Басеску за Дунав мост 2: "Щом българите толкова много искат този мост, да си го построят, но не напречно, а по дължината на реката". Спомени на Муравей Радев

Е, българите го построихме, но не надлъжно, а напречно на реката.

И все пак, изкушавам се да спомена едно събитие, което е много малко известно или е добре забравено. Става дума за това как се сдобихме с Дунав мост-2, след като румънската страна повече от 100 години упорито отказваше строежа му. Не съм го разказвал никъде, а ще предизвика интерес, коментари, всичко... Въпреки това ще ви споделя какво стана. На една международна среща в края на 1999 г. в гр. Солун, организирана от Пакта за стабилност и растеж, изведнъж ми хрумна да споделя с шефа на пакта - Бодо Хомбах, с когото имах и много добри лични взаимоотношения, проблема “Дунав мост-2” и ината на Румъния. Аргументирах се с ползите за Европа като цяло от нов мост при Видин - Калафат и намекнах, че ако Бодо с авторитета си застане зад този проект, той ще се превърне в национален герой на България.
Бодо веднага схвана нещата и захапа въпроса

В началото на следващата година по негова инициатива се състоя междуправителствена среща в Брюксел. Аз водих българската делегация, Траян Басеску – румънската. Същият Басеску, който днес е президент на Румъния и който само две седмици преди срещата, беше заявил подигравателно: "Щом българите толкова много искат този мост, да си го построят, но не напречно, а по дължината на реката"... Срещата продължи 10 часа, в които след дълги, мъчителни, понякога остри спорове, най-после успяхме да пречупим румънската съпротива. Изключителен принос за този резултат имат Бодо Хомбах и Гюнтер Ферхойген - тогава комисар на Европейската комисия. Късно вечерта бе изработен и съгласуван текстът на споразумението за изграждане на Дунав мост-2, подписано от мен за България, от Басеску за Румъния и от Бодо и Ферхойген, като гаранти. Съобщихме по телефона новината в България. Никой не повярва, че това се е случило. Едва на другия ден, след като представих подписаното споразумение, фактът бе приет за истина.
Разказвам тази случка неслучайно. Наближава официалното откриване на моста. Струва ми се, че е подходящо организаторите на тържествата да поканят на тях Бодо Хомбах, без чиято намеса едва ли щеше да има повод за честване.

Муравей Радев пред БЛИЦ

Симеон Дянков с данъка върху лихвите по депозитите игра срещу изборна победа на ГЕРБ през 2013 година. ГЕРБ губи 2,3% популярност

Това, което сам си направиш, никой друг не може да ти го стори. След като подкрепата за управляващата партия се беше стабилизирала около 27%, Дянков направи невъзможното да я докара до 24%. ГЕРБ губят десни избиратели, а в същото време не печелят леви. Центристите след лудия данък на фин. министър са погледнали към партията на Пръмова.

Господин Мин. председател, драги ми Борисов,

Спрете с глупостите! Ние искаме да управлявате още един мандат, но затова само ние не стигаме. Трябва и вие да премисляте три пъти преди да режете.

Ние Ви го казваме, пък ако искате ни се смейте.

Израелски войници изнасилват палестинска овца

Принуждават възрастния овчар да я държи, докато се гаврят с животното

Отвратителен клип, на който жител на Витлеем, подписал се като Guig Mohamed Lemin е заснел с мощен обектив как израелски войници обграждат палестински овчар и изнасилват една от овцете му, събира световното възмущение от вчера в интернет. Шокиращият случай всъщност не е от текущите баталии в последната седмица, а се е случил на 2 април тази година.Навярно заради ескалацията на напрежението авторът е решил да му даде гласност. Гаврата се случва близо до селото Отниел, по време на поредна израелска офанзива. 60-годишният Абу С. направил грешката да излезе със стадото си, въпреки присъствието на войските. Първо те го обграждат, насочват оръжие към него, но не го нараняват. Наместо това един от войниците си харесва една от овцете, тегли я за опашката към близки храсти. След това започва да се съвкупява с нея. На бедното животно това очевидно не му е много приятно, защото се дърпа и войникът на няколко пъти се опитва да я приклещи. Върхът на гаврата е, когато заставят стопанина да я държи. Сред коментарите, напълно естествено, преобладават тези на възмутени хора.
TheBUNNII27 пише: “Виждам, че са научили от нацистите да вземат каквото искат без позволение!” А bbqze19 добавя: “Младото поколение евреи са с промити мозъци от тяхното правителство, което им насажда омраза към целия свят заради всичко през което народът им е преминал... Точно младите евреи днес плащат заради омразата на старите еврейски поколения към света. Старите хора са тези, които създават хаос, защото са живели в години на омраза и расизъм към всички, които не са евреи...”

