Забравената поезия. Фрагмент

Когато на дедите ми гласът
духа ми скръбен призове на път
и яхнал вятъра, той полети
над морска глъб и стръмни висоти,
дано не бъде въплътен в гранит,
където моят прах е бил зарит.
И моя епитафия тогаз
дано е мойто име между вас.
Не ме ли то прослави по света,
аз друга слава никаква не ща.
Чрез него аз, заспя ли вечен сън,
забравен или помнен, пак ще съм.

Байрон