Превод със съкращения: Борис Крантов за ExtremeCentrePoint. Моля при цитиране на откъси от статията да се оказва оригиналния източник на български език.
При преговорите между представители на Иран и страните от групата "5 +1 " (САЩ, Русия, Франция, Китай, Великобритания и Германия) по иранския ядрен проблем, остава основния въпрос: Какво ще прави Израел, ако тези дискусии и прилагането на всички възможни санкции, не принудят Иран да се откаже от програмата си?
Ще стартират ли израелските F-15 и F-16 да атакува иранските съоръжения? Ще приложи ли Израел „доктрината Бегин”, която забранява на страна от Близкия изток да придобие ядрен капацитет за унищожаване, който заплашва съществуването му? Тази доктрина е приложена за първи път на 7 юни 1981 с унищожаването на иракския Озирак, след това през септември 2007 г., когато Израел унищожи сирийски атомен проект за електроцентрала предоставена от Северна Корея.
В деня на възпоменание на Холокоста, 21 април 2009, израелският премиер потвърди ангажимента си стриктно да прилага тази доктрина: "Ние няма да позволим на тези, които отричат Холокоста да извършат втори." Натаняху не попада ли в капан с тази дискусия? Нищо не е толкова сигурно. За първи път в своето съществуване, Израел може да стигне до извода, че доктрината Бегин” има повече недостатъци, отколкото предимства и че присъединяването на Иран към клуба на ядрените сили е необходимо зло.
Зад официалната израелска позиция се крият съмнения и колебания, а една нова визия печели все повече привърженици и променя нагласите в Израел. Три основни фактора обясняват това развитие:
1. Възприемането на "иранската заплаха". От дълго време две тречения се конкурират. Едното вярва във волята на иранския режим да унищожи Израел. Коктейлът от религиозния фундаментализъм, притежаването на ядрени оръжия и политически демонстрираната враждебност към Израел кара привържениците му да считат, че "иранската заплаха" е от особено значение.
Но тази гледна точка е все по-често атакувана в медиите в полза на един "по-рационален" от стратегическа гледна точка сценарии. Въпреки че привържениците на този по-умерен сценарии са също силно критични по отношение на изказванията на Махмуд Ахмадинеджад за Холокоста, те не вярват, че Иран представлява една "екзистенциална заплаха" за Израел. Те критикуват официалната позиция на държавата и гледат на гледат на нея като контрапродуктивна теория, която притеснява евреите вместо да ги успокои. Министърът на отбраната Ехуд Барак, който е най-изявеният представител на това ново стратегическото мислене, се разграничи от песимистиченя тон на министър-председателя казвайки в средата на септември 2009 година: "Иран не е заплаха за съществуването на Израел”.
Всъщност, повечето експерти в Израел не вярват, че Иран ще поеме риска да бъде унищожен от ответен израелски ядрен удар знаейки, че Израел разполага със средства за отговор, включително и чрез неговите ракети с ядрен заряд инсталирани на подводници. За тях Иран е страна, която "набира скорост" и нейното влияние видимо нараства в Близкия изток. Малко вероятно е, че нейните лидери искат да се променят тази динамика. Те считат, че иранците са интелигентни и рационални хора, които много добре са изиграли козовете си на международната сцена.
Основният политически проект на Иран не е директното унищожаване на Израел. Иранските лидери разбират, че настоящият баланс на силите не позволява това. Тяхната амбиция е да се разширяват влиянието си в мюсюлманския свят.
В словесните атаки от страна на Иран срещу Израел, със сигурност се съдържа елемент на "откровенност", но тяхна основна цел е да отклонят вниманието и да приспят бдителността на арабските страни прокарвайки тезата, че иранската ядрена програма е насочена единствено срещу Израел. Тази стратегия изглежда работи, тъй като до момента не се забелязват признаци за изграждане на арабска коалиция срещу ядрената хегемония на Иран.
В тези анализа, които за сега не могат да бъдат публикувани, липсва каквото и да е самозалъгване. Към Иран трябва да се подхожда с повишено внимание по няколко причини.
На първо място едно изненадващо иранско нападение срещу Израел не може да бъде напълно изключено, дори ако вероятността е много ниска. След това фактът, че Израел губи в перспектива ядрения си монопол в Близкия изток само по себе си би било равнозначно на политическо и военно земетресение. Това би навредило на господстващо положение на Израел в региона и би отслабило превантивната му роля. Загубата на надмощие, че ще принуди страната да преосмисли политическите си доктрини.
2. В същото време ядрен Иран ще се засили влиянието си в Близкия Изток и директно ще заплаши умерените сунитски режими като Саудитска Арабия и по-специално Йордания и Египет. Това е вероятно една от най-големите опасности за израелските лидери. Най-големият кошмар ще бъде ако Израел се окаже заобиколен от фундаменталистки режими, враждебни на съществуването му. От друга страна, ядрен Иран ще създаде атомна надпревара във въоръжаването в Близкия изток. Други страни като Египет и Турция, ще бъдат изкушени да последват примера на Иран. Освен това, ядрен Иран би увеличил риска от разпространение на ядрени материали в ръцете на терористични групи.