Как сайтът lostbulgaria.com нахално щампова чужди снимки и след това претендира за авторски права над тях

Нова епидемия залива Интернет. Присвояването и щамповането на чужди снимки и видеоматериали се превръща в печеливш бизнес. Типичен пример за подобни спорни практики е сайтът lostbulgaria.com . Местните “издатели” стигат до там, че дори отбелязват като собственост снимки от архива на Националната библиотека на САЩ удрят им печата си и след това ако някой ги публикува на сайта си започват да го изнудват с претенции.

Как след това новите “собственици” печелят пари от снимките? Много просто – чуждите снимки, които са си присвоили и подпечатали, вече съсипани и маркирани са общодостъпни, но ако някой иска да получи снимката без маркер, то той трябва да плати. Това обяснява и защо те така неистово се борят срещу всякакъв свободен достъп до исторически фотографии.

Тази снимка е публикувана за първи път в българския Интернет през месец март 2012 година, включително и в ExtremeCentrePoint: София под бомбите 1944 година.

Не минава и седмица след това и юнаците от lostbulgaria.com , надежно са я подпечатали като своя и следва предявяване на претенции. Още веднъж да повторим, че става въпрос за общодостъпна снимка от американските архиви!

По същия начин,  собственици на сайта са процедирали с богатата колекция на българският емигрант в САЩ, г-н Груев, който дълго време събира снимки и документи от стара София.

Подобни безскрупулни практики са в разрез с морала и нямат нищо общо с авторските права. Как може човек на 45 години да претендира за авторски права върху снимка от неизвестен фотограф правена през 1935 година?

По тази причина ние променяме правилата както следва:

Тони Барбър от Файненшъл таймс сравни Бойко Борисов със Стефан Стамболов

След множество до0бри думи обективен поглед към премиера Борисов, Тони Барбър  в края на статията си го сравнява със Стефан Стамболов и трагичния му край. Дано подобни обективни послужат за пример на затъналите в корупция и бандитски зависимости български медии, които тровят хората с лъжи и манипулации.

"Наблизо е голям модерен бюст на Стамболов с дълбоко разцепена глава, илюстрираща ужасния му край. Както казах, тази работа не е за хора със слаби сърца."

В България гладните хора са по-малко отколкото в Белгия, Франция, Канада или Италия

Всеки осми жител на света (12%) се оплаква, че не си е дояждал през последната година, като от тях 3% заявят, че често не им е стигала храна, а 9% - че понякога тя не е била достатъчна.

Изненадващо е, че според изследването на Gallup International/WIN, проведено в рамките на традиционния проект „Световен барометър”, САЩ се нареждат в „червената зона” с един от най-високите дялове на жителите, които изпитват затруднения с препитанието. Докато в България те са 6% от населението, в САЩ цифрата скача над тройно, почти четворно - на 22%.

Пиратското оръжие

На 5 май 2010 година сомалийските пирати атакуват и отвличат руския танкер "Московский университет". Екипажът не се предава и се затваря в кормилното отделение след като е повикал на помощ фрегатата "Маршал Шапошников". След кратка схватка, руската щурмова група завладява кораба като убива един и ранява няколко бандити. Руските войници с интерес разглеждат пиратското оръжие и правят облози дали то все още може да стреля. Бързо конструират импровизиран стенд за изпитание и установяват, че въпреки пълната липса на поддръжка, автоматите на пиратите са напълно боеспособни. Вижте ги:

Женското лице на войната

Милите те. Кой ли ги е питал когато са започвани големите касапници. Женската памет запазва запазва и тази част от бойната действителност, която често се изплъзва от мъжкото внимание.