и в еврозоната, но с доходност около 2%.
(кликни на графиката)
Падането на късите лихви през септември е впечатляващо, а по-дългите лихви остават нормални.
(кликни на графиката)
Индексът на акциите няма да се повиши докато парите стоят на къси лихви в държавни бонове.
Засега планът Полсън и европейските усилия са без резултат.
Вашингтон успя да направи нещо невиждано - да разбие финансовата система без да постигне ефект за икономиката.
Физиономиите на Henry Paulson и Ben Bernanke по време на представянето на втория подобрен план бяха достатъчно красноречиви.
Късите лихви по Euribor и Libor ще тръгнат нагоре когато в гардероба на финансовите институции няма скелети и когато несигурностите около една бъдеща война с Иран изчезнат.
В момента нещата вървят зле. Никаква позитивна реакция.
Лошо.
Зелените активисти са опасни луди и лицемерни политици. Те отказват да приемат каквато и да било научна аргументация, която не потвърждава религиозните им брътвежи за планетарно затопляне.
Оказва се, че едно от решенията да "спасим Планетата" е да затворим болниците. Поне това е мнението на Dr. Richard Nicholson едитор на Bulletin of Medical Ethics :
България се справя много добре. Forbes.com публикува Tax Misery Reform Index за 2008 година. Колкото е по-надолу дадена страна в тази таблица, толкова по-добри са условията за бизнес и толкова по-ниски са таксите. България и Малта са шампионите на ЕС, а Франция, Белгия и Холандия - аутсайдерите.
Браво и все така!
Още един измислен рейтинг. На трето, шесто и седмо място по сигурност на банките се подреждат Луксембоург, Холандия и Белгия. Да, но фалитите на европейските континентални баки започнаха именно от тези три страни. Първа фалира луксембурско-белгииската Фортис, а след това Дексия беше спасявана с инжекция от 6 милиарда евро. За сметка на това, Швейцария, която досега няма фалирала финансова институция по време на кризата е поставена далеч, далеч назад на 16 място.
Много от вас вероятно не си спомнят за Джими Картър, а други имат само бегла представа от него. Но аз го помня. Когато той стана президен на САЩ, със семейството ми окончателно се преместихме от Франция в САЩ, Флорида. Гнусни години. Бях вече отвратен от това, което виждах в Европа. Вбесяваше ме зараждащата се мекушавост и търпимост към социализма. След 1968ма и десет години по-късно през седемдесетте, всички леви течения ставаха все по-арогантни и агресивни. Комунистите бяха в подем. САЩ не правеха изключение и американците избраха за президент Картър, а държавен секретар му стана Кисинджър. В същото котило на пропаднали учени се закачи по-късно и Бжежински. Америка започна да върви надолу. Комунизмът, обнадежден от от слабостта и, поде настъпление по цялата планета. Падна Иран... в Ангола се водеха боеве и дори Южна Африка не беше сигурна. Кисиджър предаде Родезия на комунистите и Мугабе, Никарагуа стана съюзник на СССР, в Колумбия, Хондурас, Панама властта се клатеше и беше въпрос на време да стане комунистическа. Кратката ера на Картър ни донесе стагнация, опашките пред бензиностанциите, фалитите на дребните предприемачи, обедняването на Америка. А Барак Хюсеин Обама е много по-ляв от него ...
Сега, както по всичко личи, е възможно историята да се повтори. Това означава ни повече, ни по-малко една временна победа на левичарите, която ще даде отражение в икономиката на света. Може да се предполага завръщането на протекционизма, редистрибуцията на доход и по-високите данъци за средната класа. Всичко това допълнително ще натисне надолу световната икономика. Най- много ще пострадат Китай и Индия, но и ЕС.
Външната политика на САЩ ще се отслаби и тоталитарните режими ще използват предоставилата им се възможност. Пред Путин, Ахмадинежат, Чавес ще се открият нови хоризонти.
Жертвите на отслабването на американската сила са вече набелязани. Най-вече в Латинска Америка, но и Афганистан, Ирак, Грузия, Украйна, Израел.
Демократите, преди тридесетина години успяха да убедят американците да гласуват за Джими Картър като успешно използваха кризата след изгубената война във Виетнам. Сега отново има криза. Това не е кризата, на която американските социалисти се надяваха, но и тя им върши работа. Надеждата е, че винаги след картъровци се появява някой Рони, който да оправи нещата, но до тогава трябва да минат още 4 години. И те ще бъдат тежки години за всички в свободния свят.
Финансовата криза започва да се прехвърля в сектора на реалната икономика и както винаги първите, които започват да имат проблеми са автомобилостроителите. Във време на криза, хората спират да сменят автомобилите и търсят по-малки и нескъпи коли. Освен това банките силно намаляват кредитирането за покупка на потребителски стоки.
Потвърждението за тежкото състояние в реалния промишлен сектор дойде миналата седмица първо от Дженерал Мотърс, който преустанови производството на Опел във всичките си европейски заводи с изключение на един. Заводите на Опел затварят принудително от 20 октомври до 1 ноември. Единственото предприятие, което ще продължи да работи е в Руселхайм, където се сглобява новия модел на компанията Opel Insignia. На 8 октомври беше съобщено, че заводът в Айзенах, в който работят 1900 човека и се произвежда новата Корса, също ще бъде затворен за три седмици. Друг завод на компанията, този в Бохум е затворе от 2 октомври. В него са ангажирани 5 000 работника, които произвеждат моделите Астра и Зафира, а също скоростни кутии, оси и др.
