През 1956 г., по време на въздушен бой над Тайванския пролив, американски F-105 пуска по китайски самолет Миг няколко ракети AIM-9B Sidewinder. Една от ракетите пада на китайска територия. Китайците изпращат ракетата в Москва, където тя внимателно е разучена от съветските специалисти. Американските ракети по това време са разполагали с голям брой технологични нововъведения и били лесни за масово производство и експлоатация.
Специално AIM-9 контрастира на фона на сложността и на малкия ресурс на съветските аналози. Инфрачервената направляваща система Sidewinder е конструирана със свободни жироскопи много по-малъки от съветските, а системата за управление на полета е много по-добра. Генадий Соколовски, по-късно начело на ОКБ Вимпел си спомня: ” … ракетите Сайдуиндър бяха за нас истински университет. Те ни даваха урок по проектиране, който повиши нивото на нашето образование и наложи коренно различен подход към бъдещите разработки.”
През 1957 г. е взето решение да се копира Сайдуиндър с индекс Р-13. Въпреки опитите да се направи точна реплика на американската ракета нещата не вървят никак гладко. Съветският клонинг отстъпва значително по показателите от задокенския си събрат. P-3C е първата руска ммодификация, която се добира до производствените линии в 1962 година и влиза производство. В сравнение с AIM-9B, P-3C е имала нужда от два пъти повече време за да „захване” целта – Сайдуиндър го правел за 11 секунди, а на руската ракета и били необходими 22 секунди.
Ракетата Р-13 се произвежда до края на 80те години и е била на въоръжение във всички страни разполагащи със съветски самолети (включително и България), докато американската AIM-9B Sidewinder е заменена от AIM-9Е още през 1967 година.
Виж също:
Свободата, Санчо е най великото благо на таз земя
Руско качество – Калашников (АК47) в пламъци. Хуго Шмайзер би се обърнал в гроба ако знаеше
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за Сталин
Без да води война, Индия за 20 години е загубила 265 самолета Миг руско производство
Technorati Tags: сайдуиндър,ракета
Няма коментари:
Публикуване на коментар