SAN DIEGO (May 6, 2010) The aircraft carriers USS Ronald Reagan (CVN 76), USS Nimitz (CVN 68) and USS Carl Vinson (CVN 70) are pierside at Naval Air Station North Island. (U.S. Navy photo by Mass Communication Specialist 1st Class David Mercil)
събота, 29 май 2010 г.
Пиратите на реята! Дано в бъдеще има повече руски кораби около бреговете на Сомалия
Руснаците работят добре с пиратите – залавяне на пиратски кораб майка, унищожаване на кораба, унищожаване на пиратите. Това е правилния подход.
вторник, 25 май 2010 г.
Спомените на Ото Скорцени в автобиографията му „Непознатата война”
Кой е Ото Скорцени? Австриец роден във Виена говорещ перфектно френски и английски, Оберщурмбанфюрер от Вафен СС, Командир на група от специалните сили на националсоциалистическа Германия през Втората световна война, прославил се с операциите си в СССР, Италия и Югославия. След войната попада в плен на съюзниците. Обвиден е във военно престъпление за използване на американски униформи при инфилтрирането си в тила на съюзниците при битката за Ардените. По време на процеса е оправдан след свидетелските показания на офицер от английското разузнаване, който заявява, че британските специални сили също са използвали немски униформи на територията на Третия райх.
След войната, Скорцени най-вероятно работи за ЦРУ. Засичан е във Франция през 1950 година, а след това в Египет при генерал Мохамед Нагиб като военен съветник. В Египет е заминал по молба на Рейнхард Гелен( от ЦРУ) и привлича на работа в арабската страна бившия генерал от СС Вилхелм Фармбахер, генерал Оскар Мюнзел, шефът на службата за сигурност на Хитлер – Леополд Глейм и Йоахим Демлинг бивш шеф на гестапо в Дюселдорф. Ясер Арафат преминава обучението си при Скорцени. През 1960 година създава Paladin Group. Ото Скорцени пише и автобиография „Непознатата Война”. Ето един интересен пасаж от нея за периода прекаран в Нюрнбергския затвор преди процеса:
неделя, 23 май 2010 г.
Швейцарският министър на правосъдието каза “не” на бурката и “да” на християнския кръст
В интервю, публикувано в "Sonntag", министърът на правосъдието заяви, че се противопоставя на всяка форма на прикриване на лицето на обществени места и това се отнася и за жените носещи бурка.
"В публичното пространство, аз също искам да виждам лицето на този, който стои срещу мен, а не само очите му.", каза Евелин Видмер-Шлумпф (Eveline Widmer-Schlumpf). Тя смята, че личната свобода приключва там където започва чуждата свобода: свободата за носене на бурка не трябва да се възприема като агресия от другите хора и не трябва да ги поставя с състояние на несигурност и страх.
При контактите с държавните институции лицето трябва да бъде разпознаваемо. Министърът на правосъдието смята, че носенето на ислямски забрадки в държавните училища е проблематично и че този въпрос трябва да бъде обсъден с кантоните. Въпреки това, тя вече е заявила, че на учителите не е позволено да носят ислямски забрадки. Учителите трябва да бъде "религиозно неутралени".
Министърът счита също, че няма никакъв проблем да се показват християнските символи: „ … в една християнска култура, която датира от зората на времето, кръста в училищата никак не ме притеснява.” Тя каза, че кръстът не е само християнски символ, но принадлежи и към "нашата основна културна идентичност".