Има и друг проблем. Всички цивилни и военни експерти са съгласни, че Иран не е Ирак. Ефектът от изненадваща атака по въздуха не може да ги изненада. Озирак беше лесна мишена. Иранските инсталации са разпръснати и дълбоко вкопани в земята. Някои от заводите за обогатяване напълно могат да се изплъзнат от вниманието на разузнавателните служби, което се потвърждава от разкрития на 24 септември нов ядрен обект край Кум.
Има съмнения и за способността на военновъздушните сили да унищожат ядрените съоръжения на Иран с един удар. Много пасажи могат да бъдат необходими, с произтичащите от това рискове и особено за пилотите. Атака с използването на израелски балистични ракети не е изключена, но това не се възприема като панацея - те са по-малко точни от самолета, както е отбелязано в доклада на Центъра за стратегически и Международни изследвания, Вашингтон, 14 март 2009 година.
Във всеки случай, една атака, която ще се окаже частичен успех би навредила на имиджа на Военновъздушните сили и способността им да "удрят врага когато и да е и където и да е" . Това ще засили решимостта на иранските лидери да продължат проектирането на ядрено оръжие до завършването му. В най-добрия случай, Израел ще получи отсрочка от две до три години, но ще се изправи пред ответни операции от страна на Иран и неговите съюзници, "Хизбула", под формата на конвенционални ракетни и терористични атаки. Тсахал не крие, че му липсват възможности, за да се справи с дъжд от ракети Катюша или Град.
3. Позицията на Съединените щати. Дълго време израелските лидери се надяваха, че Джордж У. Буш ще се противопостави с всички възможни средства, включително военни, на ядрен Иран и че ако САЩ решат да не атакуват Иран, то поне няма да са против това да направи Израел като му осигурят цялата възможна подкрепа. Тези две надежди безвъзвратно се изпариха.
Страхувайки се от ирански отпор срещу бази на САЩ в Близкия Изток (особено в Ирак), усложнения в борбата срещу тероризма в Афганистан, Джордж У. Буш отказа в края на своя мандат да вземе подобно решение и не даде зелена светлина на Израел, не позволи на израелските самолети да прелетят над северната част на Ирак за да атакуват Иран. Той се съгласи, обаче, да укрепи противоракетната отбрана на Израел с доставката на нов радар Joint Tactical Air Ground Surveillance (JTAGS), който беше инсталиран в Негев и активиран с помощта на американски специалисти.
Израелски лидери са се убеди, че Барак Обама е още по-враждебно настроен към военна операция срещу Иран от своя предшественик. Желанието му да започне диалог с Иран подразни израелската политическа класа и те се притесниха, че ще бъдат поставени пред свършен факт. Американско-израелски отношения никога не са били толкова влошени след края на войната в Персийския залив през 1991 г., когато баща на президента Буш принуди израелското правителство да участва в преговорите в Мадрид където беше наложено замразяване на колонизацията.
Въпросът е дали израелското правителство може да реши да извърши нападение без предизвестие, дори и срещу мнението на Съединените щати. Малко вероятно е такова решение да бъде взето. То създало много сериозна криза със Съединените щати и би могло да попречи на стратегическо сътрудничество, което е от съществено значение за Израел. В случай на придобиване от Иран на статута на ядрена държава, добри връзки със Съединените американски щати ще играят много важна роля. Съединените щати биха могли да увеличат помощта си, за изграждане на израелската противоракетна отбрана и дори да разширят своите ядрената доктрина, заявявайки, че всяка атомна атака срещу Израел ще предизвика американски непропорционален отговор.
Тази промяна в израелското стратегическо мислене не е за сега обект на открити дискусии. Официална е все още „доктрината Бегин” и тезата за „екзистенциалната иранска заплаха”. За сега Изтаел няма друг изход освен да подържа тази позиция. Отказването от нея би лишило Барак Обама от най-важния механизъм за натиск върху Иран.
Попадна ли израелското правителсво в собствения си капан? До каква степен изявленията за рисковете от нов Холокост обвързват израелския министър-председател? Ако САЩ не успее да спечели отстъпки от Техеран, то шефът на израелското правителство не може да си позволи да нападне Иран без да подрони доверието в израелските заявления. Досегашните заплахи в ни най-малка степен не впечатляват иранското ръководство. Те знаят, че не е за първи път Израел да заплашва и в същото време да не предприема нищо.
Няколко водещи експерти вече се опитват да си представят бъдещето. Как може Израел да се реорганизира в случай, че ядрен Иран стане реалност? Какво трябва да се направи? Как да се защити населението? Задачата не изглежда очевидна.
Решението е трудно, но идеята вече витае във въздуха. Създаването на защитените територии, които ще осигурят оцеляването на евреите и в същото време увеличаване на капацитета за ответен ядрен удар ли е решението? Изглежда неизбежно. Откриване на диалог, макар и непряко с иранците, подобен на този, която съществува между Съветския съюз и Съединените щати по време на Студената война, за да се избегнат недоразумения и риска от случайно изстрелване на ядрена ракета? Това изглежда сложно за изпълнение, но като вариант изглежда неизбежно.
За Израел, кое е по-малкото зло: ядрен Иран или война срещу тази страна? В бомба или бомбардировка? Дилемата остава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар