Само за 8 години. От Клинтън до Буш.

Какво се е случило в България между Клинтън и Буш?

Малко е рано да се каже какви са последствията от визитата на Буш в България. 43-ят президент на САЩ е един от най-спорните президенти на Америка. Или поне така изглежда сега. И все пак, ако е рано да се каже какви са последствията, то сега му е времето да се каже какви бяха усещанията и чувствата. Поне от моя страна. Понякога те са по-правилни от разума, който по принцип идва по-късно.

Когато видях кой посрещна Джордж Уокър Буш на летището ми хрумна, че между посещението на демократа Клинтън, и републиканеца Буш в България се случило нещо много сериозно.От политическа гледна точка.

Преди 8 години Клинтън беше посрещнат от външният министър Надежда Михайлова, президента Стоянов, премиера Костов и кмета на София, Стефан Софиянски. Всички те - лидери на антикомунистическата партия СДС, които в персонален план нямаха нищо общо с бившия режим.

Преди два дни комисията по посрещането се състоеше от едни други герои.
Филип Боков- известен с наглата си фраза- „да, ние комунистите приемаме вината, но с мезетата”. Той влизаше дори в телесни стълкновения с Васил Михайлов, който настояваше да се присъединим към НАТО. Елена Поптодорова- първото което се сещаш за нея е, че е била преводач на Тодор Живков. Сергей Станишев, чийто баща е бил разследван специално от бащата на Джордж Буш като шеф на ЦРУ.

Та какво се е случило в България между Клинтън и Буш?

Ирония на политическата история. Това се е случило.
Защото посочените по-горе лидери на СДС бяха основните двигатели за присъединяването ни към НАТО и ЕС. Симеон Сакскобурготски превърна тази тенденция в политически факти. А днес постижението от всички тези усилия успешно се консумира от бившите комунисти, които през цялото време бяха против семената, чийто плодове сега берат. И се хранят.

Това не е нова теза. Но никаква морална реабилитация за СДС (за правилната посока, в която дори противника е бил убеден, или пък за успеха на самата страна) е невъзможно да даде оправдание за тази парадоксална ситуация.

Затова чисто визуалното сравнение на образите на политиците, които някога посрещнаха Клинтън и тези, които днес посрещнаха Буш, е толкова очеваден пример за несъизмеримостта на политическите усилия, както и за късогледството на десните политици, че няма как да не бъде отбелязано. Защото тази ирония на политическата история се нарича само по един единствен начин- провал, пълен провал на десницата в България.

Само за 8 години. От Клинтън до Буш.