Изглежда, че блоговете са новата мода сред издателите на големите вестници.
Доскоро те бяха толкова високомерни, сигурни в монопола си и с чувството, че могат да ни накарат да преглътнем всяка информация и манипулация. Сега са се стреснали. Чудят се какво да правят, виждайки как им отнемат част от пазара. Дори и най-закостенелите са се разтичали да създават блогове, по-скоро изкомандвали са журналистите си да ги правят.
Защо редакторите и издателите създават блог сайтове? Досещате ли се? Разбира се, първо ви се обяснява, че искат да „продължат дискусията” на статиите от собствения си вестник, нюз агенция или телевизия. След това с бащински тон ви информират, че най-благородно искат да дадат думата на читател-зрителя и да му предоставят допълнителна информация за екипите и подготвили информацията и допълнителни подробности за нея, хайпърлинкове и т.н. Всичко това са глупости. Издателите и читателите нямат общи интереси. Интересът на издателя е да продава стоката си, а на читателя не винаги му е интересно да я купува – особено когато може да я получи съвсем легално, а понякога и по-качествено без да плаща и стотинка.
Блоговете създадени от големите медии са пред провал. Посещаемоста им е под средната и те не постигат целите си, защото за разлика от аматьорските, имат поставени точни цели основната, от който е привличане на клиенти и увеличаване печалбите на издателя. Когато говоря за слабата посещаемост на тези казионни блог сайтове, изключвам блогове от типа „дневникът на Bridget Jones”. Според едно изследване на NYT най-често те имат само по един читател на блог, който разбира се е самият автор.
Интересно е и разочарованието на главните редактори на вестниците от мижавите им блогове. Те очаквали реакции, коментарии, дискусии … , но нищо такова не се случвало. И бих добавил за щастие.
За разлика от тези контролирани, или по-скоро с намерение за контрол, блогове, другите, свободните се развиват добре – без да имат нужда от настойници или още по-малко от редактори , които да им подхвърлят сюжети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар