Дайте шанс на войната?? Цинично, но вярно.

А ако приемем, че настоящата ситуация в Ирак с кървавите терористични атаки в Багдат, в края на крайщата е ползотворна за краткосрочните американски интереси и също толкова ползотворна за дългосрочните иракски такива? Ирак безусловно се е превърнал в ябълка да раздора между различните ислямистки течения и се движи по ръба на гражданската война.От една страна Edward Luttwak твърди в Los Angeles Times, че самата изкуствена същност на държавата Ирак е причина за насилието, от друга страна добавя:

That is the mistake that the U.S. and its allies are now making by interfering with Iraq's civil war. They should disengage their troops from populated areas as much as possible, give up the intrusive checkpoints and patrols that are failing to contain the violence anyway and abandon the futile effort to build up military and police forces that are national only in name.
Some U.S. and allied forces still will be needed in remote desert bases to safeguard Iraq from foreign invasion, with some left to hold the Baghdad Green Zone. But for the rest, strict noninterference should be the rule. The sooner the Kurds, Sunni, Shiites, Turkmen and smaller minorities can define their own natural and stable boundaries within which they feel safe, the sooner the violence will come to an end.
Iraq's civil war is no different from the British, Swiss or American internal wars. It too should be allowed to bring peace.

В такъв случай, сблъсъците между различните общности в страната и преместването на населението, което е резултат от тези сблъсъци водят до етническо прочистване-предгрупиране на територията. Това явление в аналитичен аспект е положително и води до премахването на една от основните причини за сунитско-шийтското противопоставяне. Ако продължим в същата посока, установяваме, че Ирак не е единствената изкуствена страна в Близкия изток. Т.е. както в Европа,Югославия, така сега и Ирак се явяват тест за преразглеждане на нелогичните наследени колониални граници в "изкуствените" държави.
Ето още една статия от същия автор Edward Luttwak, но то този път в Wall Street Journal :

It was the hugely ambitious project of the Bush administration to transform the entire Middle East by remaking Iraq into an irresistible model of prosperous democracy. Having failed in that worthy purpose, another, more prosaic result has inadvertently been achieved: divide and rule, the classic formula for imperial power on the cheap. The ancient antipathy between Sunni and Shiite has become a dynamic conflict, not just within Iraq but across the Middle East, and key protagonists on each side seek the support of American power. Once the Bush administration realizes what it has wrought, it will cease to scramble for more troops that can be sent to Iraq, because it has become pointless to patrol and outpost a civil war, while a mere quarter or less of the troops already there are quite enough to control the outcome. And that is just the start of what can now be achieved across the region with very little force, and some competent diplomacy.

Как да разбираме това? Нещо като препоръка към бъдещата администрация в Белия дом, да забравят за демократичния идеал и за привлекателния му потенциал....поне що се отнася за страните от Близкия изток. И двете статии ме навеждат над мисълта, че в бъдеще фразата: "Дайте шанс на войната", ще бъде все по-малко еретична и все по-често прилагана на практика.