От края на миналата година,Чавес е диктатор. Официално.
И това не е в някакъв преносен или незнам какъв смисъл, а в най-прекия. Венецуелският парламент, в който има само подръжници на Чавес, единодушно, на специална открита сесия на площада му гласува за полoвин година неограничени диктаторски пълномощия - по същият начин по който преди години, германският Райхстаг даде цялата власт на Хитлер.
Въпросът е за какво този новоизпечен каудилио има нужда от толкова власт. Какво ще прави с нея? За сега е известно само, че ще я използва за да промени Конституцията , създавайки си възможност да остане на поста неограничено време. Но и това не отговаря на въпроса - Защо му е?
Самият Чавес казва, че му трябва повече власт за да построи социализма. Царедворците му се обясняват на медийте, че социализмът не е комунизъм и че частната собственост никой не я застрашава. Тези хора или не са запознати с историята или ни считат за глупаци. Както всички знаем, Хитлер също както и Чавес, изграждаше Райха със социалистическа идеология и партията му се казваше социалистическа и работническа. Така че извинението "социализъм не е комунизъм", не върви. Тоталитарният германски социализъм не беше по-добър от болшевишкия му близнак.
Началните стъпки на Чавес са прозрачни - експроприация на чуждата собственост. Докато този процес е в ход правителството ще има достатъчно пари за раздаване на бедните и ще си осигури безусловната подръжка на по-голямата част от населението. Още повече, че за разпределянето на тези блага Чавес е създал местни съвети, т.е. той изгражда номенклатура по места, която ще му бъде вярна и в последствие може да бъде използвана по подобие на първичните партийни организации.
Дотук добре. И какво ще прави след това, когато чуждестранната собственост е изядена, а не дай си Боже и цените на нефта паднат? Диктаторът ще се сблъска с неприятната истина - населението много бързо е привикнало на паразитизма и иска не само така да продължава, но и все по-добре да бъде. Лозунгите от типа: " Ние ще се избавим от игото на империализма!" работят само до момента, в който все още има пари за раздаване, т.е до момента, в който те се материализират в нов телевизор, пералня или нещо друго. Когато този процес се прекрати, а той безвъзвратно върви към края си, бедните ще си кажат " Май не стана така както го мислихме и не за това се борихме".
За да сме точни, трябва да отбележим една съществена разлика между болшевишките революции и боливарската във Венецуела. Болшевиките се бореха срещу капитализма, а Хуго ще мери сили с империализма. Съответно , болшевиките експроприираха наред, но най-засегнати бяха собствените им капиталисти. Боливарците са се прицелили в чужденците и обещават да не пипат националния капитал. В този смисъл, те са по-близо до германския национал-социализъм отколкото до болшевизма. Хитлер също обещава да не пипа националния частен сектор и си удържа на думата. Чавес също обещава, но ще удържи ли и той като австриеца? Ще разберем когато му свършат парите.
eCp
Няма коментари:
Публикуване на коментар