В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:
- Била ли е кървава операцията?
- Бих казал, не най-кървата. Немският гарнизон в Белград, няколко хиляди души, е бил избит почти напълно. Съветските войски, според официалните данни загубили 13 000 убити, но всъщност може би 20 или 30 хиляди души. Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии и това поведение предизвиква голям отзвук. Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения, извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.
Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позаваблявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)
Югославският дисидент Милован Джилас пише: " … югославските власти едва след известно време събират достатъчно данни за зверствата на Червената армия: Според според донесения от гражданите, е имало 121 случаи на изнасилване, от които 111 - изнасилвания последвани от убийство и 1 204 случаи на грабежи с нараняване - цифрите не са толкова малки ако вземем предвид, че Червената армия навлиза само в североизточната част на Югославия. "
Независими изследователи отбелязват, че след съветското "освобождение" в Белград се извършват, "най-масовите разстрели и убийства, които градът е преживявал в историята си ... Първата вълна от репресии - без съдебен процес са избити повече от 10 000 души в Белград, гробовете на които са все още неизвестни.В книгата си „Сталинската унищожителна война 1941-1945” издадена през 1999 година, немският историк Йоаким Хофман(«Stalins Vernichtungskrieg 1941–1945», F.A. Verlagsbuchhandlung GmbH, München.) пише:
„По отношение на военната дисциплина, в Червената армия през 1944 г, прогресивно се увеличава диващината. При връщането си в бившите съветски територии, като Украйна и Полша, балтийските държави, но и в Унгария, България, Румъния и Югославия, издевателството и насилието над местното население е толкова голямо, че съветските командни структура са били принудени да предприемат енергични действия. [ 18] По този начин, командирът на 4-ти украински фронт, армейски генерал Петров, в заповед № 074 от 8-ми юни 1944 г. Осъдил "възмутителните лудории" на войските си на територията на Крим, достигащи дори до въоръжени грабежи и убийства на местни жители. "[19 ] Той нарича тези войници "бандити", "крадци" и "въоръжени престъпници", които използват "безпомощността на цивилното население и петнят доверието в Червената армия. „… Колко трудно е било положението в Полша разбираме от дневника на загинал офицер от 5-ти артилерийски корпус на 1-ви Балтийски фронт, Юрий Успенски: "Ние сме много враждебно настроени към поляците – пише той за ситуацията във Вилньос – дори някои казват, че те трябва да бъдат избесени”, и след това добавя :" Полската нация е исторически нежизнеспособна. "
Виж също:
През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp
Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година
8 май – Ден на Армагедон. Червените варвари
Две берлински истории за две Германии
Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.
Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар