вторник, 16 октомври 2007 г.

Забравената поезия. Все някъде гората оредява ...


О, странници по друмища неверни,
не се плашете! Може да са черни
горите, но и те си имат край
и слънцето отново ще сияй -
със изгрева, със залеза червен,
със почващият или свършващ ден.


Все някъде гората оредява…


Джон Р. Р. Толкин

Няма коментари: