by Reformed on Wednesday, 17 June, 2009
Даниела Горчева
“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици… …но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”
Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”
Берлин, 1953
Будапеща, 1956
Прага, 1968
Всепризнато е твърдението, че българите, за разлика от германци, унгарци, чехи и поляци, нямат своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт… Истината обаче е съвсем различна. Българите не само че оказват съпротива, но всъщност са ПЪРВИТЕ в Източна Европа, които се вдигат на бунт.
До днес се смята, че първото въстание срещу съветския режим в социалистическия лагер е в ГДР през 1953 година. Първата масова въоръжена съпротива обаче започва още през 1944 година и е в България и не само е първата, но е и най-упоритата и най-продължителната.
За съжаление тази съпротива остава почти неизвестна, а нейното изследване и популяризиране би ни освободило от позорния мит, че само ние, българите, не сме се бунтували срещу наложения от Москва режим.
Горяните
Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и срещу съпровождащия я комунистически терор и започва още през есента на 1944 година, когато Червената армия нахлува в нашата Родина.
Герасим Тодоров
рис. Костадин Събев (1)
В първите месеци след 9 септември са избити или “безследно изчезнали” близо 30 хиляди души и в отговор на заливащите страната репресии в Балкана излизат стотици хора – понякога цели семейства. Общо горяните и техните помагачи са около 10 000 души. Самите горяни са около 2 000, а разкритите нелегални организации – над 600. В движението се включват най-различни прослойки на българското общество. Според един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. сред въстаниците имало стотици земеделци, националисти, бивши комунисти, бивши полицаи, троцкисти и анархисти, бивши офицери, членове на ВМРО…
Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година. Горянски чети действат из цялата страна – 28 по-големи чети, множество по-малки и дори 160 горяни, които се сражават поединично. Други 52 чети влизат от чужбина – наричани от социалистическата пропаганда диверсанти, а всъщност български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.
А до потушаването на Унгарското национално въстание от съветските танкове и пасивността на Запада хората от страните в Източна Европа живеят с надеждата, че това освобождение е много близко. През 1950 г. СССР и САЩ се сблъскват индиректно в Корейската война. Съединените щати заемат все по-рязка позиция спрямо нарушаването на човешките права зад Желязната завеса и през 1950 скъсват дипломатическите си отношения с България. В началото на 1951 г. Труман заявява, че Съединените щати са готови да воюват в защита на Европа, а Конгресът одобрява изпращането на американски войски в Европа.
В същото време в България е в ход отнемането на земята, а съпротивата е повсеместна: селяните бягат в гората при идването на комунистическите агитатори за ТКЗС, стотици са бегълците през границата. В много села хората масово напускат ТКЗС и се опитват да си върнат инвентара и добитъка. Тези опити преминават в селски бунтове и сблъсъци с милицията. Стълкновения има и при издължаването на държавните доставки. Непосилните задължения в селскостопанска продукция, която частните стопани трябва да предадат на държавата, предизвикват многобройни женски бунтове. “Защо ни отнемате хляба и го давате на руснаците”, питат насъбралите се стотици жени. “Долу ТКЗС”, “Долу комунистите”, са виковете на женските протести, докладвани на компартията.
В тази обстановка се подготвя всенародно въстание срещу комунистическия режим. Разпокъсаната съпротива на горянските чети започва да се координира от радио “Горянин”. В края на май 1951 то съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам. Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов (2). Стотици са арестувани, а някои са разстреляни на място без съд и присъда.На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов водят сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Командирът им получава 12 огнестрелни рани, но въпреки това успява да изведе хората си на безопасно място. Загинали са 40 горяни, но въстаниците успяват да изнесат всички свои ранени. Няколко седмици по-късно четата на Търпанов е преустроена и готова да се впусне в нова битка. 
Георги Търпанов
рис. Костадин Събев
Паметникът на Съветската армия в София е издигнат като предупреждение и заплаха
Операцията срещу горяните се води лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи, които пристигат в Сливен и стават свидетели на най-позорната загуба на милиционерската държава. Битката със сливенските горяни дава на българските комунисти да разберат, че въпреки жестоките репресии и масовите убийства без съветската армия те няма да удържат властта. Това не е учудващо – комунистите нямат обществена подкрепа. На 9 септември 1944 година те са едва 25 хиляди (след 9 септември набъбват до 250 хиляди), а земеделците са 750 хиляди, които, дори след забраната на партията, екзекуцията на лидера им Никола Петков и концлагерите за членовете на партията, продължават да са сериозна политическа опасност за комунистическия режим. Уплашен от съпротивата срещу компартията, Вълко Червенков отправя недвусмислено послание – издига в центъра на София заплашително огромен, зловещ паметник на Червената армия. Първоначално паметникът е бил замислен като малък монумент на загиналите във Втората световна война, но вместо първоначалния проект е издигнато днешното чудовищно съоръжение като комунистическа заплаха и предупреждение към българите, че битката им е безсмислена, защото БКП винаги може да повика на помощ Червената армия.
И днес този паметник все още заплашително размахва шпагин в центъра на София, за да могат днешните комунисти да има къде да изразяват своята благодарност към армията-окупаторка, с чиято решаваща помощ получиха властта през 1944 и я задържаха половин век.
В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа. Голяма част от горяните са заловени и избити без съд и присъда, благодарение на агенти на ДС. Предателите и доносниците се оказват изключително важни за “народната” власт в борбата й срещу народа на България.
Светът научи за въстанието в Източна Германия през юни 1953, за Унгарската революция през 1956, за Пражката пролет през 1968, но кажи-речи никой не е чувал за съпротивата на българските горяни.
Георги Русев
рис. Костадин Събев
Курти Карагенов
рис. Костадин Събев
Иван Узунов
рис. Костадин Събев
Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна?
Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.
И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат.
Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят “братската” помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха.
Не случайно и днес българските комунисти, запазили своите политически и икономически позиции, се боят като дявол от тамян от разкриването на архивите и пищят до небето, че това щяло да навреди на националните интереси.
Разкриването на архивите обаче ще извади на бял свят истината за националните предателства на комунистическата номенклатура, за чудовищните престъпления на комунистическата Държавна сигурност и на членовете на Политбюро срещу собствения им народ. Не националните интереси, а гузното комунистическо минало е заплашено от разкриването на истината.
*
Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.
БЕЛЕЖКИ
(1) Рисунките на Костадин Събев, художник от Чирпан, са правени по снимки на горяните. Излагани са през септември 2006 г. в София, Синия лъв.
(2) Георги Маринов Стоянов – Търпана е роден на 6 май 1915 в с. Желю войвода, живял в с. Тополчане. Командир на четата в Сливенския балкан, още приживе наричан от хората Бенковски. В края на май 1951 г. радио Горянин съобщава, че в Сливенския балкан се сформира въстаническа армия и от цялата страна натам тръгват хора, готови да се сражават срещу комунистическата власт. 13-хилядна армия е концентрирана в сливенския гарнизон, 6 хиляди войници обкръжават четата, която въпреки това успява да пробие блокадата и Търпанов, с 12 огнестрелни рани, я извежда към безопасни места. В края на 1951 г. Георги Търпанов е заловен, осъден на смърт и екзекутиран на 2 декември 1951.
(c) 2006, Даниела Горчева
оригинален линк: http://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/gorianite.htm
Интеграцията на Украйна с Русия е реформа, на която не е съдено да се реализира.
